Карта на дюните на "Каваци" от Института по океанология, съвпадаща с данните на ИБЕИ от юни 2022г.

Днес подадохме административна жалба срещу Решение N БС-80-ЕО/06.04.2023 на Директора на РИОСВ Бургас касаещо „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 67800.54.28 по КК на град Созопол, община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане „за сгради за отдих и курорт и допълващи дейности“ с възложители: ТОДОР СТОЯНОВ, КОСТА СТОЯНОВ. С обжалваното решение директорът на РИОСВ Бургас е решил да не се извършва екологична оценка на плана за застрояване на този поземлен имот.

От инициативата "Зелени закони" твърдим, че директорът на РИОСВ Бургас при извършване на административната процедура не е събрал и отчел всички факти и обстоятелства по случая в нарушение на чл.чл. 37 и 38 на АПК и поради това искаме министърът на околната среда и водите да отмени обжалвания административен акт  и да върне преписката за ново произнасяне на директора на РИОСВ Бургас, като укаже отчитане на всички доказателства по преписката - а именно, наличието на данни за дюнни образувания, картирани през лятото на 2022г от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Ботаническата гладина към БАН и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

Решението се позовава на следващо картиране на дюните на плаж "Каваците", разпоредено със Заповед № РД-763/23.08.2022 г. на служебния Министър на околната среда и водите. Въз основа на тази заповед е извършена нова експертна оценка на „Каваци-Север” за определяне на местоположението и вида на пясъчните дюни - но в края на месец октомври, период, който не е включен в методологиите за мониторинг на дюната растителност. Това извънредно картиране в неподходящ за ботанически наблюдения сезон включва и "подробно обследване на имот с идентификатор 67800.54.28 по КК на гр. Созопол" и "направено заключение, че в границите на 67800.54.28 по КК на гр. Созопол, както и на терените в непосредствена близост няма дюнни образувания, че значителна част от централната и западна част на имота представлява изкоп.“

Жалбата ни срещу решението, че този имот не се нуждае от екологична оценка, изтъква, че директорът на РИОСВ Бургас при извършване на административната процедура не е събрал и отчел свидетелства за наличие  на дюни в терена, установено от изследване от лятото на 2022 г. – периода на цъфтеж на типичната дюнна растителност. Поради неотчитане на тези данни,  Решение N БС-80-ЕО/06.04.2023 на Директора на РИОСВ Бургас е взето в нарушение на чл.чл. 37 и 38 на АПК. Важни свидетелства в тази посока са:

• Решението на РИОСВ-Бургас се позовава на експертна оценка в  изпълнение на Заповед № РД-763/23.08.2022 г. на Министъра на околната среда и водите, която  е изпълнена от лица, непритежаващи квалификацията изисквана от чл. 11 ал. 4 на Наредба № 1 от 16 септември 2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие , а именно „ботаник фитоценолог и експерт по брегова геоморфология“ ;
• Експертната оценка е извършена на 19.10.2022г, , т.е. в период в който не се извършва картиране на дюни, съгласно  методиките за картиране на дюнните местообитания в България, които са посочени  в докладите за всеки тип природно местообитание, към които има линкове, озаглавени както следва: „Природно местообитание 2110 - доклад“, „Природно местообитание 2120 - доклад“, „Природно местообитание 2130 - доклад“, „Природно местообитание 2180 - доклад“, „Природно местообитание 2190 - доклад“, „Природно местообитание 2340 - доклад“;
• Не е отчетен резултатът от проучване, извършено през лятото на 2022г. - в период, отговарящ на изискванията на методиките, от  гл. ас. д-р Магдалена Иванова Вълчева (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН), доц. д-р Антоанета Стоянова Петрова (Ботаническа градина на БАН), проф. д-р Димитър Славчев Синьовски (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”). Това проучване е част от изпълнението на Споразумение No Д-33-10/25.05.2022 г. между Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките (ИБЕИ-БАН). То посочва „Полигон със сиви дюни (№ 11) обхващащ имоти/части от имоти с идентификатори 67800.54.95, 67800.54.117, 67800.54.118, 67800.54.14, 67800.54.94, 67800.54.16, 67800.54.25, 67800.54.98, 67800.54.26, 67800.54.29, 67800.54.96, 67800.54.28, 67800.54.27, 67800.54.243, 67800.54.316, 67800.54.133, 67800.54.242, 67800.54.44, 67800.54.205, 67800.54.206, 67800.54.207, 67800.54.17, 67800.54.30, 67800.54.31.  Обширен полигон, разположен северно от входната алея на къмпинга. Източната му граница (ограничена от локален път и алеи), остава на 130-160 м от морския бряг. Покрит изцяло с пясъци. В по-голямата част на имота релефът е с невисоки издигнати дюни с плавни неголеми наклони. В района на имот с идентификатор 67800.54.28 има слабо понижение, а в най-южната част възвишена част. За типа на установеното дюнно местообитание – сиви дюни, свидетелстват регистрираните по време на теренното проучване типични растителни видове, доминиращите видове в растителните съобщества и обилието на мъхове и лишеи.
• В полигона се срещат над 70% от типичните за местообитанието видове, а именно: полски пелин (Artemisia campestris), изправена ционура, клинавче (Cionura erecta), лигерийска острица (Carex ligerica), пясъчна метличина (Centaurea arenaria), лепидотрихум (Lepidotrichum uechtritzianum), влакест игловръх (Alyssum hirsutum), пясъчна власатка (Festuca vaginata), черноморска луличка (Linaria genistifolia subsp. euxina), български лен (Linum tauricum subsp. bulgaricum), сребриста самогризка (Scabiosa argentea), черноморско и мащерколистно плюскавичета (Silene euxina, S. thymifolia), бяло поддъбиче (Teucrium polium). Те почти всички са с много голяма честота на срещане в различните участъщи на полигона. Полският пелин, изправената ционура, лигерийската острица, лепидотрихумът са доминиращи в по-голямата част на полигона. Типичният псамофитен вид, пясъчната власатка (Festuca vaginata), характерна за добре стабилизирани пясъци, е честа в участъците със запазена растителност без нарушения (нр. имоти с идентификатори 67800.54.14, 67800.54.26, 67800.54.29, като се среща съвместно и с българския лен (Linum tauricum subsp.bulgaricum) и ароматната перуника (Iris suaveolens). Тук има и групировки на още един вид, характерен за най-стабилизираните дюни с процес на почвообразуване – садината (Chrysopogon gryllus). На няколко места има петна на коренищния гъстоцветен пирей (Elymus pycnanthus), който е сравнително рядък псамофит, обитаващ по-уплътнени пясъци с глинести частици в тях (нр. в имоти 67800.54.206, 67800.54.205).“
• Становище от Института по океанология при БАН относно създаване на специализирана карта и регистър на пясъчните дюни, разположени извън морските плажове „Каваци-север“ и „Каваци – юг“ в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас по договор N KD 1-16/14.4.2021 г.“ депозирано в МОСВ чрез ССЕВ на 8.01.2022г. Това картиране е много близко до картирането от юни 2022 в рамките на официалната процедура за картиране от експертите осигурени ИБЕИ при БАН и МГУ и заплатено от редовния кабенит на МОСВ.