Без оптимизъм по политикитe за реагиране на промени в климата на България

снимка на Антоанета Йотова

Поради глобалния характер на процесите, обуславящи промени в климата, политиките за реагиране на тези промени се формират на международно ниво чрез съответни споразумения - Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК, 1992 г.), Протокол от Киото (ПК, 1997 г.), Парижко споразумение (ПС, 2015 г.). За страните-членки на Европейския съюз (ЕС) климатичните политики се конкретизират допълнително чрез редица актове, основен от които за националните политики до 2020 г. е законодателният пакет „Климат-Енергетика”. С този пакет са определени общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата.

България е страна по РКОНИК и ПК и участва в международната търговия с емисии на ПГ, където все още страната като цяло има значителен излишък от квоти за продажба. От 2021 година, обаче, България ще се окаже в съвсем различна от досегашната ситуация, тъй като в изпълнение на Парижкото споразумение ЕС си поставя амбициозната цел за намаляване на емисиите ПГ с най-малко 40% до 2030 г. спрямо 1990 г. Т.е., вместо да разполага с излишък от квоти за емисии на ПГ, които да продава, България ще трябва да предприема реални действия, за да се осигури икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите на ПГ (развитие на ниско-въглеродна икономика). За целта се изисква вече да има координирана и интензивна работа на държавните институции, бизнеса и местните власти. Дали и как се случва това разглеждаме в настоящия анализ (виж тук).

По-важните действия в горния смисъл през тази година са:

1. Изработеното и изпратено в Европейската комисия (ЕК) в края на 2018 г. чернова-предложение за Интегриран Национален план енергетика-климат (ИНПЕК) бе подложено на обществено обсъждане в периода януари-април 2019 г. След това в ЕК е изпратен за коментари съответно преработен вариант. Окончателен ИНПЕК на България трябва да е готов и се изпрати в ЕК до края на тази година. Министерство на енергетиката (МЕ) координира работата по изготвяне на ИНПЕК, но на сайта не намираме информация за хода на процеса през последните няколко месеца.

2. Предложения за промени в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) както следва:

12.06.2019 г.: Внесен е Проект на Закон за допълнение на Закон за ограничаване изменението на климата – „С него се създава хармонизирана правна рамка за въвеждане на механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от “изтичане на въглерод”, поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. … Механизмът се въвежда в съответствие с Директива (ЕС) 2018/410, с която е предвидено изменение в чл.10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО.“.

17-31.10.2019 г.: Провежда се обществено обсъждане на „Проект на Решение на МС за приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата“. В този Проект „са въведени изменения и допълнения, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции.

3 На 23.10. т.г. правителството на РБългария одобри Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие. „Документът очертава стратегическата рамка и приоритетите по отношение на адаптацията към изменението на климата до 2030 г. Целта е да се намали уязвимостта на страната спрямо последиците от изменението на климата и да се подобри капацитетa за адаптация на екологичните, социалните и икономическите системи към въздействията на изменението на климата. Националната стратегия за адаптация към изменението на климата обхваща девет сектора, които са: сектор „Селско стопанство“, сектор „Гори“, сектор „Биологично разнообразие и екосистеми“, сектор „Води“, сектор „Енергетика“, сектор „Транспорт“, сектор „Градска среда“, сектор „Човешко здраве“ и сектор „Туризъм“.

Анализът на действията, свързани с осъществяване на политики за реагиране на промени в климата в България през последните месеци дава основания за следните изводи:

- тези действия са по-скоро реактивни, а не про-активни – предприемат се основно в изпълнение/транспониране на задължителни актове на ЕС;

- продължава практиката за формално провеждане на обществени обсъждания по предложени от правителството документи, както и в последния момент да се въвеждат непрозрачно сериозни промени в тях.

Горните изводи не дават повод за оптимизъм относно изпълнение ангажиментите на България и по международните, и по европейските актове за осъществяване политики за реагиране на промени в климата. От „Зелени закони“ препоръчваме действията на правителството за осъществяване на тези политики да бъдат в много по-голяма степен про-активни и ще продължим внимателно да следим темата. В краткосрочен план нужните действия са:

  • МЕ и МОСВ да довършат в предвидените срокове процедурите съответно по Интегриран национален план енергетика-климат (ИНПЕК) и по промените в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
  • Освен процедурата, да бъде реално осигурено и широко експертно участие, за да бъде съдържанието на окончателните документи конкретизирано с реални действия на национално ниво съобразно специфичните условия на България.
  • Стъпвайки на Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата, в най-скоро време да започне подготвителна работа по конкретни индикатори и мерки, свързани с климатичните политики - като хоризонтален принцип, в оперативните програми за следващия финансов период на ЕС.

Пълният текст на анализа е в прикачения файл.

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg