Обявяване заповеди за защитените зони от мрежата Натура 2000

България е предложила на Европейската комисия списък от 120 защитени зони по Директивата за птиците и 234 защитени зони по Директивата за хабитатите. От тези територии до 19.02.2021 год. в Държавен вестник са излезнали заповедите на 120 защитени зони по директивата за птиците и 47  защитени зони по директивата за местообитанията.
Предстои да бъдат съставени и публикувани* ВСИЧКИ заповеди по Директивата за хабитатите.

Съгласно Директивата за хабитатите заповедите за обявяване на защитените зони трябва да бъдат обявени в максимално кратък срок от тяхното одобрение от Европейската Комисия, като този срок не може да надхвърля 6 години. Първоначално българският Закон за биологичното разнообразие бе строг и предвиждаше защитените зони по Директивата за хабитатите да бъдат обявени в срок от две години от тяхното приемане от ЕК, през 2010 год. с промяна в Закона този срок бе удължен на 4 години и през 2013 той бе удължен за втори път на 6 години. Така Министерството на околната среда и водите (МОСВ) промени първоначалното си намерение да обяви зоните колкото се може по- бързо и реши да ги обяви колкото се може по-бавно! Положението особенно се влоши при управлението на министър Нено Димов, когато през 2018 нямаше публикувана нито една заповед за защитена зона. След ареста, започналото съдебно разследване и оставката на министър Димов процесът на издаване на заповедите се ускори. През 2021 и до 19.02.2021 бяха издадени 37 нови заповеди, като целта на министерството всички заповеди да бъдат публикувани до края на 2021.
Основната причина за това е натискът на Европейската Комисия, която стартира наказателна процедура срещу България за неспазването на срока за тяхното обявяване.

Година

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2021

обявени зони

1

78

11

12

0

12

3

1

6

2

1

0

2

26

11

Горната таблица показва напредъка в обявяването на защитените зони в България. Пикът е през 2008 год. когато са публикувани в Държавен вестник 78 заповеди за обявяване нови зони или промяна на режими на вече обявени зони. През останалите години до 2020 год. са обявявани от 0 до 12 годишно. След оставката на министър Димов и стартиралата наказателна процедура от страна на ЕК процесът се ускори значително и през 2020-февруари 2021 има издадени вече 37 заповеди.
Очевидно е, че процесът е въпрос основно на политическо желание на МОСВ. Заповедите за защитените зони за птиците бяха предвижени по- бързо, защото такова бе изискването на Европейската комисия. За заповедите за защитените зони за местообитанията бе даден 6 годишен срок и това в България се превърна в 6 годишно отлагане на процеса на тяхното обявяване.

Повечето от българските защитени зони за местообитанията бяха утвърдени с решение на Европейската комисия, публикувано на 13.02.2009 г. в Official Journal. На 13.02.2015 г. изтече шестгодишения срок за публикуването на техните заповеди в Държавен вестник. Това неспазване на срока на директивата от МОСВ е директно основание за завеждане на съдебно дело от страна на ЕК и санкциониране на България и в момента България е в процедура за решаването на този проблем или завеждане на дело.

За да се предпази, че Натура 2000 няма да е мрежа от хартиени паркове, Европейската Комисия разработи преди няколко години препоръки относно заповедите за обявяване на защитени зони, техните природозащитни цели и дейности. Техните природозащитни цели трябва да бъдат максимално детайлни за всяко отделно място.

Най- конфликтните теми в заповедите са техните режими и потенциално зониране. Адекватните режими и правилното зониране могат да допринесат значително за подобряване опазването на природата в тях. Режимите на защитените зони са и основание за получаване на компенсации за пропуснати ползи по Програма за развитие на селските райони (ПРСР), където има специална мярка за Натура 2000. За съжаление повечето от досега издадените заповеди от МОСВ по Директивата за птиците са с твърде общи (и бих казал безсмислени като цяло) режими и нямат никакво зониране. Това води до липса на адекватни компенсации, както и до фактическо нефункциониране на Натура 2000.

И като най- фрапантен пример за неадекватни заповеди, неопазващи „предмета на опазване“ - Министерството на околната среда и водите отхвърли предложената забрана за лов през януари в защитените зони "Дуранкулашко езеро" и "Шабленски езерен комплекс", въпреки че ловът и безпокойството от него бяха определени като основен лимитиращ фактор за световно застрашената червеногуша гъска, чиято популация зимува в тези защитени зони.

Изключително важно условие за успешното издаване на тези заповеди е основаването им на адекватна научна информация и сериозното въвличане от МОСВ на всички заинтересовани страни в процеса на тяхното създаване и бъдещо управление на Натура 2000. Това е единственият начин да бъдат избегнати или намалени обществените конфликти и да се получи активна обществена подкрепа за изпълнението на заповедите.

След издаването на заповедите от МОСВ би трябвало да започне процес на разработване на техните Планове за управление. Тези планове ще позволят да се навлезе в много по-дълбока детайлност на препоръките за управление на съответната зона. Те също би трябвало да имат адекватни режими и зонирания.

След разработването на Плановете за управление би трябвало да започне тяхното изпълнение, което ще донесе очакваната промяна и реалното опазване и възстановяване на уникалната природа на България.

Какво да се предприеме: стартиране на разработването на заповедите за защитените зони от МОСВ, с приоритет на черноморските, в условия на пълна прозрачност и спазвайки указанията на Европейската Комисия

 

*Съгласно ЗБР (Закон за биологичното разнообразие) Министреството на околната среда и водите (МОСВ) е отговорно за разработването и приемането на заповедите за защитените зони в България. Заповедите се подписват от Министъра на околната среда, публикуват се в "Държавен вестник" и не подлежат на обжалване.

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари