Вчера следобяд на свое заседание Комисията по земеделие, храни и гори прие с пълна подкрепа становище на Народното събрание (НС) по конституционно дело № 16/2023 г., с което защити забраната за урбанизация и застрояване на горските заменки, приета през 2011 г. в параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ). Делото бе образувано на 03.10.2023 г. по искане на Висшият адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на забраната. Становището на парламента бе гласувано единодушно от всички присъстващи на заседанието 16 члена на Комисията, с което бе отговорено на призива на „Зелени закони", отправен към депутати ден преди заседанието. С него бе затвърдена тезата в изпратено до тях становище на „Зелени закони" по конституционното дело, че забраната в пар. 3 от ЗГ е едно от най-големите постижения на НС в защита на държавния и обществен интерес за опазване на горите, както и с цел възстановяване на справедливостта по отношение на на тази черна страница от близката историята на България – схемата с горските заменки, с която държавата бе ощетена с над 1 млрд. лева, а обществото с едни от най-ценните кътчета природа. 

В становището на НС бе добавено и уточнение на представителя на Коалицията „За да остане природа“ и „Зелени закони“ – Тома Белев, че защитата на горските заменки от застрояване е в защита не само на конституцонната ценност, свързана с опазване на природата и биоразнообразието по чл. 15 от Конституцията, но и с тази по чл. 19, ал. 2, защитаваща свободния пазар от нелоялна конкуренция, доколкото чрез горските заменки държавата незаконно е предоставила икономическо предимство на ограничен кръг от неслучайни лица.

В хода на обсъждане на Становището на НС и в отговор на поставените от председателя на КЗХГ – г-жа Десислава Танева въпроси, директорът на Правната дирекция към МЗХ – г-жа Десислава Петрова, съобщи че на 30 октомври т.г. Европейската комисия (ЕК) е внесла искова молба в Европейския съд срещу България заради горските заменки. Жалбата на ЕК е по повод забавянето и неизпълнението от страна на държавата на Решението на Комисията от 2014 г., с което горските заменки от периода 2007-2009 г. бяха обявени за смеха за незаконна държавна помощ и с което на България беше даден срок от една година за възстановяването ѝ. Тази информация до голяма степен обяснява причината за заведеното от адвокатския съвет дело в Конституционния съд, явно с цел превантивна защита на собствеността на близо 200 заменителя върху горските заменки, в случай че ЕК осъди България бързо да разтрогне всички сделки с цел ефективно изпълнение на нейното решение от 2014 г. за възстановяване на незаконната държавна помощ от тях.

При обсъждането на становището на НС, основно участие взеха председателя на КЗХГ – г-жа Десислава Танева, по чиято инициатива бе изготвено становището на НС и бе изискана обстойна информация от МЗХ за хода на наказателната процедура на ЕК по горските заменки, както и г-н Румен Христов, според който забраната за строителство не дава възможност на заменителите да се възползват от полученото предимство чрез спорните заменки, и че най-сигурният начин България да не бъде съдена и да плаща глоби, е горските заменки да бъдат разтрогнати.

Тома Белев от „Зелени закони“ обърна внимание, че МЗХ няма какво да се бави за изпълнението на Решението на ЕК от 2014 г., тъй като вече има законови възможности и съдебна практика за развалянето на заменки, като тези, при които се засягат морето, плажовете и дюните. Посочи и редица правни и съдебни проблеми, които обуславят необходимостта от защитата на пар. 3 от ЗГ. Първо, че от 98 акта около 70 са все още в процедури, като при 20 от заменките, и то най-големите и с най-голяма незаконна помощ, вече или няма юридическо лице, от което да се търси помощта, или заменките са препродадени и трябва помощта да се търси от следващите собственици, което не се прави от МЗХ. Второ, това води до риск държавата да се наложи да плати оценената от МЗХ незаконна помощ от 80 млн. лева директно на ЕК с оглед проблемите с възстановяването ѝ. Трето, тези 80 млн. лева бързо могат да стигнат над 1 млрд. лева с оглед разследването на ЕК за занижените от МЗХ пазарни оценки, като примерът със заменката на Сребристия бряг показва, че заменката е направен за един милион и половина, но в последствие е ипотекирана за 350 милиона лева, което не е взето предвид при държавните оценки на МЗХ и не може да се вземе предвид, ако сляпо се прилагат методиките в Закона за държавната собственост. Даде за пример и как 1 декар имот до язовир Тича, който е единствения терен, в който е възможно да се изгради ВЕЦ, е предоставен чрез заменка на бившия министър на околната среда Долорес Арсенова за около 1000 лв., което е несъразмерно на реална цена на този имот. В заключение заяви, че заменителите не могат да имат правни очаквания да застрояват придобитите чрез горски заменки имоти (както твърдят пред Конституционния съд) при непозволена държавна помощ.