Нужни са промени в три закона, за да се върнат парите за заменките и да се запазят горите
Институциите за първи път признаха, че има проблем с оценките, по които се търсят обезщетения за скандалните заменки. Това се случи две години, след като държавата обяви, че ще си търси едва 80 млн. лева обезщетение за неправомерната държавна помощ, раздадена под формата на заменки от правителството на тройната коалиция, в периода 2007 до 2009 г., при алтернативни оценки за стойности от над един млрд. лева и след решение от 2014 г. на Европейската комисия по наказателна процедура, изискващо връщане на парите или разваляне на сделките. На среща в хотел “Балкан”, организирана в четвъртък от “Зелени закони”, директорът на Агенцията по горите Александър Дунчев, потвърди, че има огромен проблем с оценките, по които държавата изчислява пазарните цени на тези имоти и апелира за политическа и законодателна подкрепа, без която администрацията не може да изпълни решението на ЕК от 2014 г.
В дискусия с представители на екологичното и финансовото министерство, природозащитници от коалицията “За да остане природа в България”, адвокатът на жалбоподателя към Европейската комисия и представители на партии се откроиха проблеми и решения. Бяха предложени промени в три закона - Закона за държавната собственост, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за горите, с които да се гарантира както реална пазарна оценка на заменените гори чрез промяна на административните правила, така и трайна забрана попадналите в частни ръце гори да бъдат урбанизирани или изсичани. Предложенията за запазване на вече заменените гори включваха и ясна визуализация на всички заменки, така че те да не бъдат съгласувани в планове за сечи или урбанизация на регионално ниво, както и разработване на защитни режими за тези от тях, които се намират в “Натура 2000”. Представители на “Зелено движение” и “Изправи се! Мутри вън!” заявиха, че ще внесат и подкрепят такива промени в парламента.
Директорът на агенцията по горите Александър Дунчев разясни, че заменителите водят близо 100 дела срещу държавата и започват да ги печелят заради един много сериозен проблем - начинът, по който се оценяват публични имоти в България. В България голяма част от сделките с имоти се сключват на фиктивни цени, с цел да се платят по-малко данъци. Когато държавата възлага оценка на публичен имот, законът задължава оценителите да използват за аналог единствено сделки с имоти от същия тип, извършени в последните 12 месеца. И това ограничение прави така, че държавните и общинските имоти да бъдат оценявани много ниско заради изкривената ситуация на пазара. По думите на Дунчев, това е в нарушение на европейските правила. Той посочи, че няма търговска банка, която да направи оценка по начина, по който го прави държавата. ИАГ публикува тази седмица правен анализ на относно определянето на действителната пазарна цена на заменките.
На срещата присъстваха и представители на Министерството на финансите и на Околната среда и водите, но тя бе бойкотирана от основното министерство, призвано да защити държавния интерес в случая - Министерството на земеделието, храните и горите. Адвокат Свилен Овчаров, представляващ анонимния жалбоподател, по чиято жалба Европейската комисия е задължила България да възстанови неправомерната държавна помощ, посочи, че всички оценки направени от “Агролеспроект” разясни, че процедурата пред Европейската комисия е висяща, не е затворена и България ще трябва да докладва как е изпълнила решението да възстанови държавната помощ, а ако не успее да го изпълни, ще бъде предадена на съд. Той препоръча на юристите на Агенцията по горите да се позовават пред съда на практиката на Националната агенция по приходите, която за своите цели прави много по-реалистични оценки на имоти.
Тома Белев от “Зелени закони” представи (виж прикачената презентация) пред участниците седем стъпки, които трябва да се предприемат за решаване на проблема със заменките.
-
Да се предприемат стъпки за разваляне на всички сделки на заменени горски имоти;
-
Да се предприемат законодателни изменения за спиране на урбанизацията на бивши държавни горски и земеделски имоти обект на сделки, при които са използвани нормативно определени непазарни цени;
-
Да се предприемат законодателни изменения за премахване защитата на урбанизацията на бившите горски имоти обект на сделки за замяна и продажба, при които са използвани нормативно определени непазарни цени;
-
Да се предприемат стъпки за разваляне на нищожните сделки с държавни горски и земеделски имоти публична държавна собственост – плажове, дюни и защитени територии;
-
Да се извършат законодателни изменения относно начина на оценка на имотите с цел премахване на симулирани пазарни оценки;
-
Да се извърши изследване и да се публикуват всички сделки с държавни горски и земеделски имоти, при които са използвани непазарни методи на оценка, като същите се визуализират;
-
Да се допълнят кадастрални карти и кадастралните регистри с всички имоти, обект на сделка между държавата и частни лица с наложени ограничения.
Белев допълни, че би могло да има множество оправдания всичко това да не се свърши и ако не искат да го направят държавните институции могат да донесат вода от девет кладенеца. Той даде примес това, че в част от заменените имоти е имало постройки в момента на застрояване, в това число хотели или телевизионна кула, но държавните оценители остават слепи за този факт и оценяват имота като гора, в която не е построено нищо.
Всички участници се обединиха, че е необходима политическа воля за решаването на проблема, въпреки че организаторите бяха поканили всички парламентарни сили, на срещата присъстваха единствено представители на Демократична България - новите депутати от Зелено движение Борислав Сандов и Зорница Стратиева и на “Изправи се. Мутри, вън!” - Войслав Тодоров.
История на случая:
С Решение на ЕК от 5.09.2014 г. относно схема за държавна помощ № SA.26212 (2011/C) като неправомерна държавна стойност са обявени 132 разпоредителни сделки за замяна на частни и държавни горски парцели през периода 2007 – 2009 г. (Заб.: решението не обхваща заменките на гори преди 2007 г., както и всички земеделски заменки, имащи обща площ от над 100 000 дка). Съгласно това решение българската държава бе задължена да установи разликите между нормативно определените продажни цени на заменените гори спрямо реалните пазарни цени в района на заменените гори, след което да стартира процедура по възстановяване на държавната помощ при сделките с установени разлики. В резултат на обществения натиск и започналото разследване на ЕК, още през 2009 г. с промени в Закона за горите през същата година заменките на гори бяха прекратени, а за вече заменените държавни имоти бе наложена забрана за промяна на предназначението. За съжаление, тогава бяха отхвърлени предложенията на неправителствените организации и за забрана върху разпоредителните сделки с придобитите от частните фирми държавни гори.
Още през 2015 г. е изнесена информация, че държавата е направила опит да възложи оценката на заменките чрез методика, която да прикрие незаконната държавна помощ изцяло. Тази методиката бе сходна на тази, по която са извършени самите заменки. След реакция от страна на ЕК, държавата бе задължена да използва методика, която се базира на реални пазарни цени. На 20 ноември 2019 г. МЗХГ обяви, че въз основа на оценителна експертиза от държавната фирма Агролеспроект ЕООД е преценено, че от 132 заменки с обща площ 25 хил. дка само при 103 заменки е установена неправомерно получена държавна помощ за малко над 80 млн. лв.
Още тогава от "Зелени закони" обявихме, че тази сума е много пъти по-ниска от реалната стойност на държавната помощ и от тогава досега публикувахме множество анализи и сравнителни оценки, за да покажем каква е действителната щета. Смятаме, че най-доброто решение в случая е държавата да предприеме действия, за да си върне заменените имоти, част от които би трябвало да са изключителна държавна собственост.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара