Казусът Китен или как защитените дюни се оказаха напълно незащитени

снимка на Стефан Аврамов

На 24.07.2020 год. граждани забелязват, че машината за почистване на плажа разчиства площ от около 400 м2 на дюните на южния плаж на Китен. Последва позвъняване на тел. 112 и подаване на сигнали до РИОСВ Бургас и община Приморско.

 


Дотук бихме казали, че всичко е относително добре. Има нарушител, има бдителни граждани и би трябвало сега държавата да идентифицира и санкционира нарушителя, който е очевиден, имайки предвид, че няма хиляда машини за почистване на плажа, на този плаж.

 

Институциите се задействат и последва светкавичен отговор на РИОСВ Бургас, който казва:
1. В обсъжданата територия съгласно информацията на РИОСВ има сиви дюни;

2. Територията не попада в защитена територия или зона и РИОСВ Бургас няма пълномощия да предприеме нещо, тъй като не е страна по Закона за черноморското крайбрежие.

 

Община Приморско се е задействала също и в момента проучва кой е извършил нарушението. От своя страна гражданите, притеснени от липсата на конкретна реакция от институциите, се свързаха с нас. След получаване на съответната картова информация ние констатирахме следното:

  • В специализираната карта на МРРБ са отразени около 50 декара дюни на плажа Китен юг.
  • През 2012 година МОСВ е отразил в цифровия модел на дюните в България 125 декара сиви дюни на същата територия.
  • 32 декара дюни са приватизирани с приватизацията на къмпинга и върху тях са разположени множество преместваеми и постоянни съоръжения.
  • Разчистената територия попада в терен, изключителна държавна собственост, чието задължение за управление и опазване би трябвало да бъде в концесионера на плажа, надзираван от Министерството на туризма.
  • Дюните не попадат в защитени територии и зони.

След преглед на законодателството констатирахме, че тъй като не попада в защитени територии и зони, то увреждането на дюните не подлежат на наказание по реда на Наказателния кодекс, който предвижда “лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева” в подобни случаи.

В Закона за устройство на черноморското крайбрежие има забрани за застрояване, поставяне на временни обекти, паркиране на коли и движение с МПС по дюни, но няма обща забрана за унищожаване или повреждане на дюни. По този начин едно “разчистване” на дюни, което не е доказано, че е извършено от МПС, не подлежи на никаква санкция, ако е извън защитена територия или зона.


Също така едва ли Министерството на туризма ще санкционира за разчистване на дюни извън специализираната карта на МРРБ, защото то се води по кадастъра, а картите на МОСВ си остават за вътрешноведомствено ползване на МОСВ.

И така, докато палатките по дюните са забранени и полиция гони диво къмпингуващите по плажа, някои общи пропуски в ЗУЧК и неотразяването на дюните в специализираната карта на МРРБ, позволява цялата защита на дюните, които са извън защитени територии и Натура 2000, да бъде спокойно заобиколена и дюните да бъдат съвсем спокойно разчиствани от арендатори и хотелиери.

Във връзка с това настояваме МРРБ да актуализира специализираната карта на дюните, да отрази картирането им от МОСВ през 2012 и да осигури опазването на дюните извън защитени територии и Натура 2000, както и да предложи по- адекватни текстове в ЗУЧК за недопускане унищожаване и увреждане на дюни, които да ги пазят от арендатори и собственици.

 

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари