Новини

Законът за Черноморието - една крачка напред и две назад

От „Зелени закони" предлагаме изтегляне на законопроекта за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и внасянето му в НС чак след обществен консенсус.

преглед

Случаят Мальовица. Част I: Кой приватизира Национален парк Рила?

От няколко месеца из туристическите среди се носят притеснения „Нещо става на Мальовица”, „Разораха Меча поляна”, „Ковачки превзема Мальовица”.  Ето защо, решихме да проверим какво се случва, кой е инициатора и къде е държавата. Добре е, че народният представител Васил Тодев (ЗД) вече беше попитал министъра на околната среда и водите (МОСВ) и министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) какво се случва там и двете министерства бяха представили отговори и документи, които можете да прочетете на интернет страницата на Народното събрание:

преглед

Когато екологичните закони се пишат на коляно, губи природата

На 9 февруари 2024 г. Народното събрание прие изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), внесен от Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски на 26.09.2023 г. Оказва се, че законът, който се прие, няма много общо с внесения законопроект. Още след първите критики към внесения законопроект, от вносителите се лансира тезата, че два от десетте параграфа били „техническа грешка” и те отпаднаха от разглеждане преди второ четене на закона.

преглед

Възстановяване на защитата за Камчийски пясъци!

Камчийски пясъци е най-големият дюнен комплекс в Българпия и единственият, заобиколен от лонгозна гора. Днес комисия, назначена от Регионалната инспекция по околна среда и водите, заедно с представители на Министерството на земеделието и храните и всички засегнати собственици разгледаха предложението ни за възстановяването на защитата за местността, незаконно отменена през 2006 г.

преглед

Защо из цяла България местни общности протестират срещу замърсяващи дейности в близост до домовете им?

До 2011 г. отстоянията за замърсяващи дейности в близост до домовете са ограничени с Наредба № 7 по Закона за здравето

преглед

Идеята за увеличаване на дърводобива в българските гори не намери подкрепа в Народното събрание

Вчера в Комисията по земеделието, храните и горите (КЗХГ) на 49-то Народно събрание беше изслушана по нейно искане Асоциацията на българските ползватели на дървесина (АБПД). От името на АБПД говореха г-н Красимир Дачев от „Свилоза” АД и г-н Боян Рашев от „Денкщат-България” ООД. Те представиха доклад, изготвен от „Денкщат България”, чиито изводи бяха насочени към идеята от 19 век – как ако не се секат горите ще изчезнат. Препоръките бяха добивът от българските гори да достигне до 11 млн. куб. м. – двойно спрямо изсеченото през 2023 г.

преглед

Коментари на Зелени закони по отношение тенденциозна презентация на Асоциацията на българските ползватели на дървесина за състоянието на българските гори и проблемите при управлението им

От Инициатива „Зелени закони“ изразяваме категорично несъгласие с изнесените твърдения за състоянието на българския горски сектор в изпратена от Асоциацията на българските ползватели на дървесина (АБПД) презентация до членовете на Комисията по земеделието, храните и горите, като част от подготовката на депутатите за изслушването на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на 31.01.2024 г. От презентацията става ясно, че от АБПД ще настояват за увеличаване на дърводобива (основно за сметка на вековни

преглед

Една четвърт от морските плажовете е частна собственост

  • Плажовете са държавни според Конституцията от 1991 г.
  • След 2005 г. крайбрежната плажна ивица, която не се ползва за „рекреация“, постепенно се приватизира – като земеделски земи и гори – и се урбанизира
  • Към 2024 г. в България има най-малко 183 плажа
  • 26% от плажовете са вписани като собственост на частни лица и общини
  • частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко плажа са практически частни
преглед

Вятър в морето: Междуинституционалният хаос остава

На 25.01.2024 г. Народното събрание прие на първо четене законопроект със сигнатура 49-354-01-127, за който в петък внесохме становище. Текстът е регистриран на 4 декември 2023 г. в деловодството на Народното събрание.

преглед

Планът за Борисовата градина не трябва да се приема без екологична оценка

Днес от „Зелени закони“ обжалвахме Решение от  11.01.2024 г. на Директора на РИОСВ София,  с което е  постановено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - План за парк и градина (ПУП-ППГ) на м. Парк „Борисова градина", гр. София с Възложител: Столична община - Направление „Архитектура и градоустройство". В оспорваното решение регионалната екоинспекция на София  преценява, че  прилагането на плана  „няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве“.

преглед

Последни коментари

Основните форми на бракониерство в горите включва отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица.

Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;

  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика;

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;

  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;

  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;

  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

Ръководителят проект на фирма Пролес по изработване на нов План за управление на Национален парк Пирин призоваваше да не се задават въпроси, защото презентациите били обобщение, а да се прочетат данните. На въпроси, задавани към данните, тя не отговори, като отново повтори, че срещата е за презентация на резултатите, а отговор на въпросите участниците да търсят в документацията – общо 409 стр без приложенията, публикувани 2 дни преди срещата. Дори и въпроси, цитиращи конкретни твърдения от тези 409 стр., не получиха отговор. След като бе помолена да покаже конкретни данни, които тя твърдеше, че са публикувани в документацията, се оказа, че те липсват.
Общо – на този етап липсват данни, а през декември се очаква предлагане от Пролес на режими за управление на НП Пирин, които трябва да се основават на данни и да се обсъдят на 18 декември.
Оценката се концентрира върху условията за туризъм, при положение, че според ЗЗТ националните паркови имат 4 цели, едва на 4то място от които идва поддържане на условия за туризъм. В документацията имаше противоречащи си данни – едновременно 70% от посетителите са пешеходни туристи, но след това се оказва, че мнозинството посетители на парка са там за ски туризъм. В най-често срещаните нарушения оценката не включва незаконни сеч и лов, а ски извън писти и паркиране на МПС. Цитира се, че туристите посещават парка най-вече заради дивата природа, но планът препоръчва в почти всички свои точки нова инфрастуктура, за да се привличат тези същите туристи.
Беше представено социологическо изследване, задължително по задание. Аз имам методологически въпроси към него, на които ще се отговори, когато изследването се публикува на страницата на Пролес - засега ги няма. Но е факт, че данните по презентацията на изследването с представителни извадки както на национално, така и на регионално ниво, показват, че НП Пирин е оценяван повече като природна ценност, отколкото ресурс за икономическа печалба и 88% от гражданите заявяват, че искат природата да се опазва без компромиси в името на инвестиционни проекти. Видяхме, че ако вече подготвеният, макар и без никакви данни, План за управление, включва възможности за разширяване на ски зоната и създаване на нови ски зони в НП, общественото мнение е в синхрон с целите на националните паркове според ЗЗТ - на 1 място е целта за съхранение на дивата природа, а на последно място за развитие на туризъм и поминък.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

15.4 е копи-пейст от предизборната програма на Реформаторите. Остава да видим какво имат предвид с това и кой и защо го е вкарал като приоритет. Възможна интерпратеция даваме (под "ние" имам предвид Зелени закони) в  становището за програмата на правителството http://www.zelenizakoni.com/novini/5-speshni-stpki-za-prirodata-preporch... . Но най-важно е да наблюдаваме и реагираме по конкретни действия и да предлагаме адекватни решения - под "ние" имам предвид всички, които се интересуваме :)

снимка на Andrey Kovatchev
Andrey Kovatchev

Това ще е програмата на новото сборно правителство. В точка 5.4 има откровено безумие - от коя партия е влезло знаете ли: "15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водитеhttp://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4406823"

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В момента основният източник на финансиране за дейности за биоразнообразието в България е Оперативна програма "Околна среда" и програма "Лайф" на ЕС. Трябва да се мисли за диверсификация на донорите и защитените територии могат да генерират и собствени приходи и да не разчитат изцяло на държавния бюджет и Оперативна програма "Околна среда". Естествено приходите трябва да се правят по начин, който не компрометира целта на създаването на съответната защитена територия и да не стимулира нейното унищожаване.

Плащанията от екосистемни услуги са добър пример за това, друг механизъм са различните форми на заплащане на ползвания в защитените територии - вход, фотографиране и др. По света има много примери за фондове за защитени територии, където прозрачно се събират и преразпределят средства за по- добро управление на защитени територии. Тези приходи, макар и относително малки, но дават независимост на финансирането и водят до подобряване на управлението на защитените територии.

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари