До 2011 г. отстоянията за замърсяващи дейности в близост до домовете са ограничени с Наредба № 7 по Закона за здравето

В Наредба № 7 от 25.05.1992 г. / Обн. ДВ. бр. 46 от 4 юни 1992 г. / за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда на министъра на здравеопазването са установени норми за осигуряване на здравна защита на селищата и прилежащата територия, чрез  определяне на задължителни отстояния - „здравно-защитни зони“ - между  източниците, които отделят вредности в околната среда и обектите, подлежащи на здравна защита. Тези защитени обекти са изброени с неизчерпателен списък в чл. 2, ал. 2 от Наредбата - жилищна, здравна, учебна, детска или обществена сграда, терен за отдих и спорт и други аналогични.

Обособени са 7 групи хигиенно-защитни зони с конкретни размери, а видовете стопански дейности, в зависимост от отделяните вредности и технологии,  са изчерпателно изброени в Приложение 1 към наредбата. Те са над 396 вида, сред които например:

• химични производства; металургични, машиностроителни и металообработващи производства; добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми и нефт; Дървообработващи производства; Текстилни производства; производства за преработване на животински продукти; производство на хранителни продукти и вкусови вещества; животновъдни дейности и обекти, свързани с тях; тържища за изкупуване на селскостопанска продукция; други дейности и комунални съоръжения; електропроводи и открити разпределителни устройства.

Установени са условия и административен ред, по който тези зони могат да бъдат намалени или увеличени с решение на МЗ и органите на държавен здравен контрол, установени са случаите от компетентността на други органи.

Защо е отменена Наредба № 7?

Наредбата е отменена през 2011 г. (ДВ бр. 38/17.05.2011 г.) с параграф от заключителните разпоредби на на Наредба № 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол / ПИД, ДВ бр. 38/17.05.2011 г.

„§ 33. Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.) се отменя.”

Мотивите са изложени в доклад  на и. директор на Дирекция „Обществено здраве“ към този момент, д-р Ангел Кунчев, до Министъра на здравеопазването д-р Стефан Костадинов:               

„Въпросите, свързани с оценката на здравния риск и спазване на здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии, са тясно свързани с процедурите по ЗООС и подзаконовите актове, касаещи Екологични оценки и Оценки за въздействие на околната среда ЕО и ОВОС на инвестиционните предложения (ИП). Съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на на ОВОС (НУРИОВОС) и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка, в съответните доклади задължително се съдържат раздели, разглеждащи възможния здравен риск при осъществяване на плановете и програмите и инвестиционните предложения, за които се отнасят. Тези разпоредби установяват и  ролята на органите на държавния здравен контрол чрез  становища в процедурите или чрез участие в екологичните експертни съвети към МОСВ и РИОСВ – участват активно в различните етапи на ЕО и ОВОС.”

„С изменението от 2011 г. – са засилени ролята и тежестта на становищата, давани от органите на държавния здравен контрол и правят невъзможно приемането на решения, позволяващи осъществяване на планове, програми и ИП, за които органите на държавния здравен контрол са изказали аргументирани становища, че това може да доведе до риск за здравето  на хората.”

Това, според доклада, води до отпадане на необходимостта от Наредба № 7.

Като следващ мотив се посочва, че не е определено по каква методика са определени фиксираните размери на хигиенно-защитните зони, като отстоянията в Наредба №7 „не са съобразени със съвременните технологични възможности за редуциране на отделяните вредности до безопасни за човешкото здраве равнища  и Наредбата е издадена на отпаднало правно основание – отм. ЗНЗ /чл. 20/”.

Като допълнителна цел на предлаганата отмяна на Наредба № 7 е посочена „намаление на административната тежест върху бизнеса“.

Доколко основанията на вносителите са били правилни към момента, не е оценено.  Към 2011 г. не е била в сила разпоредбата на ЗНА за задължителна предварителна оценка на въздействието на нормативните актове и техните промени, а последваща оценка  не е направена.

От 2011 насам - как се опазва здравето при одобряване на замърсяващи производства?

Мотивите за отмяна на наредбата изцяло се опровергават от обстоятелствата и развитието на обществените отношения в повече от 10 годишния период от отмяната и до днешна дата - 2024 г.

Наистина, основанието на Наредбата (чл. 20 от отменения Закон за народното здраве) е отпаднало. Но и към момента има действащи наредби, издадени на основание на отменени закони. Като сходен пример може да се посочи съществуващата Наредба  № 9 от 14 март 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населените територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващите обекти, издадена на основание Закон за за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване (чл. 68). Данни, показващи най- за -близко разположените обекти, подлежащи на здравна защита, и отстоянията до тях са сред документите, които се изискват при преценка за необходимостта от ОВОС / Приложение 2, т. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС .

В сега действащият Закон за устройство на територията (ЗУТ - чл. 142, ал. 2)  също се позовава на  съответствие със „здравната защита”, която е едно от основанията за одобрение на проектите и за  издаване на разрешение за строеж.

„Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл. 145.”

И към днешна дата актуалният Закон за здравето дава основание за защита чрез наредба

В действащия към момента Закон за здравето министърът на здравеопазването има задължение за  контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека, и по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда /чл. 15, т. 3 и 4 от ЗЗ; МЗ има задължението по организиране и  провеждане на епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.  /чл. 33 от ЗЗ/.

Законът установява компетентност за издаване на подзаконови нормативни актове: чл. 34 „Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго.”

Защитата чрез екологичните оценки - все по-недостатъчна

Противно на принципите на европейските и международни норми и изрични препоръки на омбудсмана (годишен доклад  2021 г., стр. 166), становищата на здравните органи в процедурите по превантивен контрол по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) не са публично достъпни.   

През януари 2024 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация бяха изискани от всички регионални здравни инспекции (РЗИ) в страната техните становища до регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ) за последните 4 години, изпращани до РИОСВ, именно в съгласувателната процедура по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В резултат от упражненото право на достъп до публична информация до момента са получени становища от 21 на брой регионални здравни инспекции, Получаваме на получаваме отговори от останалите районни администрации по здравен контрол, като анализът ще бъде обновен. До момента са обработени общо 600 бр. становища от 21 РЗИ за периода 2020 - 2023 г.

Няколко акцента от анализа на становищата:

• От общо 264 бр. становища на РЗИ-Бургас за 4 години, едва в 7 е изискана допълнително информация за обектите, подлежащи на здравна защита, според т. 8 от раздел II „Резюме на инвестиционното предложение“. Не са съгласувани положително само 3 инвестиционни намерения/предложения, заради здравен риск - 2, заради липса на обезпечаване на обекта с вода за хигиенни нужди и 1, заради съхранение на биологични медицински отпадъци. В 3 становища е написано, че е възможно да възникне здравен риск, който не може да бъде определен от инспекцията;
• От общо 178 становища на РЗИ-Пазарджик за 4 години в нито едно /0/ е изискана допълнително информация за обектите, подлежащи на здравна защита, според т. 8 от раздел II „Резюме на инвестиционното предложение“. Няма нито едно отрицателно становище за инвестиционни намерения/предложения заради здравен риск. За всички становища е изразена препоръката, че дори не е необходим и ОВОС;
• В становище на РЗИ – Враца от 13.01.2021 г. относно ИП „Изграждане на площадка за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали“: “Обектът се намира извън регулацията на населено място. В обекта няма да се извършват дейности, които биха увредили здравето на населението. „Всички останали десетки становища на РЗИ – Враца за 2021, 2022 и 2023 г. са с напълно идентично съдържание, като в бланката се променя само името на инвеститора и инвестиционното предложение. Писмата не съдържат информация, въз основа на какъв анализ РЗИ е стигнал до горния извод;
• Идентични като съдържание и „ангажираност“ с въпросите на здравето на населението са преобладаващата част от становищата за последните три години на РЗИ- Габрово. В едно от писмата си РЗИ – Габрово е изискало информация за отстоянията от населеното място и естеството на производствения процес, но липсват данни дали тази информация е предоставена, какъв е нейния анализ и какво е заключението на РЗИ.  В други случай РЗИ – Габрово само е констатира, че в близост до опасното производство се намира населено място, без да прави каквито и да било изводи да неговото отражение върху населението. В някои от случаите са отправяни препоръки по време на производството, но в нито един случай не е дадено отрицателно становище.

Анализът на получените становища на регионалните здравни инспекции за инвестиционни предложения по реда на ЗДОИ за последните 4 години доказва по безспорен начин, че ролята на РЗИ в тази процедура е формална – не се извършва нито анализ, нито се дава оценка на здравния риск, а се работи с предварително подготвени писма в бланкетен характер. Повечето становища съдържат заключението, че ако бъде спазвана действащата нормативна база в страната, не би следвало да възникне здравен риск. 

Видно от съдържанието на становищата голяма част от РЗИ не са изисквали информация за здравния риск или ако са разполагали, не са анализирали, такава: на какво разстояние се намира съответната опасна дейност от населеното място, какви евентуални вредности могат да бъдат  очаквани от дейността, нейното естество, продължителност, интензивност, кумулативно въздействие и множество други.

Здравните инспекции не виждат риск, но жалбите се множат

Този подход на РЗИ към инвестиционните предложения рязко контрастира с броя на жалбите от местните общности, отделни граждани и граждански инициативи, отнасящи се до инвестиционни предложения за инсталации, промишлени и добивни дейности в парцели и зони, които са в непосредствена близост до жилищни зони и населени места. 

Представени са множеството доказателства за неблагоприятни въздействия на значителен брой отделни случаи, които установяват, че проблемът е хоризонтален в цялата страна, което е довело и до необходимостта от обединяване на гражданите и техните усилия за общо решаване на проблема, за да бъдат гарантирани от страна на държавата на тяхното здраве и осъществяване на конституционното им право на чиста и здравословна околна среда.

Могат да бъдат посочени като примери в тази посока следните случаи на нарушени права по околна среда, които са довели до риск за здравето на гражданите и причинен дискомфорт:

1. с. Шишманци, общ. Раковски, обл. Пловдив - неоценен кумулативен здравен риск от следните влияния:

• Кариера за добив на варовик, посредством взривове, на 180 м от последната къща
• Депо за отпадъци, на 500 м от последната къща
• Соларен парк, на 200 м от последната къща
• Завод за преработка на отпадъци, на 800 м от последната къща
• Магистрала Тракия, на 350 м от последната къща

2. с. Горно Сахране, обл. Стара Загора - частен завод за производство на смоли в самото населено място

3. с. Братя Кунчеви, област Стара Загора - добив на подземни богатства на 0 м последната къща.

Какви решения са възможни?

А. Препоръки от Омбудсмана на република България

Тенденция за увеличаване на жалбите и слабостите при контрола ясно са установени и в Годишните доклади от работата  на Омбудсмана на РБ, публикувани  на официалната страница на институцията

Анализът на докладите за последните 3 години показва трайно нарастване на жалбите по околна среда - от 535 за 2020 г. до 561 за 2022 г. Сред повтарящите се във всеки доклад констатации и препоръки са тези, свързани със здравето на хората и факторите на околната среда.

Основните проблеми се явяват в превантивния контрол - процедурите по екологичните оценки (ЕО и ОВОС) и комплексните разрешителни, право на информация и участие на гражданите, проблеми при текущия и последващ контрол. В препоръките последователно са обосновани  необходимите нормативни промени.

Кратък анализ на темата в трите доклада показва:

1. Годишен доклад за  2020 г.:

„Възраженията в процедури по реда на превантивния контрол за оценка на въздействието върху околната среда, както и на включената в нея оценка на здравния риск, постъпват основно поради проектирането в близост до жилищните зони на населените места на инвестиционни обекти със значителни вредни емисии. Изразените опасения са за представянето на непълна информация или подценяване в провежданите процедури на последиците на замърсяването с опасни химически вещества от изгаряне на отпадъци, прах, шум, миризми, застрашаване на води за питейно водоснабдяване, разрушаване на техническата инфраструктура за общо ползване и пр. (Годишен доклад за 2020 стр. 183).

Заявено е, че: „Подкрепата на Омбудсмана е от значение за насърчаването на правото на гражданите на информация и на участие в процеса на ОВОС, както и отправените препоръки са с дисциплиниращ ефект за цялостното му провеждане.

Продължава да бъде нерешен проблемът за цялостна уредбата на стандартите за извършване на оценка на здравния риск на инвестиционните предложения.“  (Годишен доклад за 2020,стр. 184).

В следващите годишни доклади проблемът продължава да се явява, без да са предприети мерки за разрешаване.

2. Годишен  доклад за 2021 г.:

Наблегнато е на правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, наличието на  наказателни процедури на ЕК, организирани прояви на недоволство на гражданите от непредприети навреме превантивни действия или контрол при създадена непосредствена заплаха, но и като „изпреварващ израз на натрупани нагласи за спад на доверие в способността на органите за опазване на околната среда да бъдат нейни защитници.“ (Годишен доклад 2021 стр. 160).

Констатациите в Раздел 9. 4. Проблеми на процедурите за ОВОС от (стр. 163 до 166) доказват пълната несъстоятелност на мотивите за отмяна на Наредба 7.

Последователно е изложено как промените в законодателството през годините са в посока на отслабване на  контрола на здравните органи в процедурите по превантивен контрол, а не в неговото установяване като гаранция за защита на обществения интерес, а именно:

2.1. Изключване на част от ИП от обхвата на извършване на ОВОС. Непълнота на транспониране на Директивата за ОВОС на ЕС  по отношение на селективните критерии за преценка за извършване на ОВОС. Посочено е конкретно терминологично и смислово различие на употребените понятия, което променя селективните критерии по ЗООС.

2.2. Отмяната  на Наредба 7 е изрично е посочена като проблем.

2.3. Промяна на характера и обхвата на становището на МЗ/РЗИ -  От предмет на собствена преценка на органа  становището на МЗ/РЗИ се издава по  „предоставената от възложителя информация“.

2.4. Отмяна в наредбите за ОВОС/ЕО на възможността за издаване на заповеди на министрите на  околната среда и здравеопазването.

2.5. Липса на разпоредба за публично оповестяване на становищата на МЗ/РЗИ.

Изводите са, че:

• „е възможно допуснато ограничаване на обхвата на превантивна защита на околната среда, в отклонение от разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС.”
• „Стеснява се приложното поле на преценка за необходимостта от извършването на ОВОС; Застрашават се и целите за осигуряване на защита на общественото здраве, съгласно  Закона за здравето.“ (Годишен доклад  2021 г., стр. 165).

Препоръчано е:

• да се направи анализ за съответствието с правото на ЕС и Конвенцията за правата на човека и основните свободи и евентуални промени в чл. 93, ал. 4, т. 1, б. „д“ от ЗООС.
• Да се подобрят съществуващите нормативни и организационни мерки за публикуване становището на органите за държавен здравен контрол.

Към днешна дата – януари 2024 г. тези препоръка още не е изпълнени.

Годишен доклад за 2022 г.

Отново са посочени идентични  проблеми:

• нарушения и необективност при извършване на екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост със зони от Натура 2000 при допускане на мащабни инвестиционни предложения;
• недостатъчна защита на населените места от дейности, представляващи източник на вредни емисии във въздуха, водите и почвите в близост до тях;
• неспазване на условията на комплексните разрешителни за предотвратяване на промишлено замърсяване;
• недостатъчна уредба на разрешителния режим и неприлагане на мерки за ограничаване на шум и замърсяване от площадки за дейности с отпадъци в населените места;
• липса на предвидимост за разкриване и разширяване на кариери за добив на строителни материали в екологично чисти райони.
• подценяване на сигналите на гражданите и дефицит на навременна реакция за установяване на замърсяване и неговия източник от органите на РИОСВ;
• недостатъчна възможност за съдебно оспорване на програмите за подобряване на качеството на въздуха;
• допускане на замърсяващи околната среда инсталации за производство на електрическа енергия от остатъци от селското стопанство и растителна маса, които се подпомагат от държавата;
• други проблеми, свързани с правото на здравословна и благоприятна околна среда. (Годишен доклад за 2022, стр. 193, 194).

Препоръката е, при подготовката на закони и подзаконови нормативни актове стриктно да се спазва изискването за предварителна оценка на въздействието и за провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Б. Решения, дискутирани с други институции

Освен пред Омбудсмана, проблемът е поставян и пред други компетентни органи - МЗ и МОСВ.:

1. Намерения на Министерство на здравеопазването, 2018 г.

През 2018 г., в отговор на въпрос на народен представител  за „връщането на хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда“, тогавашният министър на здравеопазването  Кирил Ананиев повтаря мотивите за отмяна на Наредбата и отново признава за: „наличието на множество жалби през годините относно реализиране на инвестиционни проекти в урбанизирани територии, в близост до жилищни сгради и безпокойство от вредното въздействие на здравето от замърсяване на различните компоненти на околната среда.

„Министерство на здравеопазването отново изразява принципно становище за необходимост от основна, (а не само техническа) законодателна промяна:

1.1.  В екологичното законодателство - процедурите по ОВОС и ЕО на най-ранен етап да  гарантират здравето ;

1.2. В ЗУТ  - „правно основание за издаване на нормативен акт регулиращ реализацията на инвестиционните предложения по отношение на местоположение, проектиране и изграждане на обекти, чиято дейност би могла да окаже вредно влияние върху здравето.“

Такава промяна обаче не е направена.

2. Намерения на Министерство на околната среда и водите, 2020 г.

През 2020 г., в процедурата по обсъждането на годишния доклад на Омбудсмана, в отговор на въпрос на народен представител,  министърът на Околната среда и водите счита, че: трябва да бъде приета „наредба, аналогична на отменената Наредба № 7“ и уведомява за стартирана от страна на министерството работна група за изготвяне на проект на Наредба“.

Въпреки заявеното намерение за изготвяне и приемане на нова наредба, аналогична с отменената Наредба №7 и от двете отговорни институции - МЗ и МОСВ, реален резултат през годините не е постигнат.

3. Към 2024 г. проблемът продължава да е все така остър, конкретните казуси стават по-многобройни и гражданите се организират в защита на правата си.

Нашите действия и предложения

На 14.12.2023 г. Инициативата „Зелени Закони" организира и проведе среща-дебат в София на тема замърсяващи производства в непосредствена близост до жилищната среда. Присъстваха депутатите Даниела Божинова, Васил Тодев и Иван Белчев, от кабинета на Омбудсмана на Република България присъстваха експертите Петя Караджова и Юлия Стойкова, представители на неправителствени организации, които от години съдействат на гражданите в техните битки - „Зелени балкани“, „Българска фондация биоразнообразие“ и сдружение „За Земята“, представители на инициативните комитети от Белово, Белащица, Брягово, Бургас, Ветрен дол, Горнослав, Дълбок извор, Павликени, Пловдив, Русе, Тюркмен,  Шишманци и Ямбол.  Бяха изложени сериозни проблеми на местните общности.

На 09.01.2024 Министърът на околната среда и водите заедно със своя екип е бил на работна среща в гр. Русе. По данни от Екологично сдружение „Дишай Русе“, на срещата министърът е информирал гражданите, че към момента е сформирана обща работна група от  представители на МОСВ и МЗ, която изготвя законови предложения за нормативно регламентиране на замърсяване с миризми. Изразено е намерение, в рамките на тази работна група, да бъде предложено и приемане на нова наредба с минимални отстояния за извършване на дейности, които да отделят вредности в жизнената среда  до населени места - осъвременен вариант на отменената  Наредба № 7.

До момента, нямаме данни за работата на тези работни групи, обявени от МОСВ през 2020 г и през 2024 г., нито има някакъв публично обявен проект за нормативен акт.

Какво предстои?

След разпространяване на информацията от януари 2024 г. от  Министерството на околната среда и водите редица граждански комитети, сдружения и представители на засегнатата общественост изготвиха и изпратиха до отговорните институции писма за необходимостта от наредба по отношение не само на миризмите, но и санитарни зони около замърсяващи производства. Бяха изразени от 12 граждански комитета искания да бъдат включени граждански представители в работната група и в процеса на изготвяне на проекта.

Инициатива „Зелени закони” като дългогодишен партньор и застъпник на правата на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда, сме обединени с гражданските комитети зад необходимостта от нормативни промени, които да гарантират осигуряването на това конституционно право.

Като отчитаме комплексността на проблемите и необходимостта от промени в редица  закони и подзаконови нормативни актове, от „Зелени закони“ смятаме за наложително: Приемането на нова Наредба, установяваща минимални отстояния между източници и урбанизирани територии, подлежащи на здравна защита за  възможна и изпълнима  стъпка. Още повече, че такава необходимост и намерение са  заявени от МЗ и от МОСВ през годините.

Подкрепили сме гражданските искания, и сме изпратили писмо до МОСВ и МЗ със следните искания:

1. В акта за сформиране на работна група на МЗ и МОСВ от 2024 г. изрично и недвусмислено да бъде поставена задача - Изготвяне на проект за Наредба, установяваща минимални отстояния между източници, които да отделят вредности в жизнената среда и урбанизирани територии, като бъде поставен разумен срок за изпълнение;
2. Представители на обществеността да бъдат привлечени в процеса на изготвяне на проекта чрез участие в работната група, като това ще допринесе за качеството на нормативния акт.
3. Изразили сме готовност да участваме с експертна помощ в работата на групата чрез наш представител.

Като последващи стъпки считаме за необходимо:

1. Компетентните органи да се съобразят с изводите, констатациите и препоръките на Омбудсмана на РБ в Годишните доклади за 2020, 2021 и 2022 г. Настояваме за приоритизиране и план за поетапното им реализиране с ясни срокове и конкретен механизъм  за контрол и отговорни лица.
2. Още на този етап е необходимо да започне подготовка на изменения в ЗООС и подзаконовите му актове, в съответствие с констатациите и препоръките на Омбудсмана (Годишен доклад 2022 г.) в посока гарантиране правата на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда, като от инициатива „Зелени закони” ще настояваме да бъдем  включени в процеса на  най-ранен етап.
3. До приемане на нормативните изменения, считаме за възможно и необходимо незабавно да бъдат предприети следните две административни мерки:

3.1 МЗ и МОСВ да разпоредят и организират публичното оповестяване на становищата на органите за държавен здравен контрол, което се издава в рамките на процедура за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС. (Годишен доклад на Омбудсмана за  2021 г., стр. 166).

3.2. С оглед констатациите на Омбудсмана, че  „Публикуваната информация във връзка с издаване на административни актове относно превантивна дейност по глава VI ЗООС  от  РИОСВ често е трудно достъпна „поради сложна диференциация на информационните масиви по вид и етап на процедурата, без никаква или само с ограничена възможност за автоматизирано търсене в текста на документите.“ (Годишен доклад за 2021, стр. 166 и 167), призоваваме:

МОСВ да организира и задължи чрез конкретни указания публикуването на решенията на компетентния орган (регионалните инспекции по околна среда и води, РИОСВ) в процедурите по преценка за необходимост от ОВОС на ИП, което публикуване да бъде съобщено на местните власти с цел оповестяване и на интернет страниците на засегнатите общини като  подходящ за местната общност начин.

Приложение:

Анализ на „Зелени закони": Защо из цяла България местни общности протестират срещу замърсяващи дейности в близост до домовете им?