През последните седмици се заговори изключително активно и сериозно за ролята на неправителствените организации или още граждански организации, за тяхната роля, в съвременното общество и значението им в диалога с институциите, партиите, сродните им организации и властимащите на деня. Конституцията в чл. 44(1) е записала правото на гражданите да могат да се сдружават, за да могат те да участват пълноценно в обществения живот. Неправителственият сектор е основна движеща сила на гражданското общество. Гражданските организации имат цели и ценности, които служат на гражданите и им дават възможност да допринасят за общественото развитие, но също така и за защита на гражданските права и законни интереси, дори ако трябва да се противопоставят на институции, политически партии и фирми. Тяхното съществуване е в самата същност на демокрацията.

Тук трябва да направим и уточнението, че в анализа (прикачен документ) разглеждаме единствено представителността на НПО в сектор Селско стопанство.

Големият брой организации в сектора са браншови сдружения, които в голямата си част са организации в частна полза предвид защита интересите на техните членове. От другата страна стоят отново членски сдружения, но регистрирани в обществена полза, предвид факта, че защитават не толкова частния интерес и интересите на физическия субект, а публичните такива  за организацията.

Работата на държавните институции с организациите от сектора ползва изключително йезуитски похват. От една страна се демонстрира демократичност и диалогичност с организациите от отрасъл Селско стопанство. От друга страна се създават всякакви пречки, за да се сведе диалогът до кръг от близки до властта, удобни и конюнктурни организации. Целта е да се имитира диалог, имащ за цел легитимация на процеса по съгласуване на секторните политики и да се отчете прозрачност пред обществото и европейските институции. 

Повече по темата - в становището ни тук.