В изпълнение на своята мисия да подпомага диалога на гражданите с представителите им в институциите, на 14-ти декември инициативата Зелени Закони събра представители на инициативни комитети, организации, институции и политици на дебат за нуждата от санитарно-хигиенни зони около домовете при изграждането на нови замърсяващи производства. Големият успех на срещата е създаването на мрежа между активните граждани от цялата страна, организациите и институциите, което ще даде началото на една голяма обща кампания, посредством която да бъде създадена законодателна промяна в полза на здравето на всички български граждани.

Участие взеха депутатите Даниела Божинова, Васил Тодев и Иван Белчев, а от кабинета на омбудсмана на Република България присъстваха г-жа Петя Караджова и г-жа Юлия Стойкова. Включиха се и експерти от неправителствени организации, които от години съдействат на гражданите в техните битки - „Зелени балкани“, „Българска фондация биоразнообразие“ и сдружение „За Земята“. За съжаление, основните отговорни институции от изпълнителната власт по темата за опазване на здравето и здравословната околна среда при одобряване на производства в близост до населени места - Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите - не изпратиха свои представители.

Дискутирани бяха наболелите проблеми и бездействието на институциите в случаи с опасни и увреждащи здравето и природната среда икономически дейности - кариери, инсинератори, депа за отпадъци, химически заводи - в близост до домовете в Белово, Белащица, Брягово, Бургас, Ветрен дол, Горнослав, Дълбок извор, Павликени, Пловдив, Русе, Тюркмен,  Шишманци и Ямбол. Шум, вибрации и замърсени въздух, почви и води - това разказаха като свое ежедневие хората, които търпят на метри от домовете си появяващи се нови и опасни за здравето производства.

Бе изтъкнато, че отменянето на Наредба 7 към Закона за здравето е дало начало на стотици опасни “инвестиционни проекти” от 2011 г. до днес в близост до селищата. Бе изтъкнато от представители на различни инициативни комитети, че проблемът не е с единични места, а из цяла България. Домовете, в които хората планират да отглеждат деца и здравословна храна, постепенно биват заобикаляни от замърсена природата, а любимите гледки през прозорците изчезват. Примерите са неизброими из цялата страна - над 150 кариери за мрамор, варовик и каменна баластра на по-малко от 1500 м от първите къщи, откриване на нови инсинератори за изгаряне на RDF в рамките на села и градове, леярни, химически заводи, фотоволтаични паркове на 4 м от входните врати, заводи за рециклиране на отпадъци и депа за неопасни такива.

Години наред активните жители на засегнатите места и неправителствените организации организират протести и водят дела срещу спорните инвестиционни намерения, но няма хоризонтални решения за справяне с проблема, предизвикан от липсата на правила за отстояние на замърсяващите производства от населени места.

Гражданите и политиците обсъдиха как се е стигнало до масовата поява на производства в непосредствена близост до населените места и защо държавата не вижда проблем в това. След отменянето през 2011 г. на Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (подзаконов акт към Закона за здравето), одобряването им се е улеснило безпроблемно. По времето на действие на наредбата, с нейна помощ са били спирани много опасни инвестиционни намерения. Наредбата е отменена с аргумента, че процедурите с одобрение на проекти чрез Оценка на въздействието върху околната среда и преценки на Регионалните здравни инспекции. Това обаче с годините се доказва като неефективен начин за контрол върху вредите върху здравето и природата, а самите процедури са силно повлияни от интересите на инвеститорите.

Бяха предложени различни хоризонтални решения, които да запълнят констатираната липса на правила – възстановяване на Наредба към Закона за здравето (който дава такава възможност) с ясен регламент за санитарни зони, въвеждане на промени в самия Закон чрез законодателна инициатива, промени в процедурата на ОВОС.

„Трябва да работим над нормативната база за определяне на здравна защита на селищната среда“, смята експертът на Зелени Закони - Тома Белев. Той обърна внимание, че според Закона за здравеопазването министърът е задължен да предприеме стъпки, които да гарантират здравословната околна среда, както е дефинирано и в чл. 34 на Закона на здравеопазването: "максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго."

Част от предложенията беше и гражданите да се включват активно на етап обществени обсъждания при промени в Общите устройствени планове за своите общини. Чрез тези планове може да се спре промяната на предназначението на земеделските земи. За пореден път беше засегната темата за оценките за въздействие върху околната среда, като за голям недостатък беше определено изготвянето им от самите инвеститори. Оценките на здравния риск би трябвало да залягат допълнително и в оценките на въздействието върху околната среда и екологичните оценки, но в резултат на корупцията, те често са фалшиви или изобщо липсват, коментираха участници от инициативните комитети и от природозащитните организации, както и представители на ръководството на партия „Зелено движение“. 

Освен липсата на норми за отстояние бе изтъкнат и затрудненият достъп до правосъдие на гражданите, чиито домове биват „обграждани“ от нови кариери, инсинератори и заводи. Бе даден примерът с Върховния административен, който с решение от 06.12.2023 г. окончателно прекратява производството по жалба на граждани срещу кариера до с. Горнослав. Съдът се мотивира с липса на правен интерес на жалбоподателите, защото имотите им се намират извън концесионната площ, пренебрегвайки правото на достъп до правосъдие по Орхуската конвенция и Закона за опазване на околната среда. Участниците в срещата изразиха притеснението си, че с този опасен прецедент ще бъдат заличени мнoгoгoдишните ycилия нa opгaнизaции и aĸтивиcти зa cъдeбнa зaщитa нa oбщecтвeния интepec пo въпpocи, зacягaщи oĸoлнaтa cpeдa. Там, където липсва ефективен институционален контрол, участието на заинтересовани граждани е от огромно значение - опасните производства се спират само с натиск към отговорните органи и съдебни дела.

Жителите на засегнатите от опасни производства селища призоваха дебатът да не остане единична среща и природозащитните организации и политиците реално да се включат и да помогнат в битката им. Те заявиха, че искат да запазят здравето си и начина си на живот - бит, култура, природа на мястото, което са избрали за свой дом. Те изтъкнаха, че дори не става въпрос само за тяхното лично здраве. От множащите се из цяла България замърсяващи производства те очакват да пострадат хората, природата, земеделските земи  и исторически забележителности. Туризъм, биологично земеделие - нищо подобно не може да процъфтява там, където земята е взривена и отровена от токсични отпадъци, а въздухът е запрашен и пълен с вредни за здравето емисии.

Бяха обсъдени конкретни паралелни действия както за инициативи за промяна на законодателство, така и на опити за възстановяване на наредба 7 и преразглеждане на процедурата по ОВОС – действия, за които от „Зелени закони“ ще действаме като координатор за връзка между граждани и политици и занапред.