На 14 август на сайта www.strategy.bg бяха публикувани за обществено обсъждане последните версии на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на трите въглищни региона: Стара Загора, Перник и Кюстендил. Първоначалният преглед показва, че са направени някои промени в тях, но не всички проблеми са изчистени. От „Зелени Закони“ ще предоставим подробно становище в указания срок – 13 септември.

Важно е да се отбележи, че това е единствената възможност за всички заинтересувани страни и за гражданите да участват в обсъждането на ТПСП, защото до края на септември те трябва да бъдат изпратени на Европейската комисия (ЕК) за съгласуване и финансиране.

Както традиционно се случва в България, важни за хората документи се публикуват за обсъждане в последния момент и в крайно неудобните периоди на отпуски и дълги празници (Коледа – Нова година) или се наслагват по няколко в рамките на месец. Разбира се правителството ще се оправдае с несвършената работа на предишните правителства, със съпротивата на синдикати, работодатели и миньори, с политически борби, с наближаването на крайния срок за предаване на плановете на ЕК и т.н. Единственото, което няма да направят, е да изхвърлят онези окопали се в Министерството на енергетиката (МЕ) чиновници, които от самото начало на процеса саботират неговото развитие.

Настоящото правителство изгуби около месец, докато новопоявилите се политически лица се ориентират в процесите, сроковете, взаимните обвързаности и явните или подмолни междуинституционални войни. Междувременно противниците на Зелената сделка (и на Справедливия преход като част от нея) продължиха със своите действия. В Народното събрание партия „Възраждане“ (често с подкрепата на БСП) се опитва чрез постоянни опити за вмешателство в работата на изпълнителната власт (чрез предложения за решения), да препятстват процеса. Последното такова решение е от 20 юли и от него личи пълното недоверие на Народното събрание (196:11, без въздържали се) към правителството по отношение неговите действия в „Марица изток“.

По инициатива на синдикати и работодатели бяха проведени и две срещи (17 юли и 31 юли) в залата на община Стара Загора. Вместо да се търсят по-добри решения как да се случи справедливия преход, участниците се самонадъхваха за блокиране на всякакви действия в тази посока. При втората среща се оказа, че единствено адекватен на ситуацията с ТПСП беше министърът на енергетиката Румен Радев, но поради специфичния си, метафоричен начин на изказване, той остана неразбран. Сега предстои трета такава среща – на 28 август. И на нея се очаква вместо реални дискусии да се повторят същите неща: „кажете ни датата за затваряне на мините“ – „няма дата за затваряне, но...“. Предвид предстоящите местни избори депутатите от всички парламентарни групи ще продължат да правят „мили очи“ на синдикатите и да вдигат революционни лозунги в стил „зад нас е Марица изток, няма къде да отстъпваме“ или свенливо да се опитват да кажат, че те са за справедлив преход, но...

В подобна отровна атмосфера, изготвянето на подобрени ТПСП е почти невъзможно. А ТПСП са в зависимости помежду си, както и с два други стратегически документа: Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Интегрираният план „Енергия – Климат“ до 2030 г. (ИНПЕК).

• краят на септември е крайният срок за предаване на трите ТПСП в Европейската комисия, за да има шанс да бъдат одобрени до края на тази година;

• ЕК отказва да раздели плановете и да приеме тези, към които има малки забележки (Перник и Кюстендил). Така ТПСП на Стара Загора забавя одобрението на всички планове;

• липсва ясна визия за крайните срокове за постепенното закриване на въгледобива и ТЕЦ-овете: 2026 г. за Перник и Бобов дол, неясно кога (спряга се дори 2040 г.) за Марица изток;

• необходимост да се оценят и приемат визии за развитието на регионите, стратегически инвестиции, вкл. с участието на МФИ, интегрирана визия за комплекса „Марица изток“, включването на заинтересованите страни в процесите и др.

• насочване на инвестиционни проекти от ПВУ и REPowerEU към въглищните региони.

Остава и тежкият спор между МЕ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството кое от тях да управлява парите от Фонда за справедлив преход. По последни данни МЕ е надделяло, но остават още неизвестни:

• Ще получат ли синдикатите освен 159-те милиона евро за преквалификации и исканите от тях допълнително средства от Техническата помощ?

• Кога ще бъде готова REPowerEU главата за ПВУ, която ще даде рамката за Реформа 9 и 10 по Плана, което да бъде записано в ПВУ?

• Какво става с проектите по Модернизационния фонд?

Това, което вече се знае е процентното разпределение по региони, както и по допустими дейности. Стара Загора ще получи 69% от общите средства, Перник – 18%, а Кюстендил – 13%. Стига, разбира се ТПСП да заминат навреме за Брюксел и да бъдат одобрени. В противен случай България ще загуби 57% от оставащите средства, след като вече загубихме 100 милиона Евро за 2022 г.