Изпратихме становище по проекта за Стратегия за боирознообразието - документ, който е изключително важен. И изключително закъснял. За съжаление, не смятаме, че представеният проект поставя важните цели, които да насочват посоките за защита на биоразнообразието в България.Можете да прочетете коментарите ни, както и препоръки за подобряване на документа в становището. Основните проблеми за нас са:

1. Добре е стратегията да се разглежда заедно с плана за действие към нея, за да има ясна връзка между заплахите за биоразнообразието и мерките, които трябва да се предприемат спрямо тях.

2. В настоящия си вид Стратегията има нужда от значителни и съществени подобрения. Тук сме засегнали само някои от тях и принципно предлагаме документът да бъде върнат за съществена преработка и след това да бъде качен отново за обществено обсъждане.

3. Обемът на стратегията е излишно голям. Доста по – удачно е да бъде по-компактна, като за пример може да се вземе Стратегията на ЕС за биоразнообразието 2030, която е под 30 страници. Това може да се постигне като аналитичните части се изтеглят в приложения.

4. Раздел „Състояние на биоразнообразието“ е полезен, със сигурност се нуждаем от подобно обобщение към 2021 г. Но е твърде подробен и спокойно може да бъде изнесен в приложение, като на негово място може да се сложи обобщение с акценти за това, което е различно от останалите страни в Европа.

5. Разделът “Заплахи и лимитиращи фактори” трябва да се преработи основно. Подразделът за неподлежащите на управление фактори и заплахи трябва да се намали като обем. Точките за инвазивните видове, промяната на климата, както и други антропогенни фактори би трябвало да се прехвърлят в подраздела “Подлежащи на управление фактори и заплахи”, който трябва да се преработи основно, защото в настоящия си вид е както непълен, така и структуриран по неподходящ начин.

6. Липсва фокусиране и приоритизация на обектите на опазване.

7. Сега използваният метод в стратегията включва формулиране на визия, мисия, приоритети и национални цели със съответния инструментариум като не става ясна как са изведени едно от друго.  Резултатът е, че имаме национални цели, които звучат като дейности, например въвеждане на процедури или провеждане на кампании. Другият негативен резултат от ползването на този метод е, че заплахите се разглеждат само към целите, а не към обектите на опазване. Което води до пропуснати важни заплахи, които би следвало да бъдат адресирани.

8. Националните цели трябва да отговарят и да са свързани с идентифицираните заплахи от раздела “Заплахи и лимитиращи фактори”. Някои от целите не кореспондират въобще с тях и не е ясно как се появяват логически.

9. Старателно са избегнати измерими цели и индикатори. 

10. В документа терминът “биологично разнообразие” се използва в няколко значения, различни от посоченото в закона за биоразнообразието (ЗБР). Например в приоритет 1 се включва опазване на биологичното разнообразие, а в приоритет 2 опазване на екосистемите, които всъщност са част от биологичното разнообразие съгласно чл. 1 ал. 2 на ЗБР. 

11. Философията на създаване на документа показва липса на приоритизирани йерархизиране на целите - например в приоритет 1 се посочва изрично за справедливо  и  равноправно  разпределение  на  ползите,  произтичащи  от  използването  на  генетичните ресурси, без да е ясно защо тази цел не е посочена за други елементи на биологичното разнообразие, като процесите в екосистемите, например. 

12. Част от разработката е на ниво студентска дипломна работа и не разглежда в дълбочина и на основата на съвременни научни данни проблемите пред биологичното разнообразие. Ще посочим като пример частта на въздействие на атмосферното замърсяване върху биологичното разнообразие, в което са посочени единствено ФПЧ, серен диоксид и азотни окиси от ТЕЦ, транспорт и  промишлени  предприятия  от  химическата, циментова  промишленост  и  металургията и като отрицателно действащо последствие са идентифицирани само киселинните дъждове. Изрази като “рибата  измира,  флората  и  фауната  във  водата,  която  е  замърсена,  могат  да бъдат унищожени” показва биологична неграмотност.

13. Част от твърденията в документа са неверни и не отговарят на правната рамка, като например “ В  същото  време   липсва  процедура  за  преценка  и  оценка  на въздействието  на  някои  земеделски  дейности  върху  компонентите  на  околната  среда, особено когато не са оформени като инвестиционно предложение. Колкото и мащабни да са,  земеделските  дейности  (основно  свързани  с  плащания  на  площ),  когато  не  се разглеждат като план, програма, проект или инвестиционно предложение, те не подлежат нито  на  екологична  оценка,  нито  на  ОВОС,  нито  на  оценка  за  съвместимост. “

14. Факторите, въздействащи върху биологичното разнообразие, не са разгледани в пълнота. Например в случайните фактори са отчетени само електропреносната мрежа, рибарски мрежи и ветрогенератори и са изпуснати такива масови причини за увреждане на биоразнообразието като транспорт, горско и селскостопанска дейност, строителство.