2015 е година за важни стъпки и решения в процеса на постигане на ново, правно обвързващо международно споразумение за реагиране на промените в климата за периода след 2020 г. От началото на годината в различни формати се провеждат европейски и международни срещи в подготовка на финалното решение, което предстои да се вземе в началото на м. декември в Париж на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР-21).

Към момента прогресът на световно ниво е малък: на проведената в Ню Йорк на 29 юни среща на високо равнище на Генералната асамблея на ООН  Генералният секретар Бан Ки-мун заяви, че „преговорите за ново споразумение за ограничаване на глобалното затопляне от достигане на опасни нива се движат с "темпото на охлюв" и трябва да бъдат ускорени“.

Както по света, така и у нас - в България, темпото на действията за реагиране на промените в климата също е далеч от необходимото. Така например, в документа за целите на МОСВ за 2015 г. се предвижда „разработването на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, която съвместно с всички компетентни ведомства трябва да бъде готова до края на 2017 г. "! От друга страна, според министър Ивелина Василева  "Наличието на Стратегия за адаптация е предварително условие от усвояването на средствата от еврофондовете през новия програмен период. 20% от средствата по всички (оперативни) програми във всички сектори трябва да бъдат заделени за дейности, свързани с адаптацията към изменението на климата"  (http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=3385 ). Т.е., предварителното условие не е изпълнено, а  програмният период започна!?

В същия документ е предвидено в периода януари-май 2015 г. "Изготвяне на първи текущ отчет на изпълнението на мерките, залегнали в Третия Национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) за периода 2013 – 2020 г.  Разглеждане и приемане на отчета от междуведомствена работна група (МРГ) за координация на изпълнението на Плана." (http://www.moew.government.bg/?show=281). До момента няма публично достъпна информация дали и какво е свършено в това отношение.

В aктуализацията от м. aприл 2015 г. на Hационалната програма за реформи е описан напредъкът по националните цели за постигане на петте водещи за ЕС цели по стратегия „Европа 2020“. Въпреки възможността България да увеличава нивата на емисиите парникови газове с не повече от 20% до 2020 г. спрямо 2005 г., неприемлива е позиция на страната, изразена от министър Ивелина Василева по време на Съвета на министрите по околна среда на 15.06.2015 г., за „изключително амбициозните и нереалистични ангажименти за намаляване на емисиите след 2030 г. и очакваните значителни средства за тяхното постигане. ... В продължаващите преговори България ще отстоява позиция за реалистични тавани, държащи сметка за икономическото развитие на отделните държави членки“ (http://www.moew.government.bg/?show=news&nid=3421).

Стои въпросът как при такъв подход в оставащите години до 2020 г. България може да започне и осъществи необходимите за преход към нисковъглеродна икономика действия във всички сектори, така че да може да изпълнява ангажиментите си и след това? Затова мониторингът на „Зелени закони“ по горните и други въпроси, свързани с темата за промените в климата, продължава.