ГОРИ, ГОРИ... БОКЛУК

снимка на Петко Ковачев

„Зелени закони“ започва поредица публикации за изгарянето на отпадъци за енергийни цели. Целта е да установим дали набиращият сили бизнес се съобразява със законите и законовите ограничения, дали институциите поддържат реални и достъпни данни за отпадъците като първичен енергиен ресурс и как изпълняват задълженията си за контрол и мониторинг, и най-важното – как изгарянето на отпадъци влияе на качеството на живот на населението.

Част I: Какво (не) ни казва Националният статистически институт

 

  • НСИ не дава ясна статистика за това, колко и какви отпадъци се изгарят в България. Задължително е към условно-енергийните показатели да добавят и показатели за количеството и качеството им.

С настъпването на „сезона на мъглите“ темата за изгарянето на отпадъци отново зае основна позиция в медиите и социалните мрежи. Този път – заради проблемите, до които води изгарянето на боклуци за „битови“ нужди с качеството на въздуха и свързаните с това здравни последици за населението.

Нека най-напред да уточним какво включва изгарянето на отпадъци. Голямата картина може да бъде описана така:

  1. Изгаряне на отпадъци с цел „енергийно оползотворяване“ (топло- и/или електроенергия): в кондензационни и топлофикационни ТЕЦ-ове (енергия за пазара) и в пещите на циментовите заводи (енергия за собствени нужди).

  2. Изгаряне на отпадъци за „битови“ нужди (отопление) в домашни условия, в малки стопански обекти (например автосервизи) или на открито (на нерегламентирани сметища, по „улици и площади“ в гетата и др.)

  3. Изгаряне на специфични видове отпадъци (медицински, корабни и др.) с цел защита на общественото здраве. Това изгаряне обикновено не е свързано със задоволяване на енергийни нужди.

  4. Наземно изгаряне с цел „обезвреждане“ на отпадъци.

Няколко са важните въпроси, свързани с изгарянето на отпадъци за енергийни нужди в България:

  • доколко такова изгаряне е законно?

  • дали и как се отчита изгарянето на отпадъци?

  • какви са здравните последици от изгарянето на отпадъци?

  • как изгарянето на отпадъци работи за изчерпването на някои природни ресурси (ресурсна неефективност) и увеличава замърсяването?

Изчерпателните отговори на тези въпроси изискват известно време за четене и анализи (информацията така или иначе е налична както в научно-изследователски, така и в популярни текстове), за да се насложат всички специфики, нюанси или противоречия. Но и без тях общата картина е неприятна:

  • изгарянето в повечето случаи е незаконно или на ръба на закона;

  • отчитането или не съществува, или е частично, или резултатите се крият от обществото;

  • здравните последици не се анализират досттъчно или ако се анализират, то данните се крият от населението, подобно на данните за последиците от Чернобил;

  • изгарянето на отпадъци (вкл. биомаса) има неблагоприятно въздействие върху някои ресурси (напр. по-бързо изчерпване на запасите от нефт и природния газ) и определено увеличава замърсяването с различни замърсители (диоксини, фурани и др.), макар да се смята, че като цяло има по-ниски нива на емисии на въглероден диоксид.

В България отпадъците от първата група (за „енергийно оползотворяване“) са обхванати някак си от общия енергиен баланс на НСИ поне от 2014 г. насам. „Някак си“, защото данните за т. нар. „невъзобновяеми отпадъци – отпадъци с небиологичен произход от икономическите дейности и от битовия сектор“ (по методологията на НСИ) са меко казано неясни. Според публикациите на НСИ за период от 5 години (2014 – 2018 г.), в България са „оползотворени“ отпадъци с енергиен еквивалент от 195,5 ктне1. Ако използваме формулата за преобразуване на НСИ това е равно на 2273,78 ГВтч първична енергия. От тях изгорените в циментовите пещи отпадъци са с енергиен еквивалент 167,6 ктне (85,73%), а тези в ТЕЦ-ове – с енергиен еквивалент 27,9 ктне или 324,49 ГВтч (14,27%).

Разбира се, НСИ не се занимават с подробности от типа колко хиляди тона боклук са изгорени, за да се постигне този енергиен еквивалент. Още по-голям интерес будят следните факти:

  • според НСИ изгарянето на боклуци за производство на енергия в енергийния сектор започва през 2017 г.;

  • още по-странно е, че статистиката отчита нулев внос на отпадъци за енергийни цели, а от години се знае, че в България се внасят отпадъци както за циментовите заводи, така и за някои енергийни дружества;

  • друга трудно обяснима „статистика“ е тази, че в производството на енергия по комбиниран способ (топло- и електроенергия) за периода 2013-2017 г. не е вложен нито един грам „битови отпадъци (възобновяеми)“, „битови отпадъци (невъзобновяеми)“ или „промишлени отпадъци“, а като производство от „твърда биомаса“ са отчетени едва 690 ТДж (191,67 Гвтч) енергия и то само за 2017 г.

  • и за да е объркването пълно, освен посочените три категории отпадъци, каквито според НСИ не са изгаряни при комбинираното производство на енергия, статистиката отчита и четвърти вид, „други възобновяеми и отпадъци“, за които вече има данни и в тонове – за периода 2013-2016 г. са изгорени 45 тона (за 2017 г., последната, за която има данни, е отчетен нулев резултат). Това в енергийни мерки прави 543 ТДж или 150,83 ГВтч.

Според НСИ от една страна в българските енергийни компании са изгорени „невъзобновяеми отпадъци – отпадъци с небиологичен произход от икономическите дейности и от битовия сектор“ с енергиен еквивалент 27,9 ктне (324,49 ГВтч), а от друга – в топлоенергийните дружества, произвеждащи енергия по комбиниран способ са изгорени „твърда биомаса“ (690 ТДж/191,67 Гвтч) и „други възобновяеми и отпадъци“ (543 ТДж/150,83 ГВтч). Като стойности двата резултата – 324,49 и 342,50 са близки и би трябвало да отразяват едни и същи процеси. Въпросите без отговор са очевидни:

  1. Възможно ли е основно да се гори биомаса и тя да е с „небиологичен произход“?

  2. След като се отчитат нулеви стойности за „битови отпадъци (възобновяеми)“, „битови отпадъци (невъзобновяеми)“ и „промишлени отпадъци“, то какво се включва в графата „други възобновяеми и отпадъци“, изгаряни в топлофикациите? Възможно ли е това да бъде преведено като „отпадъци от внос“? Ако обаче е така, ще има огромно разминаване между отчетените като изгорени 45 тона отпадъци и информацията за цели влакови композиции и ТИР-ове с вносни отпадъци?

  3. Ако обаче се доверим на общия енергиен баланс, където няма посочен внос на отпадъци за енергийни цели, то „други възобновяеми и отпадъци“ би трябвало да отразяват отпадъци, генерирани в страната. Но пък след като те не са нито битови, нито промишлени, тогава какви са? Опасни? Химически? Радиоактивни?

И още нещо интересно. При данните за производството на ел. енергия е дадена следната бележка: „От 01.01.2017 г. не се наблюдава разходът на горива за производство на електрическа енергия в обществени ТЕЦ“. Дали това също има отношение към изгарянето на отпадъци?

Картината допълнително се замъглява когато се насочим към статистиката за околната среда и по-специално за отпадъците. В данните за производствените и опасните отпадъци има данни за количествата, предадени за оползотворяване, но без да са посочени видовете дейности според Приложение № 2 към § 1, т. 13 на Закона за управление на отпадъците. Там първата дейност, R1, е „Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия“. За битовите отпадъци дори не е посочено какви количества отиват за оползотворяване.

Да обобщим:

1. Статистиката на НСИ за изгаряните в България отпадъци е недостатъчна, за да може да се използва за анализи и оценки на проблема. Законодателят трябва да задължи МОСВ, ИАОС, общините и включените частни лица да предоставят данните за отпадъците за изгаряне в количествени, качествени (състав на отпадъците) и условно-енергийни показатели.

2. Липсата на регистър за внасяните отпадъци за изгаряне е проблем, който МОСВ трябва да реши незабавно.

3. НСИ трябва да подобри методиката си за набиране и представяне в електронен вид (на сайта си) на данните, като разнообрази начините за набирането им с допълнителни засичания на информацията, наблюдения на място, набиране на информация от контролните органи и др., а не само с данни, получавани от съответните дружества по ел. поща. В допълнение НСИ трябва да въведе процедура за промяна на получените резултати при получаване на доказателства за неправилно докладвани данни от задължените лица.

1Разбивката по години е дадена в Приложение 1

Приложение 1

Енергийни баланси на „невъзобновяемите отпадъци“, (хиляди тона нефтен еквивалент)1
 

 

2014

2015

2016

2017

2018

Производство на първична енергия

22,7

29,8

31,5

35,1

76,4

Внос

0

0

0

0

0

Износ

0

0

0

0

0

Брутна налична енергия

22,7

29,8

31,5

35,1

76,4

Брутно вътрешно потребление

22,7

29,8

31,5

35,1

76,4

Общо доставена енергия

22,7

29,8

31,5

35,1

76,4

Вложена за производство

 

 

 

0,1

27,8

- Електроцентрали и топлоцентрали

 

 

 

0,1

27,8

 

 

 

 

 

 

Загуби при разпределение

0

0

0

0

0

Налично за крайно потребление

22,7

29,8

31,5

35,0

48,6

Крайно неенергийно потребление

0

0

0

0

0

Крайно енергийно потребление

22,7

29,8

31,5

35,0

48,6

 

 

 

 

 

 

Индустриален сектор

22,7

29,8

31,5

35,0

48,6

- Неметални минерали

22,7

29,8

31,5

35,0

48,6

 

 

 

 

 

 

 

1Източник: публикациите на НСИ за общия енергиен баланс на България, 2014 – 2018 г.

 

 

 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари