Спомняте ли си първите обществени обсъждания на планове за управление, устройствени планове и инвестиционни проекти от края на миналия век? Имаше вече компютри, имаше и някакъв телефонен интернет, но всичките материали за обсъжданията бяха на хартия. Едни дебели томове, които се намираха някъде по общините или в някоя държавна администрация. И ходехме по администрации да ги четем и където ни даваха – да ги копираме…

Малко след 2000 год. интернет рязко избухна и изведнъж материалите за обсъждане започнаха да се качват на уеб сайтовете на институциите в най-различни формати, повечето от които бяха съвместими с платения, но масов MS Office или безплатния Adobe Acrobat Reader.

Малко по малко всичко това стана стандарт при обществените обсъждания и това е прекрасно, но светът продължи да се развива, а качваните документации останаха във форматите от началото на XXI век. Документациите за обсъждане продължават да се качват в .pdf или някакъв MS Office формат, в повечето случаи отворени, но някои институции се научиха да ги споделят в формат не позволяващ копиране или даже във формат на картинка с допълнителни надписи, не позволяващи автоматично разпознаване на текста и привеждането му в машинно четим формат. Последното противоречи на българското и европейското законодателство, но това не пречи да се случва даже и на сайта на Парламента на Република България.

Още по-зле е положението с пространствените данни и картите за обществените обсъждания. Преди 20 години ГИС софтуерът беше нещо почти непознато и много странно, граничещо с космическите техники. Днес използването му е задължително за всеки интересуващ се от управление на територии. И безплатният и отворен QGIS дава безкрайни безплатни възможности на всеки експерт по управление на гори, защитени територии, Натура 2000, кадастър или устройствено планиране.

Същевременно за обществените обсъждания се наложи практиката да се подготвят обикновено някакви ПДФ карти, на които са насложени десетки различни слоеве с разноцветно означени предназначения на терените. Картографията препоръчва, с оглед да бъдат разбираеми такива карти, в тях да се показват максимум 3-5 различни слоя. Когато се наставят един върху друг над 50 различни слоя е невъзможно или изключително трудно да се разбере какво гледаш и да се направи какъвто и да е цялостен анализ. Тези карти понякога позволяват да се провери някакъв точков обект, но категорично не стават за обществено обсъждане на цялата територия, за която се отнасят. Тези карти са генерирани от ГИС софтуер (обикновено ArcGIS), и ползването им в пдф формат е ретроградно и само формално осигурява публичност на обсъжданата географска информация.

След като приключи общественото обсъждане, при което почти никой не е разчел картите, документите се официализират, качват се на официалните държавни и общински сайтове. И отново почти цялата публична информация, включително и пространствените данни, е обикновено в MS Office или pdf формат. Тук трябва да отбележим, че много държавни институции споделят ГИС данните, ако бъдат поискани по реда на Закона за достъп до обществената информация. Но не са рядкост случаите, когато при конфликтни ситуации държавни или общински институции под една или друга форма намират начин да не дадат достъп до пространствените данни.

Практика би трябвало да стане при всякакви обществени обсъждания, организирани от общини, МОСВ, МЗХ и други държавни институции пространствената информация да се представя от някакъв отворен формат ГИС файлове, за да може всеки гражданин да разгледа различните слоеве с предназначение и планове на територията. Може би най-удобно би било да са компресирани ( .zip, .rar или друг формат за компресия) пространствени файлове (shape) + файлове за визуализация (lyr, mxd, aprx, qgz).

Като добър пример в тази посока може да дадем документацията на ДОСВ на проект на ОУП на община Каварна[1], който е публикуван с пространствените данни в аркгис формат на уеб сайта на МОСВ. Друг добър пример е областният план за развитие на горите на област Монтана, който е наличен онлайн на уеб сайта на Изпълнителна агенция по горите[2] с всички съпътстващи го пространствени данни.

За съжаление тези добри примери са все още малцинство и са по-скоро продукт на добра воля на изпълнителите на обществените поръчки за горните документации, а не ясна и категорична държавна политика за публичност на информацията по най-подходящия начин.

Тепърва обществото трябва да се бори за пълна публичност на пространствените данни, както при обществените обсъждания, така и на приетите териториални планове.