През 2023 г. в България кипя трескава законодателна дейност в сектор „Енергетика“. Трескава в буквалния смисъл: някои депутати и лобисти треска ги тресеше как да прокарат частни и корпоративни интереси и да нагласят законите така, че хем да изглежда, че са изпълнили задълженията за тяхното привеждане в съответствие с европейското законодателство, хем да не допуснат правилното прилагане на същото това законодателство.

Макар през една трета от годината да нямаше парламент, конюнктурата изискваше бързи действия, за да не се загуби второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и да се избегнат наказателни процедури, започнати от Европейската комисия срещу България. Но както обикновено се случва в България, бързината беше за сметка на качеството. От недоправените законодателни промени пострадаха най-вече гражданите, повярвали, че свободата да инвестират в малки възобновяеми енергийни инсталации, ще получи нова подкрепа. Случи се обратното – депутатите на практика отнеха тази свобода.

В допълнение и законодателната, и изпълнителната власти предприеха действия, с които да насочват реалните инвестиции в сектора към традиционните му подсектори с висок риск и нива на замърсяване: АЕЦ, ТЕЦ, газ. Законодателна подкрепа получиха и големите ВЕИ, но тяхното изграждане зависи от много технически пречки и проблеми при свързването към мрежите. Допълнителен проблем с тяхното изграждане е сблъсъкът между развитието на „зелената“ енергетика и опазването на биологичното разнообразие и земеделските земи.

Ако някой външен наблюдател би могъл да обхване целия процес, вероятно щеше да установи наличието на някакво тайнствено съглашение, имащо за цел изграждането и поддържането на някакво българско енергийно „потьомкинско село“, което отпред има европейска мазилка, но зад нея да се крие старата енергетика на големите замърсители, на рисковата АЕЦ, на тежката корупция и политическите зависимости. В тази завера няма никакво делене на „леви“ и „десни“, на „евроатлантици“ и „русофили“ – всички бяха в кюпа с почти невидимото изключение на депутатите от „Зелено движение“ в мандата на 49-то Народно събрание.

Косвено потвърждение, че има някакви непублични договорености за енергетиката, идват от интервюто на бившия премиер Николай Денков пред „Свободна Европа“ от 18 април 2024 г.1 Ако приемем думите („прочита“) му за верни, то трябва да приемем, че всички мизерии, които се случиха в енергийното законодателство, са плод на общо съгласие между ППДБ, ГЕРБ и ДПС. Другото потвърждение, че тази наша оценка е вярна, са серията решения на НС, отнасящи се до сектора, които имаха за цел да дадат зелена светлина на последващи действия на правителството, предпазвайки го от критики, че нарушава национално или европейски законодателство, което всъщност то правеше. По този начин правителството получаваше зелена светлина да извършва действия, трудно съвместими със „Зелената сделка“ и справедливия енергиен преход и определено несъвместими със закона.

***

А мизериите не бяха никак малки.

Целия анализ за сектор „Енергетика“ през 2023 г. можете да прочетете в приложения файл.