От „Зелени закони“ напомняме на всички заинтересовани, че в момента текат последните шест дни за консултации на проектите за планове за управление на риска от наводнения. Навърши се една година от примера за това колко важни са адекватните мерки за предотвратяване на такива бедствия - пострадалите села в област Карлово. Желаещите да изразят мнения относно плановете за рисковете от наводнения в различните области, могат да изпратят становища до 10 септември 2023 г.

От „Зелени закони“ подготвяме свое становище по четирите ПУРН, с което предлагаме да бъдат отразени установените проблеми - до дни ще предложим основните си аргументи за запознаване и от гражданите, което да помогне за вашите становища.

Гражданите, които искат да научат конретно какво точно предвижда ПУРН за воден обект, който ги интересува, няма нужда да четат всички документи. В приложение Б могат да видят на картата номера на района със значителен потенциален риск от наводнения, а в приложение Е - мерките за управление на риска от наводнения за съответния район. С проектите на документите, на чиято основа ще се предотвратяват наводненията  до 2027 г., можете да се запознаете на следните връзки:

1. Проект на План за управление на риска от наводнения 2022 – 2027 г. в Дунавски район за басейново управление. http://www.bd-dunav.org/content/upravlenie-na-vodite/plan-za-upravlenie-na-riska-ot-navodneniia-2022-2027/aktualizaciia-na-purn-/
2. Проект на План за управление на риска от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление 2022 - 2027 г. https://wabd.bg/content/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%bf%d1%83%d1%80%d0%bd-2022-2027-%d0%b3/
3. Проект на План за управление на риска от наводнения в Източнобеломорски район за басейново управление 2022 - 2027 г. https://earbd.bg/indexdetails.php?menu_id=894
4. Проект за План за управление на риска от наводнения в Черноморски район за басейново управление на водите 2022-2027г. https://www.bsbd.org/bg/index_bg_2513977.html

Четирите ПУРБ се изработват в рамките на проект на МОСВ, финансиран от ОПОС в размер на 13 милиона лева.  Реалното изработване на плановете се извършва от екипи на Международната банка за възстановяване и развитие срещу 11,5 милиона лева. Проектът е планиран да завърши на 31 май 2024г. https://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/BasicData?contractId=C%2BHI8sHte5FpTq2AMj%2B8qQ%3D%3D&isHistoric=False

ПУРН се изработват в рамките на изпълнение на Директивата за наводненията (Директива 2007/60/ЕО).  Директивата задължава всички държави от ЕС да оценят всички области, където могат да възникнат значителни наводнения, картографирайки степента на наводненията, активите и хората, изложени на риск в тези райони и да предприемат адекватни и координирани мерки за намаляване на този риск.

Директивата изисква обществеността да има достъп до информация и да може да участва активно в процеса на планиране. Оценката на изпълнението на директивата от република България можете да видите в рамките на 6-тия доклад на ЕК по темата тук: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/226af83a-6d11-11ec-9136-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-250304545

В Доклад на ЕК до ЕП и Съвета  относно прилагането на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) и Директивата за наводненията (Директива 2007/60/ЕО) Втори планове за управление на речни басейни Първи планове за управление на риска от наводнения COM/2019/95 final въз основа на констатациите, направени на база на 1-ви ПУРН,  за България се препоръча:

1. да подобри формулирането на целите и мерките, като ясно посочи срокове за постигането и прилагането им;
2. да представи по-подробно описание на очакваните въздействия от изменението на климата върху честотата на наводненията и да осигури съгласуваност с националната стратегия за приспособяване към изменението на климата, след като такава бъде приета;
3. да извърши, където е целесъобразно и въз основа на ясно формулирана методика, анализ на разходите и ползите за предложените мерки и да обясни как това е довело до избора и приоритизирането на тези мерки

Нашият преглед показа, че ефективността на тринайсетте милиона, отделени за изработване на четирите ПУРБ, може да се постави под съмнение. Мерките, предвидени в отделните планове, са повече от семпли.

Така например, в ПУРБ на Черноморският басейн има общо 133 мерки, от които 18 са на национални ниво и 29 на ниво Басейнова дирекция - т.е. конкретните мерки, привързани към точно определен воден обект, са едва 86. От тях 21 са бланкетна и неоценена мярка „Поддържане и почистване на растителността в речни корита и коридори“, адресирана към различни реки,  9 мерки „Съвременни методи за подобряване  на устойчивостта на жилищна и нежилищна собственост“ и 8 мерки „Съвременни методи за подобряване на резистентността на жилищна и нежилищна собственост“. Последните два типа мерки  предвиждат укрепване на съществуващи сгради частна собственост със средства от държавния и общински бюджет, което е малко вероятно да се изпълни. 

Сред останалите 46 мерки (1/3 от всички мерки) се наблюдават такива специфични мерки като две, предвиждащи насипване на пясък на плажовете Китен и Оазис, изграждане на диги и защитни съоръжения откъм морето в Слънчев бряг, залесяване за 40 хиляди лева, което прави максимум 20 декара гори за целият речен басейн и т.н.

Също толкова е интересна липсата на някои мерки, специфични за Черноморския басейн, като възстановяване на дюни. Тази мярка съществува в националния каталог (независимо от странната формулировка), но не е предвидена за следващия петгодишен период, независимо че през последните години органите на МОСВ установиха множество нарушения точно върху дюните в България.  Липсват и други зелени мерки, като „Възстановяване на речни легла“ (но пък има мерки за изграждане на диги) или  „Възстановяване на връзката със заливните равнини за повишаване на проводимостта чрез премахване на надлъжни защитни съоръжения или отдалечаването им от брега (включително временно наводняване на земеделски земи)“. Като цяло се установява предпочитание към меки и сиви структурни мерки, т.е. строителство.

Вглеждане в методиките за избор, приоритизиране и оценка на мерките показва сериозни методологични проблеми, свързани с оценка на влиянието на наводненията върху биологичното разнообразие:

1. На първо място прави впечатление, че не всички населени места, пострадали през последните години от наводнения, са включени  в районите със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН). Пример за това са карловските села Богдан, Столетово, Каравелово, Московец, Розино, Слатина, Войнягово и Христо Даново, наводнени през миналата година.

Така например, в Методиката за оценяване и приоритизация на мерките в ПУРН при оценката на разширения анализ на разходите и ползите на нематериалните ползи в част „Местообитания, биологично разнообразие, рибно стопанство“, „Натура 2000“ е посочено, че  този критерий се отнася до щетите в заливаемата зона при обектите на околната среда, например „Натура 2000“ и т.н., които могат да бъдат избегнати с прилагането на мярката. Прилага се експертна преценка. Без въздействие = 0 точки; Има някакво въздействие = 3 точки. Подобна оценка предполага, че мерки за предпазване на заливаемите местообитания край реките ще получат по-висока оценка за това, че спират заливането на зависимите именно от заливане местообитания и хабитати - което е неправилно от екологична гледна точка, защото ще доведе до влошаване на тяхното природозащитно състояние.

Подобен е примерът с мярка M31-B17 „Възстановяване на връзката със заливните равнини за повишаване на проводимостта чрез премахване на надлъжни защитни съоръжения или отдалечаването им от брега“. За нея е посочено, че обхватът е ограничен - защото много от заливните равнини са защитени зони. Подобно ограничение е напълно нелогично, защото дунавските  крайречни защитени зони са обявени като такива, точно защото миналите заливания са формирали среда за възникване и поддържане на редки природни местообитания и видове, т.е. точно защото са защитени зони, е добре да се премахнат ограждащите ги съоръжения и да се възстанови връзката им с Дунав. Вместо да се инвестира в мерки за опазване на населените места се предвиждат общо над 100 милиона инвестиции, включително за опазване от заливане на заливаемите защитени зони, което не просто е безсмислено, а вредно. 

В националния каталог на мерките е записана мярка „M31-B10a Залесяване и лесоустройство в гореразположените водосбори“. Формулировката ѝ не дава яснота с какво лесоустройството (впрочем термин, който ЗГ формулира като устройство на горските територии) би намалил риска от наводнение, доколкото не идентифицирането и описанието на горско съобщество намаляват риска от наводнение, а самото му съществуване и начинът му на стопанисване.  Отделно трябва да посочим, че тази мярка е посочена едва по веднъж във всеки ПУРН - за водосбора на Джерман, Средец, Тополовград и Вълчи дол. Предвидените общо за петте години средства са 460 хиляди лева, което по разценки за залесяване в момента биха осигурили ново залесяване едва на 230 декара, без разходи за закупуване на имотите. 

В националния каталог липсват мерки, касаещи начина на стопанисване и ползване на горите. Трябва да отбележим, че през последните 5 години имаме засилване на обезлесяването на гори, разположени в земеделски територии. Ползването им, което представлява премахване на гората, се увеличи от 300 на 500 хиляди кубически метри. Наши анализи показват, че всички гори в територии „за нуждите на селското стопанство“ са близо 370 775 ха.  Близо 240 000 ха или 2/3 от всички гори върху земеделски земи са собственост на общините, 40 000 ха са държавните имоти, а останалите 100 000 ха са частни имоти. С най-голям дял са горите от бял бор (19%), цер (12%), благун (10%), акация (10%), келяв габър (8%), черен бор (7%) и бук (6%) . Доколкото пълното премахване на горите е допустимо само за тях, е необходимо да се анализират водосборите на РЗПРН и в случай че в тях попадат гори в земеделски територии да се предвиди мярка за ограничаване на ползването в тях до 10% от запаса им.

И в четирите проекта на ПУРН широко се използва мярката „<M33-B15c> Поддържане и почистване на растителността в речни корита и коридори“. Същевременно тя оказва силно негативно влияние върху състоянието на водните обекти, биологичното разнообразие и сигурността на съоръженията в леглата на реките.  В ПУРН, където бъде предложена, мярката трябва да е точно оразмерена, за да може да се оцени нейното въздействие върху състоянието на водния обект и биологичното разнообразие. Мярката не би трябвало да се използва за общини под 10% лесистост (заради забрана в Закона за горите) и за защитените територии и защитените зони от Натура 2000. 

Безпокойство предизвиква твърдението в ПУРН на Черноморски басейн , че част от черноморските общини нямали устройствени планове, поради което не може да се оцени въздействието на потенциалните наводнения върху урбанизираните територии, след като за всички общини, граничещи с Черно море има разработени и приети териториални устройствени планове, които са действащи към момента.

Още по-голямо безпокойство предизвикват констатациите, че с действащите общи устройствени планове в рамките на районите със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) са планирани нови устройствени зони, позволяващи застрояване на жилищни, рекреационни, стопански и индустриални постройки. Това означава, че този риск не е отчетен в процесите на екологична оценка на ОУП, като МОСВ и БД са разрешавали застрояване в територии със значителен потенциален риск от човешки и материални жертви при наводнение. 

Подобна опасност трябва да бъде санирана от МОСВ и РИОСВ с подходяща екологична оценка a posteriori на ОУП, като бъдат поставени  условия за всички подобни устройствени зони, строителството в тях да бъде извършено след завършването на необходимите  мерки за защита от наводнения.

Ще публикуваме кратък вариант на нашето експертно становище за проектите за ПУРН в четирите области на планиране до 8 септември. Срокът за становища е до 10 септември - вижте всеки от линковете в началото на нашето съобщение.

Снимка: Тихомира Методиева - Тихич. Наводненията в Карловско, септември 2022 г.