С писмо днес предложихме на Омбудсмана на Република България да подаде жалба за противоконституционност на промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) от 2022 г., с които се бетонира необжалваемостта на втора инстанция по някои екологични дела за поне 2 години. На практика мнозинството на „Продължаваме промяната" през 2022 г. утвърди поправката „ГЕРБ" от 2017 г., с която предходното управление заличи правото граждани да обжалват на 2-ра инстанция екооценки по големи правителствени проекти за строителство. Повече за кампанията, в която 33 природозащитни и правозащитни организации поискахме от мнозинството на „Продължаваме промяната", „Има такъв народ", социалистите и „Демократична България" да върнат достъпа до правосъдие, която бе мълчаливо пренебрегната от управляващите можете да видите тук, а самият призив, подписан от 33 организации е достъпен тук.

С промените в ЗООС, обнародвани в Държавен вестник бр. 42/07.06.2022 г., двуинстанционността на производствата привидно беше възстановена, но едва след 01.07.2024 г., като мотивите за определения отлагателен срок са повече от спорни. От „Зелени закони“ считаме, че горепосочените законови разпоредби са противоконституционни и противоречат на международни договори, по които България е страна.

В писмото си до Омбудсмана поискахме среща в рамките на месец януари 2023 г. и представихме приложения проект на жалба до Конституционния съд (КС). Основните доводи, изтъкнати от юридическия екип на "Зелени закони" по темата за основателността на такова искане, в обобщен вид са следните:

1. Премахването, съответно отлагането на възстановяването на касационната инстанция по посочените дела не съответства на обобщените в практиката на КС критерии за стесняване на достъпа до съдебна защита. Не е налице накърнен висш  публичен интерес, който да обоснове такова ограничение. То не взима предвид интересите на гражданите и обществото като цяло, нито  съществения риск за непоправими вреди върху околната среда.
2. Премахването на касационно производство в описаните случаи застрашава основното конституционно право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55 от КРБ).
3. С прилагането на едноинстанционното съдебно производство, особено по дела със значителен обществен интерес, законодателят не осигурява възможност за пълноценно упражняване на правото на достъп до правосъдие по въпросите на околната среда съгласно Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и принципите на равностойност и ефективност, в духа на които тази конвенция следва да се прилага.
4. Изменението в закона е прието от народните представители без посочване на конкретните обстоятелства. Те обосновават тази позиция единствено с предполагаемо забавяне на инфраструктурни проекти. Не се аргументира как принципът на справедлив съдебен процес ще бъде спазен без касационно обжалване.
5. Липсата на касационно производство по тези дела представлява пречка пред пълноценното упражняване на правото на гражданите на достъп до правосъдие, гарантирано от Европейската конвенция по правата на човека.
6. Приемането на отлагателен срок за възстановяване на касационната инстанция създава сериозни съмнения, че по този начин се цели отваряне на врати за злоупотреби и корупция, особено предвид липсата на дефиниция на използвания в ЗООС термин “обекти с национално значение”.
7. Решението противоречи на задълженията на България от първичното право на Европейския съюз за осигуряване висока степен на защита и повишаване на степента на защита на околната среда.

Считаме, че с посочените разпоредби се засягат правата на гражданите по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

Както посочихме, със спорните разпоредби се нарушава гарантираното от чл. 55 от КРБ право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда. Процедурите по ЕО  и ОВОС целят именно защита на околната среда и изследване дали дадени стратегически документи, съответно инвестиционни предложения биха имали въздействие върху природата на страната ни, която безспорно е ценност, от която следва да се ползват всички граждани. Чрез приемане на посочените разпоредби Народното събрание грубо нарушава правото на гражданите да изискват пълноценна проверка, потвърдена по реда на обичайното административно производство, дали дадена програма или инвестиционното предложение би навредило на околната среда.