Ако човек не знае какви ги свършиха Кирил Петков и Асен Василев по време на посещението си в „Марица изток“ на 13 септември т.г., с удоволствие би подкрепил визията[1] на коалицията им за сектор „Енергетика“. Да припомним: все още в качеството си на министри, те подкрепиха подписката на КНСБ и КТ „Подкрепа“ за запазване на въгледобива и ТЕЦ-овете на въглища, като по-този начин дадоха рамо на засилващите се в региона антиевропейски настроения. Твърде късно Петков и Василев разбраха, че трябва да се говори с хората на място, а когато го направиха, резултатът беше противоположен на посоката на развитие на европейските политики в енергетиката и климата. В представената на 22 октомври визия обаче виждаме доста различни послания. 

Обобщаващият текст на „Продължаваме промяната“ за енергетиката гласи: „Преустройваме българската енергетика, за да е независима от чужди енергоизточници. Търсим баланс между конкурентна икономика и зелената сделка“. Оценката ни е:

• за независимостта от чужди енергоизточници – 5;
• за баланса – 2.

Да се търси пълна независимост в ситуация на все по-голяма свързаност на мрежите за електроенергия и газ в Европа е нелогично. Винаги ще има известна взаимозависимост, доколкото обменът на енергия е динамичен и понякога непредвидим, особено в моменти на форсмажор.

Що се отнася до баланса, постановката е изцяло погрешна. Точно „Зелената сделка“ е би осигурила конкурентна икономика на страните от ЕС спрямо останалия свят. При търсенето на баланс се предполага, че „Зелената сделка“ и икономиката са в противоборство, заради което трябва да се намери някакво приемливо съотношение между тях. А всъщност е обратното: икономиката на ЕС следва да намери своите конкурентни предимства, възползвайки се от целите, политиките, инструментариума и т.н. на „Зелената сделка“, така че да осигури най-добрата възможна устойчивост за развитието на самия ЕС в очертаващата се свирепа конкуренция на глобално ниво.

В същото време постановките, застъпени в раздела, посветен на енергетиката, всъщност са по-близо до разбирането за ударно „позеленяване“ на сектора. Можем да отбележим специално тези за:

• нова енергийна стратегия до 2050 г., „която защитава интересите на България и води до справедливи цени за битовите потребители и бизнеса, до енергийна независимост и постигане на целите за декарбонизация на енергийната система“;
• приоритетното реализиране на инвестиционни програми и проекти на територията на комплекс “Марица Изток”, насочени към развитие на региона като модерен индустриален и енергиен център, с което ще се гарантира запазването на работните места и справедливи доходи на заетите;
• енергийната модернизация на индустрията чрез „стимулиране на производството на ВЕИ за собствени нужди от битови и индустриални потребители и улеснена процедура за присъединяване на микропроизводителите към електроразпределителната мрежа, създаване на енергийни кооперативи, реализиране на мерки за енергийна ефективност, ефективно управление на потреблението и високо ниво на дигитализация. Масово енергийно обновяване на сградите с широко финансово участие. Масово навлизане на термопомпите, като средство за отопление“;
• „прецизно селектиране на „енергийно бедните“ домакинства и реализиране на мерки за тяхното подпомагане от специално създаден за целта динамичен фонд за енергийна бедност“;
• декарбонизация на производството и транспорта чрез директно електрифициране и водородни технологии.

Адмирации заслужават и предложените структурни промени в сектора:

• нулева толерантност към корупция в енергетиката;
• закриване на БЕХ;
• въвеждане на прозрачност и работещи механизми на контрол върху държавните дружества в енергетиката;
• активна роля на КЕВР в мониторинга и контрола на пазарното поведение на отделните компании, както и енергийните и газови борси, с цел предотвратяване на пазарни манипулации и изкривяване на пазарните механизми;
• преглед на всички концесионни договори с цел защита на българския национален интерес.