Ще изпълни ли България изискванията на Закона за възстановяване на природата?

снимка на Екип Зелени закони

Заедно с коалиция „За да остане природа в България”, изпратихме отворено писмо до българските институции и медии с настояване за прозрачен и приобщаващ процес по изготвяне на Националния план за възстановяване на природата. Планът трябва да бъде съобразен с европейското законодателство и  актуалните научни данни, като се гарантира участието на всички заинтересовани страни, включително природозащитни организации и учени.
 

ОТВОРЕНО ПИСМО
За изпълнение на изискванията на Закона за възстановяване на природата

Коалицията „За да остане природа в България” предупреждава, че национален план за възстановяване на природата, който не отчита природозащитните приоритети на обществото и актуалните научни данни за местообитанията и видовете в България, няма да защити природата на страната ни. Целта на европейския Закон за възстановяване на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991) е реално опазване на европейското биоразнообразие, а не изготвяне на безполезен документ, който да остане само „на хартия”.

Възстановяването на доброто състояние  на увредени гори, влажни зони, тревни местообитания, свързаност на реки, градски дървета, опрашители и птици, както и други ценни природни елементи, е невъзможно без отчитане на актуалното им състояние и нужните последователни стъпки. Тези стъпки изискват конкретно планиране и средства за работа със собственици и заинтересовани страни при изпълнение на работата за конкретни природни места.

Доброволческа акция на Драгоманското блато за разчистване на изгорял дървен материал и изнасяне на боклуци. Драгоманското блато все още не е обявено за защитена територия, въпреки внесеното през 2005 г. предложение от СДП БАЛКАНИ и община Драгоман и одобряването му от междуведомствена комисия през 2008 г. Снимка: Любомир Попйорданов

Изготвянето на националните планове на страните в ЕС трябва да приключи до 1 септември 2026 г. В този срок регламентът  изисква да се осъществят „подготвително наблюдение и научни изследвания, необходими, за да се определят мерките за възстановяване”. 

Изрично изискване в Регламент (ЕС) 2024/1991 е участието в разработването на националния план на всички заинтересовани страни. Към момента, обаче, правителството разпределя работата по него на своите ресорни министерства, без да позволява на активните граждански и научни организации да участват. Чл. 14 на регламента настоява в националните планове да се използват „най-новите научни доказателства” и изисква осигуряване на „участието на обществеността”. Регламентът залага правителствата да докажат, че „планът за възстановяване се изготвя по открит, прозрачен, приобщаващ и ефективен начин и че на обществеността, включително на съответните заинтересовани страни, се предоставят навременни и ефективни възможности да участват в изготвянето му”, както и ясно задължение консултациите да „отговарят на изискванията, определени в Директива 2001/42/ЕО” за екологична оценка.

Ето защо,  Коалиция „За да остане природа в България” с тревога отбелязва, че правителството на Република България към момента не обявява процес по разработване на националния план. Работата „на тъмно” и отчитане на неясни интереси при разработване на национален план, който ще засегне важни територии в цяла България, не е в интерес на обществото. Нещо, повече, това е нарушение на чл. 14 от  Регламент (ЕС) 2024/1991, който е пряко приложим в правораздаването на всяка страна членка. 

Настояваме правителството незабавно да започне публичен процес по включване на граждански, природозащитни и научни организации в разработването на Националния план за възстановяване на природата на България. Коалиция „За да остане природа в България” ще се включи активно с експертния си потенциал и гражданска подкрепа, за да осигурим работещи и изпълними мерки за природното ни наследство.

Конкретни необходими действия на Министерството на околната среда и водите, за които настояваме:

  1. До края на август да обяви покана за среща по темата с природозащитни НПО и научни институции.
  2. До края на септември да сформира тематични работни групи за мерките за отделните типове целеви местообитания от Регламента за възстановяване на природата.

Защитена местност „Гората на Боряна“ - крайречна гора близо до Казанлък, обяввена за ЗМ със Заповед No РД-818 от 18.08.2021 г. на МОСВ с цел опазване на крайречна гора и съхраняване на ценни местни видове за българската флора и фауна по поречието на река Енинска. Снимка: Нели Дончева
 
Видра (Lutra lutra) в Драгоманското блато. Снимка: Андрей Ралев

Коалицията „Право на природа“ е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Нидерландския Хелзинкски комитет. Нито Европейският съюз, нито НХК могат да бъдат държани отговорни за тях.

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари