МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРО- И ТОПЛОЕНЕРГИЯТА И ВиК УСЛУГИТЕ: НАЙ-ЛОШИЯТ ВЪЗМОЖЕН ХОД

снимка на Петко Ковачев

На 15 декември 47-то Народно събрание гласува Мораториум върху цените на електроенергията, топлоенергията и ВиК услугите, като замразява цените на нивото от 1 януари 2021 г. „За“ мораториума гласуваха 186 от общо 190 присъствали депутати. Този грандиозен гаф, чийто резултати – ако не бъде своевременно отменен – биха имали разрушително действие върху вече твърде източената българска енергетика, беше гласуван буквално ад хок, без да се проведат смислени обсъждания. В допълнение се гласува и създаването на „временна комисия“ на НС, за справяне с енергийната криза. Комисията заработи веднага, защото имаше спуснато нареждане „отгоре“ да даде предложения за решаване на проблемите с цените за 24 часа.

Няколко часа по-късно след изявления от различни източници, вкл. от началника на кабинета на премиера, г-жа Лена Бориславова и депутати, стана ясно, че се предлага прегласуване на датата, спрямо която се замразяват цените – 1 юли или 16 декември 2021 г. и дори отмяна на самия мораториум. Оказва се, че решението за мораториума не съдържа крайна дата и де факто покрива всички видове цени на електро- и топлоенергията и водата към 01.01.2021 г.

Похвалното по принцип усърдие за бързи резултати доведе до първото „прострелване в коляното“ на управляващото каре. Мораториум върху цените, фиксиран в началото на изтичащата година ще доведе до необходимост от преизчисляване на всички сметки поне от 1 юли насам, което може и да е добре за битовите потребители, но не и за търговците и най-вече за ЕРП-тата. Как точно ще се оправят помежду си търговците и производителите на електроенергия пък изобщо не мога да си представя.

А какво правим с натрупаните междувременно свръхпечалби от АЕЦ „Козлодуй“ и другите производители на електроенергия, които не използват природен газ? Изглежда лесно – държавата си прибира дивидента от държавните енергийни дружества, частните производители си прибират високите печалби, а потребителите пият по една студена вода.

Голям проблем представлява и липсата на краен срок на действие на мораториума. В такава неясна ситуация всеки производител би се замислил дали просто да не изключи мощностите, ако не може да „върже сметките“.

Има и друг риск. Ниските цени са идеална база за трупане на още по-големи свръхпечалби от износа на ток. Защото онова, върху което не може да се наложи забрана, е международната търговия с електроенергия. При липсата на проверки по линия на регламента РЕМИТ и наличието на публични сигнали за вече случили се няколко пробива на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) със силно съмнителни сделки, изобщо няма да е учудващо, ако цялата електроенергия за свободния пазар, но с „мораториумни“ цени бъде изнесена в чужбина, а всички потребители на нерегулирания пазар продължават да плащат по високите цени – този път от внос.

Да се очаква голямо подобрение на ситуацията ако се приеме „поправка“ на решението с нова дата на „замразените“ цени, краен срок 31.03.2022 г. и обхват само за потребителите на регулирания пазар (битовите потребители) ще бъде високорискова самозаблуда.

Какво трябва да се направи?

Най-напред Мораториумът трябва да бъде изцяло отменен.

Трябва да се инициират спешни действия в няколко посоки.

Правителството трябва да поеме инициативата да предложи серия от мерки за компенсации на нуждаещите се групи от населението и от бизнеса. Те трябва да бъдат подготвени от смесен екип, включващ най-малко представители на министерствата на енергетиката, социалната политика, финансите и икономиката. Част от тях са налице в споразумението за управление на четирите партии и коалиции. За тях и за други възможности ще стане дума във втората част на този текст. Засега ще се ограничим само с предложенията за рязко сваляне на ДДС за електроенергията до символични стойности (примерно 3-4%) и премахване на акциза.

Основа за прилагането на мерките е документът на ЕК „Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа“[1] от 13.10.2021 г.

Компенсаторните мерки трябва да се структурират по групи потребители, за да се спази принципа да се дават според необходимостта, а не „на калпак“, както и да се избягнат обвиненията за незаконна държавна помощ.

Допълнителна информация ще дойде от прегледа на мерките, въведени от предходните правителства за подкрепа на гражданите и бизнеса, доколкото такива са налице.

Правителството трябва спешно да инициира смяна на членовете на КЕВР, чийто мандат е изтекъл. Промените в Комисията трябва да продължат с изменения в Закона за енергетиката, насочени към прецизиране на нейната структура и функции, които да гарантират истинската ѝ независимост от партийни интереси, възел от каквито в момента е КЕВР.

Народното събрание, чрез свое Решение или по друг подходящ начин, да задължи КЕВР да започне незабавно изпълнението на задълженията си по чл. 21, т. 41а и 41б от ЗЕ както следва:

  1. БНЕБ трябва незабавно да бъде подложена на детайлни проверки за нарушения на Регламента РЕМИТ[2] назад във времето. Следва да бъдат проверени и различните сигнали, налични в публичното пространство, за манипулиране на пазара, които се свързват с определени производители, търговци и потребители на електроенергия, както и с имена на конкретни представители на изпълнителната власт.
  2. В същото време, предвид изключителността на ситуацията, е добре да се намери начин за провеждането на дългосрочно ежедневно наблюдение дейността на БНЕБ за нарушения на РЕМИТ, така че да се гарантира, че всякакви опити за манипулации на пазара, ще бъдат своевременно хващани и пресичани.

Народното събрание следва да подготви и приеме промени в ЗЕ, свързани с подобряване контрола по РЕМИТ. Някои от тези промени включват:

  1. Допълване списъка на лицата, които могат да сезират КЕВР за нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент 1227/2011, (чл. 74а, ал. 1) със сдружения на потребители и граждански организации, които имат дейности, свързани с развитието на енергийния сектор.
  2. Промяна в  чл. 74а, ал. 8, така че решенията на КЕВР, свързани с предварителното проучване и установяването на нарушенията по чл. 3 и 5 пот РЕМИТ да бъдат публикувани на сайта на Комисията, а протоколите от заседанията да бъдат достъпни при наличието на преобладаващ обществен интерес.
  3. Чл. 74ж, следва да се промени така, че да се гарантира, че няма да се „отвори“ политически или съдебен „чадър“ над проверяваните лица и събраните доказателства ще бъдат използвани в производството. Тук се включват отпадане на възможността за обжалване на определенията на АССГ по ал. 3 и 4 пред ВАС за проверки на място, както и увеличаване броя на лицата от КЕВР (освен председателя), които могат да подават искане до АССГ за извършване на проверка на място.
  4. В чл. 74з следва да се укаже какъв е „подходящият начин“ за запечатване на иззетите електронни документи, цифрови и електронни доказателства и т.н., така че те да не бъдат изгубени или повредени, заради неправилно избран „подходящ начин“ от лицето, което ги изземва.
  5. В същия член, ал. 5, да се уточни какви са обстоятелствата, при които проверяваното лице има право да изисква връщането на оригинални иззети документи преди да е влязло в сила решението на комисията по чл. 74н.
  6. Необходимо е да се създаде задължение на КЕВР да публикува решенията си по чл. 74н, 224г, 224д, 224е и 224ж.
  7. Необходимо е да се предвиди санкция за особено тежки случаи на манипулиране или опити за манипулиране на пазарите на електроенергия и природен газ да се отнемат правата на виновните физически лица за участие в търговията с енергия за цял живот, а замесените юридически лица да бъдат ликвидирани, като имуществото и финансите им се отнемат в полза на бюджета.

Необходимо е също да се промени и Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224Г от ЗЕ, както и чл. чл.  така че да се завишат имуществените санкции и налаганите глоби по съответния член.

Също така е необходима проверка на реалната собственост на всички търговци на енергия на БНЕБ, вкл. чуждестранните. Интересен факт е, че търговците на енергия не са задължени лица и не са обект на Закона за мерките срещу изпирането на пари, въпреки сравнително лесните възможности за пране на пари, които дава борсовата търговия с електроенергия и природен газ.

Допълнение (15:41 ч.): Приетите днес поправки на мораториума, макар да ограничават въдействието му по време и обхват на потребителите, не променят коренно проблемите. Ползите за битовите потребители на електроенергия остават ограничени. Освен това те ще бъдат редуцирани по две направления:

  • през новите цени на водата, които се очаква да влязат от 1 януари 2022 г., и за които се очаква КЕВР да приеме исканията на ВиК за по-високи разходи, вкл. на електроенергия. Тези цени действат за 5-годишен период.
  • през включените в цените разходи на производителите на стоки и услуги, които остават на свободния (нерегулиран) пазар на електроенергия.
 

[2]     Регламент (ЕС) 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT).

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари