Да се анализира документ с идентични същност и съдържание, в който се променят само „маскировъчните цветове“, през 5-10 години е досадна работа. Фактът, че такъв документ претендира да определя в голяма степен живота в страната ти, вече може да докара човек до лудост. Твърдя, че поне от 24 години (от времето на Виденов) из България се „търкаля“ един и същ, с леки промени, прокорупционен, проядрен, провъглищарски, проруски и определено антибългарски документ, който ту е проект, ту е готова „стратегия“ за „развитие“ на българската енергетика. Според натиска на външни фактори, този документ е „оцветен“ ту в американски, ту в „европейски“ камуфлажни „цветове“: общи приказки и нищо незначещи изречения, които трябва да заблудят „когото трябва“, че България следва тенденциите с радост и упорство. Едва ли не вече ги изпреварва...

Всъщност основният проблем на документа е, че анонимните му автори, както и политико-икономическата мафия, която стои зад тях и управлява страната, са убедени, че Европейският съюз е външна среда за България. Външна не само в енергетиката, но и като цяло. Те мразят дълбоко ЕС, Европа и всички идеи, които идват оттам в сферата както на енергетиката, така и на политиките по климата. Единственото, което им пречи открито да се изправят срещу тези идеи и политики, е очакването за европейски пари, които да преточат в собствените си джобове. Парите на Европа са това, което все още кара българските управляващи да ходят наметнати с „агнешките кожи“ на европеизма.

Точно такава ситуация разкрива и текстът на публикувания на „светлата дата“ 9 септември т.г., проект за поредната енергийна стратегия с помпозно име (виж заглавието). Малка подробност е, че проектът е препълнен със словосъчетанието „устойчиво енергийно развитие“, поставено където трябва и където не трябва, но пък са пропуснати важни съответствия с европейските приоритети като солидарността, доверието, изследванията.

Снимка: needpix.com