Мерките във връзка с високите цени на електроенергията, които предлагаме от "Зелени закони", не представляват изчерпателен списък на всички възможни предложения. Нашата цел е да посочим поне част от тях, така че да бъде улеснен анализът на възможностите за тяхното прилагане, както и ползите и рисковете от всяка една от тях. Те са взети от различни източници, включително Приложение № 3 към Споразумението между партиите и коалициите в управляващата 4-странна коалиция. Мерките са насочени към съкращаване времетраенето на мораториума, така че да се възстанови пазарната логика като същевременно се изчистят изкривяванията и манипулациите на търговията с електроенергия. За целта е необходимо да се инициират спешни действия в няколко посоки

Пълната обосновка и анализ за проблемите, налагащи мерките, можете да прочетете в приложения текст.

 

Основната мрежа от спешни мерки е зададена в Насоките на Европейската комисия от 13.10.2021 г., а именно:

• Компенсиране, пряко подпомагане на крайни потребители и предотвратяване на прекъсване на връзката с енергийната мрежа - за ограничаване на износа на ток и „безплатна“ електроенергия на месец за енергийно бедни, равни вноски и изравнителна сметка на битовите потребители на електроенергия на годишна база и спиране на доставките на електроенергия едва след трета неплатена месечна сметка; Диференциране на бизнеса по групи за подпомагане.

 

• Освобождаване от/намалени ставки на данъчно облагане – от Зелени закони предлагаме премахване на акциза и сваляне на ДДС на електроенергията на 5% (при съобразяване с чл. 99 от Директивата за ДДС).

 

• Държавна помощ - по-ниска цена за доставката на природен газ, електроенергия или централно отопление, дългосрочни споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, подпомагане, което е неутрално по отношение на технологиите и да не води до дискриминирането на предприятия в сходна ситуация и съответства на общите цели за декарбонизация

 

• Засилване на надзора на пазара – разследване и превенция на антиконкурентно поведение на енергийния пазар, проверка на реалната собственост на всички търговци на енергия на БНЕБ, актуализация на санкциите

 

• Овластяване на потребителите - възможности за участие в енергийния пазар при по-добра защита и по-силна позиция във веригата за доставки на енергия;

 

• Институционални промени – смяна на членовете на КЕВР, засилване на контролните им функции и капацитета за тях и спешна работа по изпълнение на задълженията на комисията

 

• Промени в законодателството - намаляване на регулаторните функции в енергетиката, засилване на контролиращите функции в енергетиката и във водния сектор. Тук се включва и набирането, обучението и използването на адекватен персонал с контролни функции и специфични разследващи функции, както и вътрешен независим контрол в самата комисия (комисии) и прецизиране взаимодействието на КЕВР (или бъдещите два отделни регулатора) с другите институции.

 

***

 

На 15 декември 47-то Народно събрание гласува Решение за налагане на мораториум върху цените на електроенергията, топлоенергията и ВиК услугите, като замразява цените на нивото от 1 януари 2021 г. На следващия ден НС уточни това решение в три посоки:

• замразяването на цените е само за потребителите на регулирания пазар;
• замразяването на цените е на нивата от 16 декември 2021 г.
• срокът на действие на мораториума е от 1 януари до 31 март 2022 г.

 

Този мораториум беше приет в отговор на глобалната криза с цените на енергията, която засегна тежко и България. В основата си тази криза е „вносна“ за страната ни, но тя извади на показ и дълго прикриваните сериозни структурни проблеми на българската енергетика. На всички са ясни непосредствените причини за кризата в глобален мащаб: цените на природния газ и – но в далеч по-малка степен (9 пъти по-малък ефект) – на квотите за въглеродни емисии. Своята роля изиграха и влошените климатични условия през годината, които ограничиха производството на електроенергия от вода и вятър в част от държавите на ЕС. В по-широк план роля играе и геополитическият фактор, доколкото цените на природния газ се контролират пряко от един от големите играчи на световната сцена с отдавна известни геополитически интереси – Русия.

 

В България обаче за кризата има и серия от специфични причини:

1. дълго отлаганите реформи и инвестиции в енергетиката;
2. недоразвитият пазар на електроенергия, даващ възможност за неговото лесно и безконтролно манипулиране (вкл. при износа на електроенергия);
3. зависимостта на регулатора – КЕВР – от политически и корпоративни интереси;
4. зависимостта на доставките за сектора от Русия;
5. липсата на частни и „кооперативни“ инвестиции в енергийни технологии за собствени нужди;
6. корупцията, придобила невероятни размери;
7. други.

 

Някои от изброените проблеми са налице и във водния сектор, чието управление е разпределено между няколко министерства и институции, представляващи разнопосочни интереси.

 

***

 

Тезата на правителството, че с мораториума си „купува време“, за да подготви законови и институционални промени е разбираема, но не докрай приемлива. Тя разкрива два големи риска:

• да не бъде приета или дори бойкотирана от част от бизнеса, който ще продължи да трупа загуби;
• риск правителството да бъде подведено от хора и групи с частни интереси, несъвпадащи с националния интерес поради липса на вече готови решения.

 

В сегашната ситуация „националният интерес“ може да се дефинира така:

• спасяване на българските граждани и бизнес от шока с цените на енергията, без при това да се повиши драстично и цената на ВиК-услугите;
• ударно начало на реформата в енергийния сектор, насочена към постигане целите на „Зелената сделка“, „Fit-to-55” и въглеродно неутрална енергетика към 2050 г.
• оцеляване на правителството, за да може да прокара първите две задачи (тук минималният хоризонт варира в зависимост от прогнозата за периода на кризата и желанието на правителството и коалицията да работят за реформите в сектора).

 

Какво може да се направи в така зададената рамка, към която естествено се причислява и изискването да не се „пробие“ бюджетът?

 

На първо място е прилагането на принципа „правилни работещи решения, вкарани в действие за минимален срок“, като срокът се брои от деня на мораториума. Целта е да се съкрати времетраенето на мораториума. Смятаме, че подобен подход на действие на правителството и НС ще има позитивен прием в обществото и сред бизнеса, ще мотивира и ще убеждава, че нещата се движат към решаване, а не към замазване. Обявените на 21 декември мерки и продължението им от 31 декември – да се надяваме първи от по-дълга серия такива – са добър знак (повече за тези мерки по-долу).

 

На второ място е необходимостта да се диверсифицират групите, които ще получат подкрепа заради енергийните цени. Компенсаторните мерки трябва да се структурират по групи потребители, за да се спази принципът да се дават според необходимостта, а не „на калпак“, както и да се избегнат обвиненията за незаконна държавна помощ. От официалното изявление на Министъра на енергетиката и от медийните коментари не става еднозначно ясно, дали анонсираните компенсации за бизнеса от декември 2022г. ще се предоставят диференцирано или на всички поравно.

 

Същото се отнася и за институционалните реформи. Реформа само в една институция ще има по-малък ефект, отколкото реформа в група свързани институции.

 

Групи потребители, които следва да са обект на мерките:

1. Битови потребители

• енергийно бедни граждани;
• домакинства с ниски доходи;
• домакинства с по-ниски средни доходи.

2. Малък и среден бизнес
3. Електроразпределителните дружества в България (ЕРП) и Електроенергийният системен оператор (ЕСО)
4. Енергийно интензивни индустрии, напр. производство на торове
5. Транспортът/мобилността
6. Други икономически дейности, определени по ясни критерии

Институции/сектори, които следва да са обект на реформиране

1. Министерството на енергетиката
2. КЕВР
3. КЗК и другите институции по чл. 74п от Закона за енергетиката (ЗЕ),
4. БЕХ
5. НЕК
6. Енергийните производители с държавна собственост
7. Енергийните производители с общинска собственост
8. Управлението на водния сектор като цяло
9. Научните звена, свързани с енергетиката и водите
10. Образованието, свързано с енергетиката и водите