По предложение на Националния природонаучен музей (НПНМ) и инициативата “Зелени закони”, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще реши в четвъртък дали да включи нови местообитания в защитена зона “Ниска Рила”. Границите на самата зона няма да бъдат променяни, но в нея ще бъдат включени местообитанията на всички срещащи се защитени видове. По този начин ще бъде поправен пропуск от преди четири години, когато, в противоречие с европейска директива, защитена зона бе обявена само за два от срещащите се видове - кафява мечка и рибата главоч. Включването на нови местообитания не само ще отстрани нарушение на европейската директива, но ще позволи да се определят адекватни режими за опазване на наличните ценни видове растения и животни. 

Любопитно е, че срещу предложението са постъпили почти становища от организации, които редовно лобират за застрояване на различни местности със запазена природа. Тези организации настояват да се запази сегашното положение и да бъдат защитавани само местообитанията на кафявата мечка и рибата главоч. Това не само противоречи на действащите правила, но е и лишено от каквато и да било логика. Както бе посочено, границите на зоната остават същите, т.е. дори теоретично включването на нови местообитания няма да окаже влияние върху потенциални инвестиционни намерения.

Подобни намерения за строителство на ски курорти всъщност доведоха до голямо забавяне на обявяването на зоната, което се случи след съдебна сага. Ето предисторията:

През 2007 МОСВ отхвърли без обяснение предложението за обявяване на защитени зони в Рила планина извън територията на Национален парк Рила. В подкрепа на опазването на тези територии бе организирана гражданска подписка, която събра 180 000 подписа до Европейския парламент. В отговор Европейския парламент изпрати мисия в България и изрази критики спрямо българската държава и подкрепа за обявяването на защитени зони в Рила. Успоредно с това неправителствени организации сигнализираха и Европейската комисия за неизпълнение на задължения на България за обявяване на защитени зони в Рила.

Въпреки всичко това, държавата повече от 10 години упорито се противопоставяше на обявяване на защитени зони в Рила. Това бе политическо решение, мотивирано може би от държавната подкрепа за идеите за изграждане на няколко гигантски ски курорта, свързани с брутални заменки на гори и земи.

През 2016 г. ЕК стартира пилотна процедура срещу България за необявяване на защитена зона за местообитанията, а през 2017 г. и съдебно дело срещу България за нежеланието да обяви защитена зона за птиците в Рила. През 2018 България бе осъдена от Съда, че трябва да обяви защитена зона за птиците. В резултат на съдебното решение за птиците и за да избегне второ съдебно осъждане за местообитанията, България прие да обяви предложението за защитена зона за птиците, както и едно редуцирано предложение за опазване на местообитанията, от което бяха изключени ски курортите около Боровец и Паничище. Същевременно орязаното предложение за опазване на местообитанията бе обявено само за опазване на мечка и рибата главоч, игнорирайки наличието на вековни гори и присъствието на видове, отдавна регистрирани да присъстват в планината. Това противоречи на Директивата за местообитанията и съдебните решения на Европейския съд, които изискват защитените зони да се обявяват за всички видове, които се срещат на тяхната територия.

Същевременно трябва да отбележим, че въпреки, че МОСВ не регистрира наличието на гори, подлежащи за защита в Рила, още през 2020 г.  Министерството на земеделието, храните и госрите (МЗХГ) обяви 2086,5 ха гори в фаза на старост от горските местообитания, включени в Директивата за местообитанията.

По принцип държавата е длъжна да осъвременява данните в описателните формуляри за защитените зони, но тъй като това не се случваше досега, НПНМ и Зелени закони депозираха предложение в формуляра за защитена зона „Ниска Рила“ да се включат картираните от предишни проучвания на МОСВ и БАН видове и местообитания. Сред тях са горите от бял бор (около 100 км2), горите от смърч (около 60км2), няколко различни типа букови гори (около 70 км2), ела (около 30 км2), както и други. 

Министерството на земеделието и храните, както и Изпълнителната агенция по горите съгласуваха така направеното предложение. Очакваме в четвъртък то да бъде прието.

Снимка: Зелени Балкани