Много често промените в климата се свързват с емисиите на парникови газове (ПГ) – изразени в еквивалент на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата, а политиките за реагиране на тези промени – с действия за намаляване на емисиите ПГ. Всъщност климатичните промени в съвременната епоха се проявяват по много и разнообразни начини в различните части на планетата, затова политиките по климата трябва да включват разнообразни действия, отчитайки местните особености като проява на глобалните процеси. Международната политика за реагиране на промени в климата се осъществява съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК, в сила от 1995 г.), допълнена от Протокола от Киото (ПК, в сила от 2002 г.) за действията до 2020 г. За страните-членки на Европейския съюз (ЕС) тези политики са конкретизирани чрез редица актове, основен от които за националните политики в момента е законодателният пакет „Климат-Енергетика”, в който са определени общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата. Националната задължителна цел на България за дела на ВЕИ е той да достигне 16% от крайното общо потребление на енергия до 2020 г., а за енергийната ефективност – увеличение с 25%. По отношение на националната цел за постигане на европейската за намаляване на емисиите на ПГ, България е в специфична ситуация по следните причини. За изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по РКОНИК и ПК, вътрешното разпределение за намаляване на емисиите ПГ от страните-членки става по Схемата за търговия с емисии (ETS, СТЕ – по Директивата за търговия с емисии 2003/87/ЕО) и по Решението за споделяне на усилията (ESD, РСУ – съгласно решения 2002/358/ЕО и 406/2009/ЕО), чрез които всяка страна получава определени количества квоти за емисии на ПГ. В рамките на СТЕ такива квоти получават големите източници на емисии ПГ (големите горивни инсталации, ГГИ – такива са ТЕЦ за производство на енергия от въглища, петрол или газ, пещи в металургичната и химическата промишленост и др.) на територията всяка страна. При недостиг на квоти – т.е. при по-големи от допустимите количества емисии, съответните ГГИ ги закупуват на текущи цени, което се отразява върху цената на тяхното производство (например, цената на произведената от ТЕЦ електро- или топлинна енергия). В същото време, България участва и в международната търговия с квоти емисии на ПГ съгласно РКОНИК и ПК, където все още страната като цяло има излишък от квоти за продажба. Затова - за разлика от повечето страни-членки на ЕС, не само че не се налага намаляване на общото за България количество емисии на ПГ, но до 2020 г. е възможно увеличение на тези емисии с до 21% спрямо нивото им през 2005 г., а от продажбата на квоти страната има финансови постъпления.

В приетото на 21-вата годишна среща на върха по РКОНИК (СОР21, 30 ноември – 12 декември 2015 г., Париж) ново международно споразумение за действия след 2020 г., което очертава рамка и за действията на ЕС за смекчаване на ефектите от климатични промени, са заложени амбициозни цели за намаляване на емисиите ПГ след 2020 г., а целите на ЕС предвиждат намаление на тези емисии с 40% до 2030 г. В изпълнение на тези цели, нашата страна ще се окаже в различна от сегашната позиция: вместо да разполага с излишък от квоти на такива емисии, които да продава, България ще трябва в най-скоро време да предприеме реални действия, така че да се осигури икономически растеж на страната в дългосрочен план, но без да се увеличават значително емисиите ПГ (развитие на ниско-въглеродна икономика). Това е изключително трудна задача, която изисква още сега да започне координирана и интензивна работа на много държавни институции, бизнеса и местните власти. Основание за съмнение, че е започнала такава работа ни дава постоянния преглед на публикуваните за обществено обсъждане документи на http://www.strategy.bg/PublicConsultations: от ЗЗ смятаме, че държавната администрация - по-конкретно тази в МОСВ, МЗХ, МЕ, МРРБ, обикновено спазва процедура за подлагане на обсъждане на много специализирани документи, но документи от естество да определят политики и дългосрочни действия в национални мащаби - като например позициите, с които България участва на европейски и международни форуми, остават тайна. Конкретно в областта на политиките за реагиране на промени в климата провежданите обществени консултации/обсъждания са или съвсем формални, или са по несъществени въпроси, докато Национални програми – като Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и Националната инвестиционна програма за климата, се инициират и осъществяват без необходимите предварителен анализ и широко обсъждане.

Така че важните въпроси, на които от „Зелени закони“ ще продължим да търсим отговор, са: като се подписват международни и европейски инициативи и споразумения, работи ли се реално по тях и как се спазват поетите ангажименти? Или се прилага „олимпийският принцип“ - да участваме, пък после ще мислим, а ще действаме, ако и когато започнат наказателни процедури срещу държавата?! Иначе, освен формално отчитане на дейност, полза от повечето консултации с обществеността няма.

Пълният текст на анализа можете да прочетете в приложения файл.