Органи за управление на защитените зони

Защитените зони в България обхващат над 38 000 км2 суша и почти 1000 км2 морска акватория. Това е една огромна площ, чието адекватно управление изисква сериозен методологичен подход.

За съжаление в момента можем да говорим, че се управляват в една или друга степен само защитените зони, които се припокриват с Национални и природни паркове, както и няколко влажни зони с международно значение. Площта на реално управляваните територии е под 10% от площта на обявените защитени зони.

Така като резултат получаваме над 90% защитени зони, които съществуват почти само на хартия и в които почти всичко си продължава както е било преди тяхното обявяване в Държавен вестник. Такива територии в международната лексика се наричат „paper parks”.

Международният съюз за защита на природата (IUCN) от десетилетия работи за разработване на подробни методологии за подобряването на управлението на защитените територии. И винаги една от основната предпоставка за добро управление е наличието на структура, която да го координира. Без подобни управителни структури защитените зони ще си останат едни „хартиени паркове“, в което всичко ще си продължава по старому и природата ще продължава да изчезва...

Това се разбира много добре и от Европейската Комисия, която настоява България да определи ясни структури за управлението на Натура 2000.

Ако искаме подобрение в опазването на родната ни природа ние би трябвало да изградим през следващите няколко години едни ефективни и икономични структури за управление на защитените зони.