Новини

Плановете за речните басейни: управлението на водите е в безизходица отново, след 20 млн. лева и 4 години закъснение

Днес изтича срокът за становища по проектите за ПУРБ, или на по-ясен език: плановете за опазване на водите в България.

преглед

Трябва (ни) помощ за Камчийски!

Въпреки че през пролетта постигнахме исторически успех за защитата на дюните на Камчийски с възстановяването на защитената територия, надеждата за опазване на най-големия незастроен български плаж отново помръква. Собственици на имоти обжалват заповедта за защита, а съдът окончателно определи, че общината не е задължена да съобщи на кадастъра за изтичане на срока за урбанизация на имоти. Така някои земеделски имотивсе още мога да бъдат застроени, въпреки закона. Предстоят ни още дела и имаме нужда от подкрепа - за анализи, адвокатски хонорари и съдебни такси.

преглед

За опитите за наредба за местата за къмпиране

Инициативата Зелени закони, като член на работната група за създаване на наредба за местата за къмпиране по Закона за черноморското крайбрежие, днес подадохме становище за поредния проект. Напомняме, че в настоящата редакция, след промени с нов чл. 10а в ЗУЧК от "Обединени патриоти" през 2019 г. се очаква разполагането на палатки и кемпери да бъде забранено по Черноморието - освен в предварително определени за това места.

преглед

Призив до Министър председателя за прекратяване на субсидия, която вреди на околната среда и води до обществени конфликти

От гражданската инициатива „Зелени закони“ призовавахме министър председателя и министрите на околната среда и земеделието да се обединят около спиране на вредната за околната среда интервенция „Пасторализъм“, създаваща изкуствени обществени конфликти в Националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан.

преглед

Визия за Витоша №1: какви първи стъпки набелязахме граждани и общински съветници в първата си среща за Витоша?

На  22 април гражданската инициатива „Зелени закони“ заедно с общинските съветници Цветелина Симеонова-Заркин и Марта Георгиева проведе първа от поредица срещизабъдещетонаВитоша.Целта ни е под мотото „Визия за Витоша" всички заинтересовани институции и граждани да разгледаме досегашните предложения за решения за Витоша и да достигнем до общ път за осигуряване на достъп на гражданите заедно с опазването на природата на защитените територии в планината.

преглед

Новите заменки: как се приватизират гори на безценица (анализ за 2011-2023 г.)

С цел изготвяне на цялостен законодателен анализ на разпоредбите в Закона за горите (Обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011 г.), касаещи приватизацията на държавни горски имоти по реда на чл. 33-39, чл. 79, §5 и др. от закона, от народния представител Васил Тодев от „Зелено движение“ (ППДБ) е изискана информация от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за всички приватизационни сделки с държавни гори от приемането на Закона до края на 2023 г. Информацията включва справки за всички недвижими имоти - държавна собственост, които в периода 09.04.2011 г. – 31.12.2023 г.

преглед

Енергетика 2023: кръпка до кръпкаи бой по гражданите-производители

През 2023 г. в България кипя трескава законодателна дейност в сектор „Енергетика“. Трескава в буквалния смисъл: някои депутати и лобисти треска ги тресеше как да прокарат частни и корпоративни интереси и да нагласят законите така, че хем да изглежда, че са изпълнили задълженията за тяхното привеждане в съответствие с европейското законодателство, хем да не допуснат правилното прилагане на същото това законодателство.

преглед

Ветото на президента върху промените в Закона за насърчаване на инвестициите спря лобистските поправки

​Една седмица след изпратения от Коалиция „За да остане природа“ и Инициатива „Зелени закони“ призив за президентско вето върху лобистките поправки в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), президентът Румен Радев издаде указ, с който по силата на чл. 101 от Конституцията върна закона за повторно обсъждане в Народното събрание (НС). ​Призоваваме депутатите да покрепят ветото, ако се стигне до прегласуване.
преглед

Проведохме среща с гражданско сдружение, организиращо референдум срещу златодобив край Божурище

Днес в София, зала „Щрак“, се срещнахме с активни граждани, организиращи референдум и активна кампания сред местни жители и администрация срещу проект за златодобив край село Златуша, община Божурище.  В срещата участваха четири членове на сдружението „Заедно за чиста природа“ - град Божурище, доц.

преглед

Последни коментари

Основните форми на бракониерство в горите включва отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица.

Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;

  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика;

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;

  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;

  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;

  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

Ръководителят проект на фирма Пролес по изработване на нов План за управление на Национален парк Пирин призоваваше да не се задават въпроси, защото презентациите били обобщение, а да се прочетат данните. На въпроси, задавани към данните, тя не отговори, като отново повтори, че срещата е за презентация на резултатите, а отговор на въпросите участниците да търсят в документацията – общо 409 стр без приложенията, публикувани 2 дни преди срещата. Дори и въпроси, цитиращи конкретни твърдения от тези 409 стр., не получиха отговор. След като бе помолена да покаже конкретни данни, които тя твърдеше, че са публикувани в документацията, се оказа, че те липсват.
Общо – на този етап липсват данни, а през декември се очаква предлагане от Пролес на режими за управление на НП Пирин, които трябва да се основават на данни и да се обсъдят на 18 декември.
Оценката се концентрира върху условията за туризъм, при положение, че според ЗЗТ националните паркови имат 4 цели, едва на 4то място от които идва поддържане на условия за туризъм. В документацията имаше противоречащи си данни – едновременно 70% от посетителите са пешеходни туристи, но след това се оказва, че мнозинството посетители на парка са там за ски туризъм. В най-често срещаните нарушения оценката не включва незаконни сеч и лов, а ски извън писти и паркиране на МПС. Цитира се, че туристите посещават парка най-вече заради дивата природа, но планът препоръчва в почти всички свои точки нова инфрастуктура, за да се привличат тези същите туристи.
Беше представено социологическо изследване, задължително по задание. Аз имам методологически въпроси към него, на които ще се отговори, когато изследването се публикува на страницата на Пролес - засега ги няма. Но е факт, че данните по презентацията на изследването с представителни извадки както на национално, така и на регионално ниво, показват, че НП Пирин е оценяван повече като природна ценност, отколкото ресурс за икономическа печалба и 88% от гражданите заявяват, че искат природата да се опазва без компромиси в името на инвестиционни проекти. Видяхме, че ако вече подготвеният, макар и без никакви данни, План за управление, включва възможности за разширяване на ски зоната и създаване на нови ски зони в НП, общественото мнение е в синхрон с целите на националните паркове според ЗЗТ - на 1 място е целта за съхранение на дивата природа, а на последно място за развитие на туризъм и поминък.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

15.4 е копи-пейст от предизборната програма на Реформаторите. Остава да видим какво имат предвид с това и кой и защо го е вкарал като приоритет. Възможна интерпратеция даваме (под "ние" имам предвид Зелени закони) в  становището за програмата на правителството http://www.zelenizakoni.com/novini/5-speshni-stpki-za-prirodata-preporch... . Но най-важно е да наблюдаваме и реагираме по конкретни действия и да предлагаме адекватни решения - под "ние" имам предвид всички, които се интересуваме :)

снимка на Andrey Kovatchev
Andrey Kovatchev

Това ще е програмата на новото сборно правителство. В точка 5.4 има откровено безумие - от коя партия е влезло знаете ли: "15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водитеhttp://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4406823"

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В момента основният източник на финансиране за дейности за биоразнообразието в България е Оперативна програма "Околна среда" и програма "Лайф" на ЕС. Трябва да се мисли за диверсификация на донорите и защитените територии могат да генерират и собствени приходи и да не разчитат изцяло на държавния бюджет и Оперативна програма "Околна среда". Естествено приходите трябва да се правят по начин, който не компрометира целта на създаването на съответната защитена територия и да не стимулира нейното унищожаване.

Плащанията от екосистемни услуги са добър пример за това, друг механизъм са различните форми на заплащане на ползвания в защитените територии - вход, фотографиране и др. По света има много примери за фондове за защитени територии, където прозрачно се събират и преразпределят средства за по- добро управление на защитени територии. Тези приходи, макар и относително малки, но дават независимост на финансирането и водят до подобряване на управлението на защитените територии.

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари