Във връзка с получена покана от Министерството на земеделието за участие в работна група по изработване на Стратегия за горите с писмо по електронна поща от 15.07.2022г., от "Зелени закони" изпратихме своето мнение към работния документ. Документът е важен на фона на покачващи се цени на дървесината и натиск за сеч в стари гори. Преди месец Министерството на земеделието дори обсъждаше варианти за отпадане на ограниченията за сеч в гори във фаза на старост и във вододайни зони, срещу което множество граждани изпратиха становища, включително с копия до нас.

Становището ни от днес е приложено като прикачен файл. С оглед факта, че не сме участвали в Работната група, създадена със заповед № РД09-44/21.01.2022 г. на министъра на земеделието, от началото на мандата ѝ, предоставихме коментари само към крайния документ, предоставен на участниците в групата на заседание от 28.07.2022г.

Принципната ни позиция е с препоръка националната стратегия за горския сектор да отразява актуалните европейски приоритети за опазване на горите във фаза на старост и определяне на нови защитени територии, посочени ясно в европейските Стратегия за горите (Стратегия на ЕС за горите до 2030 г.) и Стратегия за биоразнообразието (Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.).  Европейската Стратегия за горите изисква три задължителни параметри на защита:

1. 30% от горите, които се управляват ефективно, да имат определен режим на защита - такива са например стопанисваните гори във вододайните зони и др.
2. Трябва да бъде включено и европейското изискване 10% от горите в България да имат строга защита.
3. В допълнение, трето изрично изискване на европейската стратегия, което трябва да се впише в националния документ, е във всички гори, които се считат за първични, сечите да бъдат забранени. 

Ако националната Стратегия за горите не включва тези задължителни изисквания от европейската Стратегия, то твърде вероятно е срещу правителството да последват жалба и дело чрез Европейската комисия и СЕС.

На фона на засилени заплахи към горите от пожари е важно пълното съгласуване на Стратегията за горите и с националната стратегия за адаптацията към Климатичните промени, която е приета през 2019 г. и е разработена с участието на ИАГ. В плана за действие към нея са изброени много различни мерки, които са в посока на "запазване на наличното, запазване на генетичния потенциал и биоразнообразието на старите гори". Предвидени са и механизми за създаване на нови гори, включително плантационен тип, за да се отговори адекватно на все по-нарастващата нужда от дървесина.

С оглед горните общи бележки, препоръчваме добавяне на следните акценти в работния документ:

• България разполага с резерв в земеделските земи, които обаче по една или друга причина не са удобни за земеделие. Възможно намаляване на натиска за дърводобив върху старите гори и върху горите във вододайни зони може да се търси в стопанисване на самозалесили се или плантационни гори върху земеделски имоти с цел дърводобив, но по лесовъдски способи.
• В Стратегията за горите е важно да бъде категорично откроено изискването за професионално образование на специалистите. Важно е и изискване за ценз и висше образование по горско стопанство за ръководни длъжности в горския сектор. Настояваме за конкурси за всички позиции в горската система, вкл. директорите на ДГС/ДЛС.
• Нужни са детайлно разписани приоритети и мерки за справянето с последствията от климатичните промени и адаптация към тях; Адаптация на стопанисването спрямо рисковете на климатичните промени, включително и адекватна готовност за справяне с последствията от непредвидени събития, като големи природни нарушения (пожари, ветровали, насекомни каламитети, проблеми с патогенни гъби, съхнене по климатични причини).
• Извеждане в Стратегията на ясен приоритет за опазване на наличното биоразнообразие и генетично разнообразие като съдържащи "ключа" към по-устойчиви гори, включително с потвърждаването на националния приоритет за опазване на 10% от всички стари гори.
• Предвиждане на мерки за промяна на фокуса на залесяването и стопанисването в посока по-добра адаптивност и устойчивост. Те трябва да са свързани с предимно естествено възобновяване, запазен генетичен потенциал, повече видово и генетично разнообразие. В тази посока МОСВ вече е разпределило 60 млн. лева от ОПОС към отглеждане на фиданки с местен произход за целеви местообитания за залесяване.
• Да бъдат заложени мерки за опазване на последните горски острови в равнините и създаване на горски коридори между тях, до голяма степен по пътя на опазване на крайречни гори. В тези мерки трябва да се включи поддържането и възстановяване на полезащитни пояси.
• Потвърждаване на националния приоритет за сертифициране на държавните гори като средство за отговаряне на нуждите на пазара от сертифицирана дървесина и достъп до нови пазари, както и за гаранция за устойчиво дългосрочно стопанисване на природния ресурс на България.
• Изисквания за квалификация и проверка на качество на работата на подизпълнителите при горскостопански мероприятия и гаранции за минимално заплащане като превенция на нарушения и увреждане на горите заради ниско ниво на професионализъм.
• Залагане на изричен приоритет за инвестиции в изследователска дейност, като задаваща методите на стопанисване на горите като многофункционални екосистеми, които България да определи изрично в националната си Стратегия като важен общ европейски ресурс, отчитайки предвижданията на Стратегията на Европейския съюз за горите 2030 г.