Кратък преглед на предложените Мярка 10 „Агроекология и климат”, Мярка 11 „Биологично земеделие”, Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“,  и  Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения” от ПРСР 2014-2020 г

Предложените от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) проекти на наредби Мярка 10 „Агроекология и климат”, Мярка 11 „Биологично земеделие”, Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“,  и  Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения” от ПРСР 2014-2020 г. са част от мерките, които е необходимо спешно да се съгласуват и одобрят, за да не се окаже 2015 година „нулева” по отношение на така наречените „Агроекологични плащания“. Съгласно чл. 22 от Регламент (ЕС) № 809/2014 във всяка държава членка на ЕС стартира кампания за директни плащания на площ, като крайната дата за подаване на заявленията не трябва да е по-късна от 15 май на съответната календарна година. В рамките на предстоящата от 1 март 2015 г. кампания са включени и въпросните мерки.

Какво е новото и дали направените промени ще позволят България да постигне и  да приложи по -„зелена” политика в резултат на новите наредби?

Като цяло можем да отбележим, че новият програмен период дава една изключителна възможност, която до момента не съществуваше, а именно че от 2015 година ще има възможност да се финансира и биологичното животновъдство,  като до момента се финансираха само растениевъдство и пчеларство. Самата мярка 11 „Биологично земеделие” е нова, понеже в предходния период дейностите по биологично производство се финансираха от мярка „Агроекологични плащания”. Това извеждане в самостоятелна мярка показва значимостта и приоритета, който й се дава. Не без значение е и фактът, че проектобюджетът на мярката се повиши чувствително и от от 32 млн. евро подкрепа в стария програмен период, за настоящия тя е 152 млн.евро за целия период. Като цяло МЗХ увеличи с около 30 % парите, предвидени за агроекологични плащания - 665 млн. евро при  259 млн. евро за предишния програмен период. Разбира се, размерът на бюджета не е и не трябва да бъде единственият критерий и измерител на приоритетността, въпреки че в България това много често е факт. Много по-важно е предоставянето на средствата да са обвързани с търсенето и постигането на определени еколгични в случая, но и икономически и социални резултати. Опитът от предходната програма в този смисъл е меко казано негативен, въпреки че към края на периода се постигна изключително високо ниво на усвояване на средства от „Агроекологичните мерки”, което усвояване обаче за пореден път стигна до сметките на едрите арендни стопанства, без да може да изпълни основната си философия за компенсиране усилията и доходите на фермерите от прилагане на щадящи и опазващи природната среда практики в земеделието.

Мярка 10 „Агроекология и климат” или мярка 214 от старата програма за селските райони 2007-2013. Общ бюджет – 167,5 млн. евро.

Мярката ще прилага 2 подмерки:

• Подмярка 10.1. Плащания за ангажименти, свързани с агроекологията и климата
• Подмярка 10.2. Опазване на застрашени от изчезване местни породи и сортове, важни за селското стопанство

Новото в мярката е че за първи път ще се предоставят и средства за застрашени от изчезване местни сортове растения. Това допълни празнината и неравнопоставеността, която съществуваше от предходния период и ще позволи да се подкрепи съхрананението на стари местни сортове, подобно на сектор животновъдство. Тук обаче трябва да се подходи много внимателно за да не се получи и ефекта, който се наблюдава вече 7 година в животносъдството, а именно неефективно подпомагане единствено и с цел усвояване на средства, без добавяне на стойност към подпомаганите породи животни. За да има смисъл подобно подпомагне то трябва да е обвързано с селекционна работа, подобряване на основни характеристики при породите и сортовете, така щото те да са в подкрепа на развитието на стопанствата, а не използването им както домашни любимци срещу субсидия.

Друга новост, която според нас също е в правилната посока, е че за първи път ще се получава подкрепа за  земи в националните паркове "Рила", "Пирин","Централен Балкан" и териториите на Природните паркове в Р. България.

С последните промени в  Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земеделските производители, които получават подпомагане по мярка „Агроекологични плащания” за периода 2007-2013 г. от Програмата за развитие на селските райони, ще могат да запазят местоположението в споразуменията на терена, който обработват или им е разпределен. Това ще защити поетите от тях ангажименти.

Мярка 10 "Агроекология и климат" за 2015 г:

• земеделските производители със стари ангажименти  в направление сеитбообращание ще получат финансиране по новата програма за 2015г. От 2016 г. ще се предложи "алтернативна схема" и те ще имат право на избор дали да я приемат и да получават плащания или да се откажат без санкция за връщане на пари
• в момента тече анализ за двойно финансиране между първи стълб на ОСП зелени плащания и плащанията за сеитбообръщение  - ако има двойно финансиране, е възможно ставката за 2015 да се редуцира
• за едни и същи парцели е възможна комбинация фт агроекологично плащане на площ и такова за животни
• списък на застрашените сортове има в приложение към ПРСР, но не е ясно дали това направление ще е активно за кампания 2015, тъй като няма време 

Мярка 11 „Биологично земеделие”, в старата програма за селските райони 2007-2013, част от мярка „Агроекологични плащания”. Общ бюджет - 152 млн. евро.

Тук се наблюдава чуствително увеличение на бюджета с близо 50%, за което МЗХ и управляващата коалиция трябва да бъдат адмирирани в изпълнението на предизборните си ангажименти. Трябва също така да се каже, че подобна приоритетност се надяваме да даде така необходимия тласък на биологичнот производство и България да успее да развие биологичното си производство и да се опита да достигне развитите в това отношение европейски страни. В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки:

• Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар ИЗП;
• Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар ИЗП.

Новото в тази мярка е възможността за комбинирано кандидатстване, като освен предложените 2 варината от МЗХ (1. биологично животновъдство за периода на преход с биологично растениевъдство за периода на преход само за фуражи и постоянно затревени площи; 2. биологично животновъдство с биологично растениевъдство само за фуражи и постоянно затревени площи.) имаше предложение от браншовите организации да се добави и трета възможност (биологично животновъдство за периода на преход с биологично растениевъдство само за фуражи и постоянно затревени площи.). Тази комбинация ще позволи да се възползват от подкрепа всички потенциални биологични производители или такива в период на преход.

Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ или мярка 213 от старата програма за селските райони 2007-2013. Общ бюджет –  139 млн. евро

Още една мярка, в която бюджетът е сериозно увеличен спрямо първоначално заявените намерения от 62,3 млн. евро. Това ще даде улесни работата на фермерите, които обработват земи, попадащи в екологичната мрежа НАТУРА 2000, чрез три типа мерки:

• Подмярка 12.1. Компенсаторни плащания за земеделски площи в Натура 2000
• Подмярка 12.2. Компенсаторни плащания за гори в Натура 2000
• Подмярка 12.3. Компенсаторни плащания за земеделска площ в речен басейн с план за управление

Помощта се отпуска само на регистрирани земеделски производители с минимален размер на декларираните за субсидии площи от 3 декара и минимален размер на единия парцел от поне един декар. Помощта се отпуска главно за спазване на забрани и за отказ от селскостопанска дейност. Средствата по тази мярка са предназначени като компенсации за фермерите, които не могат да развиват стопанска дейност в пълен обем и трябва да спазват наложените им забрани и ограничени действия в земите, попадащи в защитените зони.

В наредбата са описани подробно всички видове субсидии, които ще се дават на стопаните в различните 119 зони, попадащи в НАТУРА. Сред тези зони са още Средна гора, Рилски манастир, Централен Балкан - буфер, Балчик, Варненско-Белославското езеро, Камчийската планина, Западна Странджа и др. Списъкът с всички зони е качен на интернет страницата на МЗХ.

Считаме, че така заложената мярка ще подпомогне за по-доброто съхранение на защитените зони, като в същото време земеделските стопани ще бъдат компенсирани за това.

Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения” от ПРСР 2014-2020, стара мярка 211 и 212. Общ бюджет за периода 206,7 млн. евро

Вероятно за сметка на Мярка 12, която е с чувствително увеличен бюджет, то мярка 13 е  намалена с 90 млн. евро (от 296 млн евро в предишния период на 206 млн. евро в настоящия).

През 2008 г. България определя два вида необлагодетелствани райони: планински райони и райони с природни ограничения, различни от планинските, които към момента обхващат общо 26,36% от използваната земеделска площ в страната. Подпомагането на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони със съществуващия обхват ще допринесе не само за предотвратяване на изоставянето на земеделските земи в тях, но и за опазване на биоразнообразието, тъй като тези райони обхващат повечето от естествените и полуестествените затревени площи – без дунавските и морските райони.

В новия период България ще осигурява подкрепа за следните необлагодетелствани райони: планински райони, други необлагодетелствани райони със съществени природни ограничения и специфични райони. Мярката се състои от 3 подмерки:

• Подмярка 13.1 Компенсаторни плащания за ха ИЗП в планински райони;
• Подмярка 13.2 Компенсаторни плащания за ха ИЗП в други райони със съществени природни ограничения;
• Подмярка 13.3 Компенсаторни плащания за ха ИЗП в райони със специфични ограничения

През новия период ще се прилага и Преходна схема за райони, които губят статута си на райони с ограничения. Бенефициентите в тези райони ще получават максимум 80% от средната стойност на плащанията, които са получили в рамките на програмата за периода 2007-2013 г. Плащанията ще приключват поетапно като намаляват прогресивно до 2020 г., с максимум 20% от плащанията по Програмата за периода 2007-2013 г.

Имайки предвид сериозната роля, както и финансов ресурс, който ще бъде предоставен за нуждите на земеделските стопани, от изключително важно значение е стриктното следене на ползвателите с цел избягване на злоупотреби и формално изпълнение на критериите. Например в мярка „Биологично земеделие” в наредбата няма изискване да се доказва притежание на животни, продажба на произведената продукция или правно основание с определен период на ползване. По този начин се създава възможност паричният ресурс да се насочи не към животновъдите или към биологичните производители, а да бъде усвоен от  "чертожници", които се възползват от възможност да чертаят ливади и пасища, без да притежават животни. Това е потенциална възможност за източване на средства от "приоритетните" сектори - животновъдство и биологично земеделие.

Подобен проблем съществува и със стопанствата, които са "вечно в преход", за да получават по-висока субсидия. Добре е се заложи определен лимит от години, след което или да се плаща до размера за био-производство или да не се плаща изобщо.

От друга страна, колкото и рестриктивно да се разписват въпросните нормативни и поднормативни актове, ако няма прозрачна, прилагаща и контролираща административна среда, винаги ще се намират вратички в прилагането й, от които ще се възползват лица с цел облагодетелстване.