Дебат

Основните форми на бракониерство в горите включва отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица.

Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;

  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика;

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;

  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;

  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;

  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

Ръководителят проект на фирма Пролес по изработване на нов План за управление на Национален парк Пирин призоваваше да не се задават въпроси, защото презентациите били обобщение, а да се прочетат данните. На въпроси, задавани към данните, тя не отговори, като отново повтори, че срещата е за презентация на резултатите, а отговор на въпросите участниците да търсят в документацията – общо 409 стр без приложенията, публикувани 2 дни преди срещата. Дори и въпроси, цитиращи конкретни твърдения от тези 409 стр., не получиха отговор. След като бе помолена да покаже конкретни данни, които тя твърдеше, че са публикувани в документацията, се оказа, че те липсват.
Общо – на този етап липсват данни, а през декември се очаква предлагане от Пролес на режими за управление на НП Пирин, които трябва да се основават на данни и да се обсъдят на 18 декември.
Оценката се концентрира върху условията за туризъм, при положение, че според ЗЗТ националните паркови имат 4 цели, едва на 4то място от които идва поддържане на условия за туризъм. В документацията имаше противоречащи си данни – едновременно 70% от посетителите са пешеходни туристи, но след това се оказва, че мнозинството посетители на парка са там за ски туризъм. В най-често срещаните нарушения оценката не включва незаконни сеч и лов, а ски извън писти и паркиране на МПС. Цитира се, че туристите посещават парка най-вече заради дивата природа, но планът препоръчва в почти всички свои точки нова инфрастуктура, за да се привличат тези същите туристи.
Беше представено социологическо изследване, задължително по задание. Аз имам методологически въпроси към него, на които ще се отговори, когато изследването се публикува на страницата на Пролес - засега ги няма. Но е факт, че данните по презентацията на изследването с представителни извадки както на национално, така и на регионално ниво, показват, че НП Пирин е оценяван повече като природна ценност, отколкото ресурс за икономическа печалба и 88% от гражданите заявяват, че искат природата да се опазва без компромиси в името на инвестиционни проекти. Видяхме, че ако вече подготвеният, макар и без никакви данни, План за управление, включва възможности за разширяване на ски зоната и създаване на нови ски зони в НП, общественото мнение е в синхрон с целите на националните паркове според ЗЗТ - на 1 място е целта за съхранение на дивата природа, а на последно място за развитие на туризъм и поминък.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

15.4 е копи-пейст от предизборната програма на Реформаторите. Остава да видим какво имат предвид с това и кой и защо го е вкарал като приоритет. Възможна интерпратеция даваме (под "ние" имам предвид Зелени закони) в  становището за програмата на правителството http://www.zelenizakoni.com/novini/5-speshni-stpki-za-prirodata-preporch... . Но най-важно е да наблюдаваме и реагираме по конкретни действия и да предлагаме адекватни решения - под "ние" имам предвид всички, които се интересуваме :)

снимка на Andrey Kovatchev
Andrey Kovatchev

Това ще е програмата на новото сборно правителство. В точка 5.4 има откровено безумие - от коя партия е влезло знаете ли: "15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водитеhttp://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4406823"

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В момента основният източник на финансиране за дейности за биоразнообразието в България е Оперативна програма "Околна среда" и програма "Лайф" на ЕС. Трябва да се мисли за диверсификация на донорите и защитените територии могат да генерират и собствени приходи и да не разчитат изцяло на държавния бюджет и Оперативна програма "Околна среда". Естествено приходите трябва да се правят по начин, който не компрометира целта на създаването на съответната защитена територия и да не стимулира нейното унищожаване.

Плащанията от екосистемни услуги са добър пример за това, друг механизъм са различните форми на заплащане на ползвания в защитените територии - вход, фотографиране и др. По света има много примери за фондове за защитени територии, където прозрачно се събират и преразпределят средства за по- добро управление на защитени територии. Тези приходи, макар и относително малки, но дават независимост на финансирането и водят до подобряване на управлението на защитените територии.

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В нормалните държави стратегиите и плановете се правят поради желание на обществото да има ясни обществени приоритети в каква посока се развива съответния сектор.

В България много стратегии бяха разработени поради изисквания на международни институции при общество все още недоузряло за тяхното значение и липса на натиск за тяхното адекватно прилагане. Това доведе и до изработването на  стратегии и планове, които остават на хартия и нямат адекватно приложение. Но малко по- малко положението се променя. Обществото става все по- активно и желае да знае в детайли какви са приоритетите на държавата и как, и кога те ще бъдат постигнати!

За съжаление ние нямаме актуални Стратегия и план за биоразнообразието и пак за съжаление това въобще не е проблем за Националната служба за защита на природата! Нещата у нас стават под натиска на Брюксел и улицата и повечето проблеми или се замитат под масата за няколко години или се решават "на пожар". Единственият начин това да се промени е да бъдат разработени актуални Стратегия и план за биоразнообразието, които да са ясни, измерими, да отразяват максимално широко интересите на всички заинтересовани и да станат основа за работата на Националната служба за защита на природата, общините, донорските организации и т.н. И обществото да натиска за тяхното прилагане!

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

Може да присъствате на дебата и да питате. 

Иначе в миналото и в България преди 1944 година е имало такива традиции на изкупуване на частни земи от държавата или общините. На много места местните общности по селата са заделяли част от земите си и са ги дарявали на селото или са изкупували общо земи за да формират пасище, на което са пасли общите им стада.

Имаме и случаи на такива земи -  едно село в Сливенско, където хората са формирали общ парцел преди 100 години за да си направят общо пасище, сега след връщането на земята, общината е продала това общинско пасище и сега там има субсидирана частна прасковена градина, а хората няма къде да си пасат животните....

Рано или късно ще се започне изкупуване на важни за обществото терени. А как точно ще стане това и дали ще има злоупотреби в този процес зависи от всички нас!

снимка на Vera Petkantchin
Vera Petkantchin

Ами как да стане използван документ Планът за действие като не съдържа нито един измерим индикатор за напредък, а само общи приказки, няма и времева рамка... Да не говорим, че е крайно време тези стратегии да започнат да стават по-ориентирани към хората, а не само към тесните специалисти, или най-малкото всеки да може да открие по нещо за себе си в тях. Напр. в това отношение ме впечатли много шотландската стратегия за биоразнообразие и колко много внимание е отделено на обикновения човек - всеки може да започне от своята собствена градина да допринася за подобряване на състоянието на биоразнообразието.Иначе като цяло за стратегиите е всеизвестно, че рядко се изпълняват, по-скоро остават пожелателни :)

снимка на Vera Petkantchin
Vera Petkantchin

А дали някога някоя партия в България ще предложи вариант "общностно изкупуване на земи", което го има в Шотлания след поземлената им реформа?http://www.theguardian.com/uk/2012/jun/29/scotland-resurrects-boost-comm...Или тук при нас ще е по-скоро нож с две остриета, ако се даде такава възможност?

снимка на Йордан Иванов
Йордан Иванов

    В общестеното пространство се насажда неправилна представа за ролята на ВЕИ в нашия живот. Преди всичко , искам да отбележа ниската информираност на хората относно възможността, на базата на на нашите природни ресурси , да изградим енергийна система , която може да ни гарантира истинска Национална независимост. За съжаление отсъства разбирането у хората , че за успешно и бързо внедряване на ВЕИ в нашия живот са нужни фундаментални промени . Характера на слънчевата енергия и другите ВЕИ енергоносители диктува строителството на малки енерго независими селища , ЕНС , което означава енергийната система да се преобразува в система от локален тип. Размера на локалните енергийни инсталации трябва да дава възможност на жителите на селището да превърнат добива на ток и топлина от локалната енергийна инсталация в свой поминък и в допълнение да развият и допълнителни дейности за производство на храни и вода . Така поминъка на хората се осигурява от локалната напълно ВЕИ инсталация за производство на ток и топлина , производството на храни и вода , което е фундаментална промяна. Жителите на ЕНС се превръщат в колективни  собственици на средства за производство , а това по същество е фундаментална промяна. Но само в тези области , във всичко останало остават правилата на икономическата игра която играем днес. Увлечението по покривни инсталации , инсталации за задоволяване на нуждите от ток и топлина на малки средни и големи предприятия е неправилна посока , загуба на време. Така хората ще се лишат от благото слънчев потенциал на България за най-малко 20 години , нужни са първоначални инвестиционни капитали , повече от половината народ прекрачи границата на бедността . Изхода е в колективни действия , но само след въвеждане на законови промени и промени в Конституцията. И сега подхождаме към най-болезнената част на един сценарии в които ВЕИ става поминък на 4 до 6 милиона българи. Казаното означава , че прехода ще се извърши от народа с логистичната подкрепа на държавата , за което е нужно властта да премине в ръцете на народа най-накрая . За да стане изложението малко по-конкретно вижте моят сайт bulgaria4.com , поставяйте адреса в адресната лента 

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Слушам в момента преставителите на партиите - говорят за семействата в ЕП. Могат ли да говорят повече за националните ни приоритети?

снимка на Станислава Копаранова
Станислава Копа...

Могат да се добавят и повсеместните и постоянни проблеми с природонесъобразни сечи - често напълно законни.Това са например голи сечи, на вековни гори, във вододайни зони, в предпазващи от ветрове и ерозия пояси, в богати на биоразнообразие зони, в зони от НАТУРА 2000...Причините са разнообразни - от добив на дървен материал, през разчистване за строежи, до причини за заличаване на защитени зони чрез унищожаване на предмета на опазването им. Може да са маскирани като санитарни сечи или подготовка за залесяване; или просто да са си такива, но недобре извършени.Последствията ги виждаме късно - наводнения, свлачища; унищожени хабитати и отцепени миграционни маршрути; стари гори, които вече съществуват само на хартия. Те се отразяват често и на самите секачи - унищожена от наводнения реколта на местните, които са жертвали някоя крайречна гора за една зима огрев; или пък унищожена природна красота около хотел, който именно заради нея е бил построен там - и я е съсипал с построяването си.Според мен има нужда от засилен експертен контрол над ползването на природата (предварителен, а не в последствие), наистина работеща прозрачност и възможност за граждански контрол - залегнали в самите закони заедно с приоритизиране на прилагането им.И естествено, воля контролните и управляващи горите органи да имат за цел опазването им - а не, както се случва сега, безотговорните секачи да контролират сами себе си.Малко от случаите, за да не говоря на голо - не за всички мога да намеря линкове, не за всички съм чула, всеки зане за различни... тазгодишни:Габрово: http://bit.ly/1hrmzTsКартала във Велико ТърновоЗЗ "Батова" и Лимана; РилаПрелялата Огоста, прелялата Велека по подобни причини; сечи в Добричко, Своге, Смолянско, Ракитово, в Девинско е имало цяла вековна гора, която вече не съществува...Нужно ли е да чакаме и да се изсекат горите, които "пречат" на известни вече апетити за застрояване, "облагородяване" и "туризъм" в Рила, Пирин и Странджа, голяма част от проекта за Карадере е върху гори... 

снимка на Антоанета Йотова
Антоанета Йотова

Поради сложността на климатичната система и разнообразните ефекти от промени в климата за различните части на планетата, няма еднозначни „рецепти” дали и как да се реагира. В България и политиците, и повечето хора нямат разбирането, че климатът оказва влияние и има значение за живота им, затова липсват визия и осъществяване на конкретни национални политики/действия за реагиране на климатични промени. Според Мишел Жаро - генерален секретар на Световната метеорологична организация, „обществата се нуждаят от по-подробна информация за очакваните въздействия на регионално и местно ниво за реагиране и адаптиране към изменението на климата"  (http://www.sciencedaily.com/releases/2007/11/071119122043.htm). У нас е необходимо усилията на изпълнителната власт да се насочат най-вече към осигуряване на по-лесен достъп до данни и информация, свързани с промени в климата, както и насърчаване на участието на широката общественост при формулиране и осъществяване на политики и мерки за реагиране на изменението на климата и неговите последици чрез постоянен диалог, дебати, партньорство.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Въпросът ми беше по критиката ти за стратегията до 2020 г- че е "за всички вкусове" и без постигнати до 2013 г. резултати. Ясно, че няма как да направим стратегия с коментарите тук. Та затова - как основните недостатъци на досегашната стратегия да се избегнат при следващата.

снимка на Петко Ковачев
Петко Ковачев

Да, няма нито възможност, нито ресурс, тук да създадем нова енергийна стратегия. Обаче винаги трябва да се посочва факта, че сега действащата стратегия не води до позитивно развитие нито на сектора, нито на държавата и е в интерес главно на устойчиво създадени политико-икономически групировки.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Какви са конкретните мерки на национално ниво? За хората в България климата като че ли е прекалено глобален проблем, не си представяме какво точно трябва да се прави тук и дали имаме някакъв ход. Какво са нужните конкретни стъпки от политиците?

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Правилно ли разбирам, че в съдържанието на тази стратегия до 2035 г. предлагаш приоритетите, които обсъждаме тук? Или тук говорим само за нуждата от Стратегия, не за съдържанието й?

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

Практиката показва, че ако за опазването на дадена територия се налага да бъдат въведени значителни стопански ограничения - например забрана за всякакви стопански дейности, то икономически най- ефективния начин това да стане е тази територия да бъде еднократно закупена и впоследствие управлявана единствено с цел опазването на нейната природа.
Налагането на значителни ограничения на частни собственици не е справедливо, поражда значителна съпротива и крие рискове от отхвърляне в дългосрочен период. Частниците биха могли да бъдат компенсирани със субсидии за това, че не унищожават биоразнообразието си. Но ако ограниченията са твърде много, то размера на субсидиите за няколко години само става съизмерим със стойността на еднократното закупуване на въпросните територии.

Естествено във всичко трябва да се търси здравия смисъл и баланс. Парите са винаги в недостиг и реално биха могли да бъдат изкупени само най- приоритетни терени с изключително високо биоразнообразие и необходимост от строги органичения или активно управление. Всички останали площи ще се управляват на практика както досега или ще се подпомагат със субсидии.


 

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

Не би ли трябвало законовите правила за ползването на различни видове земи и за защитата на определени местообитания да са достатъчна защита, независимо чия е собствеността на земята? Значи ли това, че спираме да искаме ефективно управление на друга земя, освен на тази, която е държавна собственост?

Страници