Енергетиката според „Продължаваме промяната“: не ме гледай какво правя, чети какво съм написал

снимка на Петко Ковачев

Ако човек не знае какви ги свършиха Кирил Петков и Асен Василев по време на посещението си в „Марица изток“ на 13 септември т.г., с удоволствие би подкрепил визията[1] на коалицията им за сектор „Енергетика“. Да припомним: все още в качеството си на министри, те подкрепиха подписката на КНСБ и КТ „Подкрепа“ за запазване на въгледобива и ТЕЦ-овете на въглища, като по-този начин дадоха рамо на засилващите се в региона антиевропейски настроения. Твърде късно Петков и Василев разбраха, че трябва да се говори с хората на място, а когато го направиха, резултатът беше противоположен на посоката на развитие на европейските политики в енергетиката и климата. В представената на 22 октомври визия обаче виждаме доста различни послания. 

Обобщаващият текст на „Продължаваме промяната“ за енергетиката гласи: „Преустройваме българската енергетика, за да е независима от чужди енергоизточници. Търсим баланс между конкурентна икономика и зелената сделка“. Оценката ни е:

  • за независимостта от чужди енергоизточници – 5;
  • за баланса – 2.

Да се търси пълна независимост в ситуация на все по-голяма свързаност на мрежите за електроенергия и газ в Европа е нелогично. Винаги ще има известна взаимозависимост, доколкото обменът на енергия е динамичен и понякога непредвидим, особено в моменти на форсмажор.

Що се отнася до баланса, постановката е изцяло погрешна. Точно „Зелената сделка“ е би осигурила конкурентна икономика на страните от ЕС спрямо останалия свят. При търсенето на баланс се предполага, че „Зелената сделка“ и икономиката са в противоборство, заради което трябва да се намери някакво приемливо съотношение между тях. А всъщност е обратното: икономиката на ЕС следва да намери своите конкурентни предимства, възползвайки се от целите, политиките, инструментариума и т.н. на „Зелената сделка“, така че да осигури най-добрата възможна устойчивост за развитието на самия ЕС в очертаващата се свирепа конкуренция на глобално ниво.

В същото време постановките, застъпени в раздела, посветен на енергетиката, всъщност са по-близо до разбирането за ударно „позеленяване“ на сектора. Можем да отбележим специално тези за:

  • нова енергийна стратегия до 2050 г., „която защитава интересите на България и води до справедливи цени за битовите потребители и бизнеса, до енергийна независимост и постигане на целите за декарбонизация на енергийната система“;
  • приоритетното реализиране на инвестиционни програми и проекти на територията на комплекс “Марица Изток”, насочени към развитие на региона като модерен индустриален и енергиен център, с което ще се гарантира запазването на работните места и справедливи доходи на заетите;
  • енергийната модернизация на индустрията чрез „стимулиране на производството на ВЕИ за собствени нужди от битови и индустриални потребители и улеснена процедура за присъединяване на микропроизводителите към електроразпределителната мрежа, създаване на енергийни кооперативи, реализиране на мерки за енергийна ефективност, ефективно управление на потреблението и високо ниво на дигитализация. Масово енергийно обновяване на сградите с широко финансово участие. Масово навлизане на термопомпите, като средство за отопление“;
  • „прецизно селектиране на „енергийно бедните“ домакинства и реализиране на мерки за тяхното подпомагане от специално създаден за целта динамичен фонд за енергийна бедност“;
  • декарбонизация на производството и транспорта чрез директно електрифициране и водородни технологии.

Адмирации заслужават и предложените структурни промени в сектора:

  • нулева толерантност към корупция в енергетиката;
  • закриване на БЕХ;
  • въвеждане на прозрачност и работещи механизми на контрол върху държавните дружества в енергетиката;
  • активна роля на КЕВР в мониторинга и контрола на пазарното поведение на отделните компании, както и енергийните и газови борси, с цел предотвратяване на пазарни манипулации и изкривяване на пазарните механизми;
  • преглед на всички концесионни договори с цел защита на българския национален интерес.

Неясни и рискови обаче са други тези и предложения, сред които:

  • предложението, че новата стратегия ще „включва изграждане на пълен микс от нови мощности (ВЕИ, вкл. геотермални източници, ВЕЦ, ПАВЕЦ и нови технологии) и превръщането на България в локален център за съхранение на енергия“. Тук основният риск е в частта за изграждането на нови ВЕЦ в ситуация на все по-голямо засушаване и нарастващо негативно влияние на действащите ВЕЦ върху реките и природата като цяло;
  • „Премахване на бариерите пред инвеститорите за изграждане на нови мощности и улесняване на процедурата за присъединяването им към електропреносната система.“ Тук трябва да се отчете рискът от атака срещу екологичното законодателство, често приемано от защитниците на икономическото развитие като основна „бариера“ пред всякакви инвестиции;
  • изграждането на индустриални паркове с приоритет във въгледобивните региони. Неколкократно сме писали (например тук), че докато не се решат проблемите, заложени в действащия закон за индустриалните паркове, подобно приоритизиране ще доведе до осигуряване на непазарен монопол за собствениците или операторите на тези паркове и проблеми за инвеститорите в тях.

В заключение: след всичко което се случи и което прочетохме в предложената „Визия за развитие на България“, сме изправени пред въпроса: на кое да вярваме? На това, което беше направено на 13.09 или на това, което беше публикувано на 22.10? Отговор на тези въпроси могат да дадат само хората, които изграждат енергийната визия на „Продължаваме промяната“, като излязат с отговори, в които вместо популизъм за „омилостивяване“ на миньори, енергетици и потенциални инвеститори се появят с ясни и еднозначни ангажименти по отношение на политиките на ЕС за климата и енергетиката.


[1]     Самите автори на публикуваната презентация са я нарекли „Визия за развитие на България“. https://promeni.bg/wp-content/uploads/2021/10/final_vl-prodlzhavame-promyanata-22.10.21.pdf

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари