Днес Комисията по енергетика ще обсъжда за първи път законопроект на Министерството на енергетиката за промени в закона за ВЕИ - ЗИД на ЗЕВИ, внесен на 13 май от Министерския съвет.

Внесохме свое становище по проекта и ще участваме в дискусията на комисията днес, като ще се опитаме да помогнем за бързото въвеждане на новите технологии в полза на битовите потребители-производители и кооперативи, като се приложи концепцията на Европейската комисия за приоритетно развитие на ВЕИ в нарушени терени, върху покриви на административни сгради и за бита (go-to areas). Ето и пълното ни становище:

Изх. No ЗЗ-194/18.05.2023

                                                                                                                                ДО

                                                                                                                                Членовете на Комисията по енергетика

                                                                                                                                Членовете на Комисията по околна среда и води

                                                                                                                                49-то Народно събрание

 

Становище

От Сдружение за изследователски практики, инициатива „Зелени закони“

Относно: ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници на МС, със сигнатура 49-302-01-12 от 13.05.2023

За нас от екипа „Зелени закони“ към Сдружение за изследователски практики това е поредното становище, с което внасяме предложения за подобряване на българското законодателство в областта на енергетиката и по-специално на енергетиката, основана на възобновяемите енергийни източници.

Смятаме, че и в сегашния проект за изменение и допълнение, изготвен от Министерството на енергетиката, има съществени пропуски, наличието на които ще забави съществено процеса на транспониране на Директива 2018/2001, което от своя страна ще забави реалното скорошно „позеленяване“ на българската енергетика. Това забавяне води до два основни проблема:

1. По-бавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид.
2. Отлагане във времето на ползите за България във вид на европейско финансиране и привлечени частни инвестиции.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), разработен от Министерството на енергетиката и внесен от Министерския съвет, съдържа многобройни предложения, които можем да разделим в няколко групи:

1. Определяне на зони за развитие на енергия от възобновяеми източници (ВИ)
2. Регламентиране на облекченията за изграждане и присъединяване на производители на енергия от ВИ според заявените мощности.
3. Регламентиране на производителите на енергия от възобновяеми източници (ВИ) и общностите за възобновяема енергия (ОВЕ).
4. Регламентиране на националните цели за потребление на енергия от ВИ в крайното енергийно потребление.
5. Регламентиране на административното обслужване и на присъединяването на обекти за производство на енергия от ВИ.
6. Регламентиране на гаранциите за произход.
7. Регламентиране на биогоривата и свързаните с тях финансови помощи, устойчивост и т.н.

Общото впечатление от ЗИД на ЗЕВИ е, че в основата си това е един набор от добре преписани текстове от Директива (ЕС) 2018/2001. За съжаление, за да проработят тези текстове, те трябва да бъдат подкрепени с подзаконови актове – наредби, решения, заповеди, указания, а и с уточнения в самия закон. С едно-две изключения задължения за изготвянето на тези документи не е включено в текстовете. Нито пък са включени сроковете, в които тe да бъдат изготвени. Ето и нашите предложения за промени:

1. Задължения за институциите: План за определяне на зони за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници

В член 5 предлагаме следните промени:

• в ал. 1, в края на първото изречение да се добавят думите: „в срок от три месеца от влизането на закона в сила:“
• ал. 2 се изменя така „В срок от 4 месеца от влизането на закона в сила, работна група към Министерския съвет с участието на представители на министерството на енергетиката, министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и благоустройството, министерството на транспорта и съобщенията, министерството на земеделието, други заинтересовани институции и ведомства и представители на природозащитните граждански организации, разработват План за определяне на зони за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. В срок от един месец след приключването на екологичната оценка по ал. 7, Министерският съвет приема решение за одобряване на Плана.“
• в ал. 8 предвиденият срок да се съкрати от една година на шест месеца и да се добави второ изречение: „Шестмесечният срок започва да тече от влизане в сила на решенията по ОВОС и екологична оценка по чл. 31 от ЗБР“
• ал. 9 да отпадне.

 

В тази връзка искаме да изразим категоричното си несъгласие с предложенията на Българската ветроенергийна асоциация (вх. № ПГ-49-306-01-5/16.05.2023 г.), които разглеждаме като опит да предопределят зонирането на база на своите интереси, а не на интересите на обществото и на обективни критерии.

 

2. Задължения на институциите: други

В член 6 предлагаме следните промени:

• в ал. 2 думата „пет“ да се замени с „три“
• в ал. 3 да се укаже срокът за изготвяне на оценката по ал. 1, т. 9, защото ревизията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата тече в момента.

В член 7 предлагаме в новата ал. 16 да се укаже срок от не повече от три месеца за изготвяне на наръчника.

Смятаме, че задълженията за изработване на общински програми, предвидени в член 10 ще произведат поредните безполезни или нискоефективни общински документи. Този извод се налага от липсата на реална самостоятелност на общините и регионите в България, липсата на механизми за ефективно сътрудничество между тях, както и от факта, че за да постигнат по-големи ползи от инвестициите в „зелена енергетика“ на местно ниво, подобно сътрудничество често е задължително. Най-яркият пример е комплексът „Марица изток“: как точно очакваме ефективни и работещи програми от общините Раднево и Гълъбово, на чиято територия е комплексът, след като техният индивидуален капацитет за участие е минимален, а държавата не им помага в това отношение? Затова смятаме, че този важен въпрос подлежи на допълнително обсъждане с цел намиране на действащи подходи и механизми, които ще допринесат за това, общините да работят ефективно, да постигат реален напредък и да предоставят реални данни, а не свободни съчинения за развитието на ВЕИ на своите територии.

В същия чл. 10: Рисково е и изискването на ал. 2. Да си представим, че междувременно се появи нов проект – иновативен и ефективен, но няма как да е бил включен в 10-годишната програма на общината. Какво правим, той без подкрепа ли остава?

В същия чл. 10: Смятаме, че изискването на новата ал. 5 кметът да предоставя указания и информация „въз основа на подадено искане от потребител на административна услуга“, а не предварително, по инициатива (или задължение) на самата община, противоречи на целта да бъдат облекчени малките инвеститори. Това противоречи и на записаните по-нататък задължения на адекватно административно обслужване в чл. 22. Предлагаме ал. 5 на чл. 10 да отпадне.

3. Национални цели за енергията от ВИ

Смятаме, че подходът за определяне на националните цели за дела на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия чрез Интегрирания план в областта на енергията и климата е погрешен. Необходимо е целите да бъдат поставени в законов текст, за да се отнеме възможността за необосновани и скрити от обществото промени от страна на изпълнителната власт.

Самите цели следва да бъдат изразени в конкретни процентни стойности от общото крайно потребление на енергията. От него трябва да бъдат изключени определени горивни процеси, като например изгарянето на сурова дървесина в широко разпространените видове печки и други за директно изгаряне, изгарянето на битови отпадъци и др.

В този смисъл смятаме, че целият член 12 подлежи на промяна в посока на включването на конкретни проценти за всяка годишна цел до 2030 г. включително.

Смятаме, че посочените в член 13, ал. 1 минимални цели за потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип „А“ за 2025 и 2030 г. са крайно недостатъчни. Предлагаме процентът за 2025 г. да бъде 3,5%, а за 2030 г. – 15%.

 

Напълно и безусловно подкрепяме предложената нова т. 4, в член 15, ал. 3.

4. Производство на енергия от ВИ

В член 17 предлагаме следния текст за новата ал. 6: „Схемите за подпомагане увеличаването на потреблението на енергия от ВИ по този закон изключват наличието на каквито и да е пречки пред участието на домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства“.

В същия член 17 подкрепяме текста на предлаганата ал. 7.

 

5. Производители – потребители на собствена енергия и Общности за енергия от ВИ

Предложените членове 18а и 18б буквално копират текстовете на Директива 2018/2001. Това обаче е крайно недостатъчно, за да могат те да влязат в сила в кратки срокове. Липсват текстове или препратки към вторична законодателна уредба (наредби, решения, заповеди, указания и т.н.), чрез които предложените чл. 18а и чл. 18б да бъдат приведени в действие по начин, който да подпомага целите, за които са създадени – масовото навлизане на производството на енергия от ВИ за собствени нужди на индивидуално ниво и в рамките на общности от граждани и юридически лица.

 

Липсват серия от гаранции, че законът в тази му част ще проработи в скоро време, че гражданите и общностите няма да бъдат омотани в поредните бюрократични спънки, че общностите ще се развиват на доброволен и свободен принцип, без да бъдат завзети от големи играчи на пазара. Не е ясно и как точно ще се направи така, че производителите на енергия за собствено ползване:

• ще имат равнопоставени и лесни отношения с доставчиците на енергия при очаквания обмен на излишъци и недостиг – например,  разплащане на по-големи периоди (6-12 месеца) и на еднакви цени;
• ще могат да използват предимствата на нетното измерване и виртуалното нетно измерване;
• ще могат да продават електрическа енергия от устройствата за съхранение на енергия във времевите сегменти на по-голямо търсене;
• лесно и професионално да изграждат своята енергийна инфраструктура в рамките на многофамилните жилищни сгради или на енергийните общности, и др.

Отчитайки необходимостта от бързо решаване на тези и други проблеми пред гражданите и техните общности, ние, от „Зелени закони“ подкрепяме и становищата на колегите от „Грийнпийс“ от 16.05.2023 г. (вх. № КЕ-49-306-01-1) и на WWF България (т.т. 3,4,5) от 17.05.2023 г. (вх. № КОСВ-49-328-00-1)

 

6. Административно обслужване на инвестиционния процес

Установяваме напредък в регламентирането на административното обслужване на инвестиционния процес за изграждане на обекти за производство на енергия от ВИ. Смятаме обаче, че тук трябва да се регламентира и административното обслужване на изграждането на обекти за съхранение на енергията, произведена от ВИ, доколкото тези обекти стават все по-популярни и достъпни и за по-малките производители на енергия от ВИ, вкл. за собствени нужди.

7. Присъединяване на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ

Стои въпросът с член 25а, който като че ли не се вписва в концепцията, предлагана с чл.чл. 26-32. Той остава ли в този си вид или би следвало да отпадне, но е пропуснато да се укаже?

 

Поради факта, че в член 26 се третират обекти за производство на енергия от ВИ с различни мощности, предлагаме цялата информация да бъде таблично структурирана в приложение към ЗЕВИ.

Предлагаме в член 28, ал .5 между думите „внедряват“ и „уеббазирани“ да се добавят думите „лесни за достъп и използване“, с цел да се осигури, че изискуемата информация ще бъде леснодостъпна до потребителите, а не скрита някъде из структурата на сайтовете, с трудно намираеми връзки към нея.

8. Регламентиране на гаранциите за произход:

Като сериозна слабост на ЗИД на ЗЕВИ отчитаме факта, че отново не се регламентира създаването на пазар на гаранциите за произход, чрез който да се подпомагат финансово производителите на енергия от ВИ. Смятаме това за пропуск, който трябва да бъде отстранен в най-кратък срок и сме готови да съдействаме по този въпрос.

Други

Накрая обръщаме внимание на депутатите, че ако желаят да има ефективно развитие на производството на енергия от ВИ, е необходимо чрез промяна в Закона за енергетиката или чрез отделен закон да извадят Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) извън Министерството на енергетиката и да ѝ дадат статут на независима държавна агенция.

Екипът на „Зелени закони“ си запазва правото да внесе допълнителни становища между първо и второ четене на закона.