Днес, от 14:30 ч., депутатите от Комисията по околната среда и водите към Народното събрание ще разглеждат на първо четене спорния законопроект за изменение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), внесен от Кирил Петков, Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски. От инициатива „Зелени закони" отново призоваваме депутатите да не приемат законопроекта, тъй като с него не се защитава, а тотално се обрича на застрояване цялото Черноморие. Причината за този зловеща перспектива е последният параграф в законопроекта – параграф 9, който вероятно е вкаран по искане на ГЕРБ и ДПС, за да го подкрепят. Този параграф, обаче, премахва 3 от най-важните разпоредби в ЗУЧК (чл. 17, ал. 1, § 24, ал. 3 и § 25, ал. 3 – виж по-долу), които бяха приети в началото на 2013 г. под силен обществен и медиен натиск след разгарянето на скандала „Дюни-гейт” с цел спиране на масовото урбанизиране и застрояване на дюните, земеделските земи и горските територии по Черноморието. Този скандал, както и скандалът с горските заменки, помогнаха цялото общество да разбере, че половината Черноморски бряг е незаконно приватизиран и се урбанизира с бързи темпове чрез незаконни Подробни устройствени планове (ПУП), „на парче”, без приети Общи устройствени планове на общините и често без реални екооценки, като застрояването не подминава и пясъчните дюни, плажовете и други обекти, които по ЗУЧК трябва да са защитени и да са „държавна собственост“ по ЗУЧК, но се оказва, че не са. И с премахването на трите разпоредби чрез параграф 9 от ЗИД на ЗУЧК този унищожителен за Черноморието процес ще започне отново, след 10 години спокойствие. И без държавата да е направила нищо, за да си върне държавната собственост върху дюните или да ги защити по друг по-ефективен начин от застрояване.

Ето защо въпросът е дали депутатите ще развалят тази поредна „сделка" с българската природа, при която имагинерната защита от застрояване в радиус от 500 м около трите диви плажа Корал, Иракли и Кара дере, която никога няма да се случи, ако държавата не намери няколко милиарда лева за заложените в законопроекта обезщетения, е „изтъргувана" за отпадане защитата от урбанизиране и застрояване на над 4000 дка дюни и за връщане на порочната практика за урбанизиране на стотици хиляди декари частни имоти по Черноморието чрез ПУП „на парче" и без реални екологични оценки.

Това са трите разпоредби, които пар. 9 предвижда да бъдат отменени:

Член 17, ал. 1 от ЗУЧК (виж по-долу) защитава от застрояване земеделските земи и горските територии по Черноморието, докато не бъдат приети общи устройствени планове на общините. Ето защо, отмяната на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК е абсолютно НЕДОПУСТИМА, тъй като стимулира урбанизацията и застрояването “на парче” и без кумулатшвни еко-оценки на Черноморието. Първо, анализ на Зелени закони, изпратен до МОСВ, МРРБ и ЕК преди месец, показва, че в момента държавните и общински институции продължават да прилагат спорната практика за застрояване “на парче” и без адекватни екооценки не само чрез ПУП преди приемането на ОУП, но дори в общини с влязъл в сила ОУП - чрез масово незаконно изменение на ОУП „на парче“ без реални екооценки, вкл. от общини като Бургас. Отделно, друг анализ на Зелени закони, изпратен като становище по конституционно дело 16/2023 г., показва, че голяма част от крайбрежието и в момента вече се води „урбанизирана територия“ по силата на единични ПУП (виж например картите за плажовете на гр. Бяла, с. Самотино и с. Ново Оряхово към становището), като този факт още не вади очите на обществото, защото голяма част от тази „урбанизирана територия“ още не е застроена! Ето защо, с отпадането на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК урбанизирането на Черноморието ще доведе до катастрофални последици, особено ако зопочне да се реализира цялото предвидено строителство с досегашните ПУП, и отделно с новите ПУП.

§ 24. (3) от ЗУЧК защитава от застрояване части имоти, в които попадат пясъчни дюни, но за които вече има одобрени ПУП за урбанизиране. Отмяната е НЕДОПУСТИМА, защото според писмо с изх. №04-16(1)/04.02.2022 г. на АГКК общо 4160 дка дюни по цялото Черноморие неправилно са отразени в кадастралната карта като имоти „частна” и „общинска” собственост в нарушение на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК, изискващ всички пясъчни дюни да бъдат „публична държавна собственост”. Това дава незаконно право на частни лица или общини да ги застрояват, ако я няма забраната в пар. 24, ал. 3. Например имот №51500.204.160 с площ 48 дка в гр. Несебър (приватизиран чрез горска заменка от Аква истейт ООД) според кадастралната карта на АГКК се води едновременно „частна горска територия“ и „неподвижна (сива) дюна – 51500.DU.466“ (виж Карта 1). Голям дял от тези 4160 дка частни и общински пясъчни дюни се водят вече „урбанизирани територии” съгласно незаконни и спорни ПУП, като например в имот №52115.502.6 с площ 614 дка на плажа „Камчийски пясъци", придобит чрез горска заменка от Бета Форест ЕООД, който според кадастралната карта на АГКК в момента се води едновременно „урбанизирана територия”, „Облесена дюна - 52115.PL.1.PLO3.8” и “Морски плаж „с. Ново Оряхово“ -52115.PL.1” (виж Карта 2). Същото важи и за кадастрален имот №51500.204.152 с площ 29 дка в гр. Несебър - приватизирана бивша държавна горска територия, която в момента по кадастър се води едновременно „частна урбанизирана територия“, но и „неподвижни дюни с тревна растителност (сива дюна) - 51500.DU.466“ (Виж Карта 3). Точно този имот предизвика през 2012 г. скандала „Дюни-гейт“.

§ 25. (3) от ЗУЧК защитава от застрояване плажните дюни по Черноморието, докато не бъдат цялостно картирани и отразени в кадастралните карти на АГКК. Отмяната на този параграф е НЕДОПУСТИМА, тъй като процесът по картиране и отразяване на пясъчните дюни по Черноморието още не е приклйчил. Анализ на Зелени закони показва, че десетки декари пясъчни дюни все още не са отразени с правилните граници в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 по ЗУЧК. Установени са редица примери на дюни, които са картирани от МОСВ по европейски проект за Натура 2000, но същите все още не са отразени в кадастралната карта, като например на плажовете Плаж „Крапец-Север“, Плаж „Велека“, Плаж „Бутамята“, Плаж „Силистар“, Плаж „Аспарухово“ (виж Карта 4). От Министерството на туризма е възложено, а ат МРРБ е обещано процесът по картилане на дюните и актуализиране на кадастралнине карти да приключи до 2025 г.

Трите разпоредби, предвидени за отмяна съгласно пар. 9 от ЗИД на ЗУЧК:

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17, изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. – ЗАЩИТАВА ОТ УРБАНИЗИРАНЕ БЕЗ ОУП

§ 24. (3) Спира се прилагането на подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване в поземлени имоти в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а (т.е. обекти с нац. значение, линейна ТИ, и за отбраната). – ЗАЩИТАВА ОТ ЗАСТРОЯВАНЕ ИМОТИ С ДЮНИ, ЗА КОИТО ИМА ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ПУП 

§ 25. (3) До отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж се извършват след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни. – ЗАЩИТАВА ОТ ЗАСТРОЯВАНЕ ИМОТИ С ДЮНИ, КОИТО НЕ СА ОТРАЗЕНИ В КАДАСТЪРА