В края на месец февруари 2026 г. се одобрява без екологична оценка да се застроят имоти край плажа на Крапец. Всъщност става въпрос за имоти от заменки, за които Европейският съд се произнесе в края на годината – те са незаконни според правото за конкуренцията в ЕС. Заменените гори са с наложена забрана за застрояване от Закона за горите през 2011 г.

На 17 февруари 2026 г., регионалната инспекция на министерство в оставка (РИОСВ-Варна към Министерството на околната среда и водите) се произнася, че няма нужда от оценка и не се очаква екологичен проблем с разрешаване за план за застрояване в горите и дюните на плажа на Крапец. В началото на март община Шабла, в която имотите се намират, заявява, че с местния бизнес се организират за бъдещо развитие на туризма.

От „Зелени закони“ подадохме жалба срещу решението на директора на екологичната дирекция за район Варна, защото то не оценява ефекта, който планираното застрояване ще има върху засегнатите имоти. Жалбата ще се разглежда от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Подадохме също предложение до МОСВ с копие до министерствата на регионалното развитие и на земеделието (с правомощия съответно за устройствените правилници и за горите) да прекрати действието на действащия в момента Общ устройствен план на Шабла, който разрешава застрояването върху дюни и заменени гори, срещу които се е произнесла Европейската комисия през 2014 г., а и Съдът на Европейския съюз през ноември 2025 г.  

Заменките на фирма „Литекс“ край Крапец са от преди 2007 г. Тези гори са и в забранителния списък за строежи по Закона за горите от 2011 г. С разрешението за застрояването им сега обаче се създава и нова държавна помощ, която ще се добави към решението на Съда на ЕС от 2025 г., осъждащо България за незаконна държавна помощ чрез заменките.

КАК ДА ПОМОГНЕТЕ

Моля, запознайте се с прикачените документи на жалбата и предложението. Молим ви, пишете до Министерствата на околната среда и водите (отговорно за защитените европейски зони и хабитати от „Натура 2000“), на регионалното развитие (отговорно за устройствените планове) и на земеделието (отговорно за горите) с кратко искане да спрат застрояването. Поискайте входящи номера от всяко министерство. Примерен текст:

До:

МОСВ edno_gishe@moew.government.bg

МРРБ e-mrrb@mrrb.government.bg

МЗХ edelovodstvo@mzh.government.bg

Искане

От: ТРИ ИМЕНА

Като гражданин на Република България, позоваващ се на чл. 15 и чл. 55 от Конституцията на РБ, призовавам да защитите от застрояване горите и дюните на плажа Крапец, в съответствие с жалбата и предложението на инициатива „Зелени закони“.

Настоявам:

1. Министърът на околната среда и водите да отмени решението на РИОСВ Варна от 17.02.2026 г.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството да започне промяна на ОУП на община Шабла за имотите от заменените гори и дюните.
3. Министърът на земеделието и храните да наложи ПАМ върху прилагането на ОУП на община Шабла в частта на заменените гори.

Прилагам: линк към публикацията от сайта на „Зелени закони“ https://www.zelenizakoni.com/krapec-i-kak-da-pomognem.

Моля за входящ номер на настоящото искане от МОСВ, МРРБ и МЗХ.

С уважение,

Име Фамилия

---

ПРОБЛЕМЪТ

Разбира се, разполагане на кемпери и биваци върху дюните са незаконни и в момента според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Разрешаване на строежи в близост без разрешаване на проблема със защита на плажа, обаче, няма да подобри ситуацията, а ще я влоши.

Плажът „Крапец“ – както и „Камчийски пясъци“ и „Карадере“ – е един от последните незастроени плажове по българското Черноморие. Постепенно през последните 10 години бяха застроени Иракли, плажовете около Варна и по Южното Черноморие. Това концентрира изключително висок брой желаещи да пребивават на „див“ къмпинг в плажовете около Крапец. За съжаление, община Шабла не беше успешна в събирането на такса и организиране на сметоизвозване и тоалетни за тези плажове, въпреки похвалната инициатива от преди 10 години.

Неуспешна се оказа и инициативата за плажове за природосъобразен туризъм – от едва трите плажа на България, получили този статут, регламентиран в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, два вече са застроени частично – „Иракли“ и „Корал“ и пребиваването „сред природата“ е нарушено от близки строежи и светлинно замърсяване.

В момента няма управление на дивото къмпингуване, а бе приета широко оспорвана наредба през 2025 г., която го забранява, освен ако местната община не определи места за него, които се доближават до регламентирано застрояване, а не изпълняват нуждите на хората от престой в дивата природа (наше становище тук). Към бивакуването „на диво“ има огромен интерес в България – и от български граждани, и от чуждестранни, което за съжаление води до огромна ниша на потребление в туризма, която държавата обявява извън закона, която не успява да обслужва – и поради това пропуска доходи, които туристите с радост биха платили при организирани такси за достъп, сметоизвозване и преносими компостни тоалетни.

МЕСТНИТЕ ИНТЕРЕСИ

Плажът Крапец не е известен с най-бистрата и топла вода, но е близък до Румъния и един от малкото незастроени плажове в страната – което го прави пренаселен с палатки и кемпери през лятото. Той е обграден от гори и дюни, които са забранени за застрояване.

1. Горите – придобити от фирма „Литекс“ със заменки. Те не са включени в списъка на гори, забранени за застрояване според Подробния списък по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите, публикуван в бр. 58/2011 г. Заменките на гори край плажа на „Крапец“ са от преди 2007 г. и по тази не са предмет на решението на СЕС за незаконна държавна помощ от ноември 2025 г., за която Република България вече е осъдена. С разрешението сега за тяхното застрояване, обаче, се създава нова държавна помощ, която ще се добави към предходното решение и ще увеличи финансовата тежест към държавата.

2. Дюните – Застрояването на дюни е забранено съгласно чл 17а на ЗУЧК.

Интересът на собствениците на имоти в община Шабла от строежи е и първопричината още в периода 2005-2009 г. евтини гори във вътрешността на България да бъдат заменени с гори на плажа – не само в Крапец, а из цяла България (виж 10-те най-скъпо стрували на данъкоплатците далавери със заменки тук) и Европейската комисия се съгласи с нас през 2014 г., че заменките са незаконна държавна помощ към възползвалите се фирми (включително и „Литекс“ със заменките на Крапец са такава, макар и отпреди членството на България в ЕС от 2007 г.). Заменените след 2007 г. гори са забранени за застрояване с промени в Закона за горите от 2009 и  в новия закон за горите от 2011 г. Заменените преди това гори и заменените на безценица земеделски земи – включително скандално заменени като пасища дюни на някои места – разчитат на държавата за опазването си.

Още преди години от „Зелени закони“ пледирахме Република България да изпълни решението за заменките на Европейската комисия от 2014 г. и да си върне заменените гори и ниви или да ги оцени реално и да поиска адекватно доплащане до реалните им стойности. След като това не бе направено, държавата – т.е. всички ние, данъкоплатците – трябва да платим огромна глоба. Тази глоба е не само парична – към ЕС заради нарушените общностно право, но и към природата – плажовете и горите с курортна стойност ще бъдат застроени.

Конкретно казусът Крапец е както казус за заменени гори, изрично забранени за застрояване в закона, така и за неправилно картирани дюни, което е дългосрочен проблем за опазването им – виж анализ на „Зелени закони“ тук.

НАРУШЕНИЯ В РЕШЕНИЕТО НА РИОСВ-ВАРНА

• Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите – той забранява всякакво строителство в заменените гори;
• Условие 7 от решението по МОСВ за екологична оценка (ЕО) на Общия устройствен план на община Шабла, от 2023 г. – това условия отменя предвижданията за подобно устройство точно на тези гори;
• Законът за опазване на околната среда - чл. 85 ал.1 и Приложение № 2 изискват задължителна екологична оценка за планове за туризъм и застрояване, предвиждащо къмпинги.
• Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на община Шабла – те изискват задължителна оценка на съвместимост за целите на европейската природозащитна мрежа „Натура 2000“ на ПУП и строителство в зоните от „Натура 2000“.