Новини

30 септември, дебат „Зелени закони" на Природа ФЕСТ – кой е зеленият дневен ред на гражданите?

Как можем да постигнем по-добри политики за природата? Интересуват ли те гражданите? А политиците?

От 2014 г. досега от „Зелени закони“ работим за експертно наблюдение на политиките за природата и връзка и разговор между гражданите и представителите ни, за да могат тези политики да защитават интереса ни. Традиционно организираме дебати по конкретни закони и теми между политици и граждани. 10 години по-късно ви каним на среща, в която водеща дума имат гражданите, за да кажат:

преглед

Възможен ли е справедлив преход към климатична неутралност в България?

Днес се проведе експертна дискусия в Представителството на Европейската комисия в България, на тема „Справелив преход". В организаираното от WWF България и Радио София събитие сред експертите на неправителствени и браншови организации участвахме и ние от „Зелени закони".

преглед

Жителите на село Шишманци против разширяването на кариерата за инертни материали

 
В събота жителите на пловдивското село Шишманци, заедно със своята адвокатка - Снежана Стефанова, посрещнаха експертите от "Зелени Закони" - Тома Белев и Борислав Сандов, за да обсъдят с тях евентуалните стъпки, които трябва да предприемат, за да спасят здравето, къщите и земите си от приближаващата се кариера.
 
преглед

Учебната година не трябва да започва с отпадане на климатичните промени от учебните програми

Днес от Зелени закони" подадохме следното становище против проект на Министерството на образованието и науката (МОН) за изменението на учебната програма, предвиждащ отпадане на климатичните промени” от учебния материал. Становището е адресирано до ресорния министър, както и до ресорната дирекция Политика по изменение на климата" към министерството на околната среда и водите.

преглед

Планът за преход към зелена икономика на Стара Загора не гарантира справедливост

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане през август проекти за планове за справедлив преход на въглищните райони (Кюстендил, Перник и Стара Загора), вчера подадохме становище към този, който е най-проблемен - за Стара Загора. Прилагаме основните си аргументи от 12-страничното експертно становище тук:

преглед

Гражданска среща: Жителите на село Шишманци срещу разширяването на кариерата за инертни материали

 
 
 

„Зелени Закони“ кани активни хора от село Шишманци и района на среща – дискусия, която ще се проведе на 16.09.2023 г. от 17:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1929“ в селото. Ще се запознаем и ще обсъдим с вас важните за природата теми и какво можем да направим по тях.

преглед

Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

Днес, 11.09.2023 г. от „Зелени закони“ внесохме становище във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на Министерски съвет, публикуван за обществени консултации на 27.07.2023 г. на адрес https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7739
Публикуваме тук пълния текст на становището: 

 

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

преглед

Примерно становище за мерки срещу наводненията: до 10 септември!

От „Зелени закони“ напомняме, че до 10 септември можете да изпратите становище по проектите за планове за управление на риска от наводнения (ПУРН). За ваше улеснение публикуваме тук кратък текст на становище, което може да използвате и изпратите до отговорните институции. Не забравяйте да поискате входящи номера от всички адресати!
преглед

До 10 септември е срокът за плановете за риска от наводнения

От „Зелени закони“ напомняме на всички заинтересовани, че в момента текат последните шест дни за консултации на проектите за планове за управление на риска от наводнения. Навърши се една година от примера за това колко важни са адекватните мерки за предотвратяване на такива бедствия - пострадалите села в област Карлово. Желаещите да изразят мнения относно плановете за рисковете от наводнения в различните области, могат да изпратят становища до 10 септември 2023 г.

преглед

Внесохме отворено писмо за спиране на субсидиите за паша в националните паркове

Заедно с партньорите ни от коалицията „За да остане природа в България” внесохме отворено писмо до министър председателя и министрите на околната среда и водите и земеделието, в което за пореден път искаме спиране на субсидиите за паша в националните паркове.

Публикуваме тук текста на писмото:

 

 

преглед

Последни коментари

Основните форми на бракониерство в горите включва отсичането на немаркирани дървета от лица, които нямат позволително за сеч в гората, или кражбите на отсечена дървесина от временните складове покрай сечища, в които се работи в момента. Отсичането на немаркирани дървета най-често се случва в лесно достъпни гори в близост до населените места и покрай пътищата, но може да бъде наблюдавано и в насаждения, които са обекта на ползване от трети лица.

Причините за бракониерството са следните:

  • Размита отговорност за охраната и контрола в горите и сечищата между горските стопани, горските инспектори и лицензираните лесовъди на дърводобивните фирми;

  • Чувството за безнаказаност у нарушителите в резултат на пропуски в нормативната уредба и ниска ефективност на правораздавателната практика;

Най-често срещаните незаконни практики в горите, които се прилагат при извършването на регулярен дърводобив, се отличават с това, че в документацията могат да бъдат скрити разлики между планиран и реализиран обем на дърводобива. Най-често обемът на добитата дървесина може да бъде незаконно завишен без това да може да бъде лесно установено поради следните причини:

  • нормативната база позволява сеч на дървета с диаметър на гръдна височина под 18 см, без да са маркиран в основата на стъблото;

  • изготвянето на карнет описи на предвидените за сеч дървета често се прави по теоретични данни за насаждението, вместо въз основа на реални замервания на маркираните дърветата;

  • изчисляването на обема на маркираните за сеч дървета често се манипулира, чрез трудно установими манипулации в данните за средните диаметри и височини на маркираните дървета;

  • нормативната уредба допуска при преизчисляването на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина от пространствени в плътни кубически метра да се натрупва разлика от около 30-40 %, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса.

Изключително честите грешки в данните за дървесните запаси в горскостопанските планове, водещи до занижаване на реалните запаси, дава възможност при спазване на предписаната по план интензивност на сечта да бъдат добивани по-големи обеми дървесина от предвидените. В тези случаи, в документацията на сечището се отчитат обеми на добитата дървесина близки до планирания за добив обем, като допълнителните количества се скриват и съответно открадват без документална следа.

Ключово условие за реализацията на незаконно добитата дървесина след отсичането й е тя да бъде транспортирана от сечището или временния склад до краен потребител без да бъде отчетена пред собственика на гората. Това се постига като незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата, без да се описва коректно в превозните билети при експедицията на дървесината или като се транспортира без превозен билет или един билет превозен билет се използва за повече от един курс.

Ръководителят проект на фирма Пролес по изработване на нов План за управление на Национален парк Пирин призоваваше да не се задават въпроси, защото презентациите били обобщение, а да се прочетат данните. На въпроси, задавани към данните, тя не отговори, като отново повтори, че срещата е за презентация на резултатите, а отговор на въпросите участниците да търсят в документацията – общо 409 стр без приложенията, публикувани 2 дни преди срещата. Дори и въпроси, цитиращи конкретни твърдения от тези 409 стр., не получиха отговор. След като бе помолена да покаже конкретни данни, които тя твърдеше, че са публикувани в документацията, се оказа, че те липсват.
Общо – на този етап липсват данни, а през декември се очаква предлагане от Пролес на режими за управление на НП Пирин, които трябва да се основават на данни и да се обсъдят на 18 декември.
Оценката се концентрира върху условията за туризъм, при положение, че според ЗЗТ националните паркови имат 4 цели, едва на 4то място от които идва поддържане на условия за туризъм. В документацията имаше противоречащи си данни – едновременно 70% от посетителите са пешеходни туристи, но след това се оказва, че мнозинството посетители на парка са там за ски туризъм. В най-често срещаните нарушения оценката не включва незаконни сеч и лов, а ски извън писти и паркиране на МПС. Цитира се, че туристите посещават парка най-вече заради дивата природа, но планът препоръчва в почти всички свои точки нова инфрастуктура, за да се привличат тези същите туристи.
Беше представено социологическо изследване, задължително по задание. Аз имам методологически въпроси към него, на които ще се отговори, когато изследването се публикува на страницата на Пролес - засега ги няма. Но е факт, че данните по презентацията на изследването с представителни извадки както на национално, така и на регионално ниво, показват, че НП Пирин е оценяван повече като природна ценност, отколкото ресурс за икономическа печалба и 88% от гражданите заявяват, че искат природата да се опазва без компромиси в името на инвестиционни проекти. Видяхме, че ако вече подготвеният, макар и без никакви данни, План за управление, включва възможности за разширяване на ски зоната и създаване на нови ски зони в НП, общественото мнение е в синхрон с целите на националните паркове според ЗЗТ - на 1 място е целта за съхранение на дивата природа, а на последно място за развитие на туризъм и поминък.

снимка на Вера Стаевска
Вера Стаевска

15.4 е копи-пейст от предизборната програма на Реформаторите. Остава да видим какво имат предвид с това и кой и защо го е вкарал като приоритет. Възможна интерпратеция даваме (под "ние" имам предвид Зелени закони) в  становището за програмата на правителството http://www.zelenizakoni.com/novini/5-speshni-stpki-za-prirodata-preporch... . Но най-важно е да наблюдаваме и реагираме по конкретни действия и да предлагаме адекватни решения - под "ние" имам предвид всички, които се интересуваме :)

снимка на Andrey Kovatchev
Andrey Kovatchev

Това ще е програмата на новото сборно правителство. В точка 5.4 има откровено безумие - от коя партия е влезло знаете ли: "15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА15.1. Опазване на природата, смекчаване на климатичните изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.15.2. Изграждане на екологична инфраструктура ,15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ВЕИ. Въвеждане на екологично образование още в началното образование.15.6. Намаляване броя на населените места, засегнати от воден режим.15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктурата и национална информационна система за управление на водитеhttp://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4406823"

снимка на Стефан Аврамов
Стефан Аврамов

В момента основният източник на финансиране за дейности за биоразнообразието в България е Оперативна програма "Околна среда" и програма "Лайф" на ЕС. Трябва да се мисли за диверсификация на донорите и защитените територии могат да генерират и собствени приходи и да не разчитат изцяло на държавния бюджет и Оперативна програма "Околна среда". Естествено приходите трябва да се правят по начин, който не компрометира целта на създаването на съответната защитена територия и да не стимулира нейното унищожаване.

Плащанията от екосистемни услуги са добър пример за това, друг механизъм са различните форми на заплащане на ползвания в защитените територии - вход, фотографиране и др. По света има много примери за фондове за защитени територии, където прозрачно се събират и преразпределят средства за по- добро управление на защитени територии. Тези приходи, макар и относително малки, но дават независимост на финансирането и водят до подобряване на управлението на защитените територии.

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари