Анализ на Тома Белев в рамките на работата на инициативата „Зелени закони“ (пълният анализ е прикачен по-долу) показва, че 5 от прелелите реки не са отразени в плановите документи – според картите реките не са реки, което оправдава редица пропуски на отговорните лица за стопанисването ми. Липсват равномерно разположени измервателни станции, липсва отразяване на реките в устройствения план на община Царево и кадастралните карти, липсват мерки в Плана за управление на риска от наводнения за Черноморския басейн. Това са неспазените законови изисквания, които са довели до конкретни проблеми – застрояване в дерета и заливни тераси, които на хартия са „земеделска земя“, лошо планиране на мостове, неглижиране на предходни данни. Които от своя страна водят до тежки материални щети и трагични загуби на живот.

За установяване на причините за наводненията, материалните и човешки жертви в Царево на 5 септември 2023 г., министър-председателят назначи комисия с представители на МОСВ, МЗХ, МРРБ, АПИ, Областна администрация Бургас и община Царево. Назначена на 08.09.2023 г., комисията имаше срок за работа от 14 дни, но  докладът все още не е наличен.

Няма правителствен доклад – виновни няма, нито препоръки за търсене на отговорност и мерки трагедията да не се повтаря. Но вече се обявяват огромни обществени поръчки за възстановяване на щетите – без анализ за това как новата инфраструктура да избегне бъдещ риск. Например: поръчка за нов мост за над 8 млн. лева и за ремонт на язовири за по 9,95 млн и 3 млн . лева по бърза процедура, оповестени от гражданската група „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг“. 

За целите на прегледа на прилагане на законите и мерките за намаляване на риска от наводнения в Царево, анализът на Тома Белев обхваща следните реки, които са допринесли за щетите и трагедията през септември 2023 г. :

1. Потурнашката река, вливаща се при плаж „Оазис”;
2. Арапското дере, вливащо се в морето при къмпинг „Арапя” (не можахме да открием името на този воден обект, заради това използваме тук условно това наименование въз основа на поясненията за името на носа и залива, дадени от кап. Тр. Трифонов в изданието „700 наименования от Българското Черноморие”. Справочник. Варна, 2003);
3. Попската река, вливаща се в Попския залив при Царево;
4. Река Черна/ „Мавро неро“, вливаща се в регулацията на град Царево;
5. Лисово (Изгревско) дере, вливащо се в залива на къмпинг „Нестинарка”.

Когато се търсят причините за една природна катастрофа, най-лесно е да се посочи: природата.

Да, и в случая можем да кажем, че причина за наводнението в Царево са валежи с неустановен точно размер, но със сигурност със значителни обеми и значителен дял от средногодишната норма. Но да се спре дотук, означава да се притаи и излъже – ако валежите са причина за наводнението, което само по себе си е един естествен процес, то човешките и материалните жертви са резултат от липсата на превантивни мерки, т.е. резултат на човешкото бездействие, а при построяването на мостовете и застрояването на заливните тераси – резултат на активните човешки действия.

Общите устройствени планове се приемат от Общински съвети. Плановете за управление на речните басейни и за управление на риска от наводнение – от Министерския съвет. В Закона за водите липсва задължението директорът на Басейнова дирекция да определя водни обекти и техните граници. Строителството на мостове с малък светъл отвор не е престъпление, особено на дерета, които не са реки. Законът за водите е оставил на НИМХ сам да утвърждава системата от пунктове за измерване на валежите и количествата на водите в реките. Никой закон не отразява увеличaване на риска от бедствия, свързани с климатичната катастрофа и не задължава органите на изпълнителната власт да предприемат превантивни действия. Всички тези планови документи и институциите зад тях не са свършили целта на работата си, но не са нарушили буквата на правилата.

Според „Зелени закони“ разрушенията от наводнението биха били много по-малки, ако отговорните длъжностни лица през последните две десетилетия бяха изпълнявали задълженията си отговорно. Непълните служебни характеристики и липсата на вменени от законите отговорности за ръководствата на институциите водят и до размита отговорност – и невъзможност за реална наказателна такава.

От посочените в доклада факти можем да направим следните изводи:

1. На територията на землищата на петте водосбора не попада нито една от 166 станции в страната за измерване на валежите и нито една от 196 хидрометрични станции на речни течения от мониторинговата мрежа на НИМХ.
2. Валежите, отчетени на разстояние от двадесет километра около разглежданите водосбори, са с различна интензивност и оценката на валежите за землищата на Лозенец и Царево са само ориентировъчни.
3. Нито един от петте разглеждани водни обекта не е отразен като река едновременно в трите основни определящи източника на информация – План за управление на речния басейн, Кадастрална карта на землищата на Лозенец и Царево, Общ устройствен план.
4. Съгласно Плана за управление на речния басейн (ПУРБ) на Черноморския район – „река“ е единствено Лисово дере.
5. В кадастралните карти на Лозенец и Царево и петте водни обекта не са отразени в цялата си дължина като територии, заети от води.
6. Широчината на имотите, заети от водни обекти, намалява с приближаване до морето, което отразява покачването на цената на земята
7. В последното изменение на ОУП на Царево значима част от всеки от разглежданите водни обекти не е посочена като такъв.
8. За нито един от петте разглеждани водни обекта не е издадена заповед от директора на Басейнова дирекция, определяща ги като „воден обект“, не са определени граници на водните тела, нито са определени граници на заливаемите територии.
9. В трите устройствени планове на община Царево – ТУП 1998, ОУП 2008 и проект на ОУП 2020 – отразяването на петте водни обекта се влошава. Неслучайно в проект на ПУРН 2022-2027 е посочено, че „Съгласно действащия общ устройствен план на община Царево в рамките на район BG2_APSFR_BS_10 са планирани нови жилищни и рекреационни зони.” – това е под-район „Черно море-Царево“, отбелазян като имащ „значителен потенциален риск от речни наводнения“
10. В действащия План за управление на риска от наводнения за района (ПУРН), както и в проекта на нов ПУРН, не е идентифициран като рисков воден обект Арапското дере, независимо че при него има отчетени наводнения.
11. Проектът на ПУРН 2022 – 2027 не идентифицира дали мерките от ПУРН 2016 – 2021 са изпълнени и дали това е намалило риска от наводнения.
12. В действащия ПУРН и в проекта на нов ПУРН не са идентифицирани като рискови мостовете върху водните обекти, които са разрушени и са причина за загубата на човешки животи.
13. Разрушените мостове са действали като баражи – заради недооценяване на потенциалните количества, които могат да преминат през светлите отвори.
14. Част от притоците на петте водни обекта в границите на регулациите – са „изчезнали“ и са се превърнали в имоти за застрояване.
15. За нито един от петте обекта не са определени заливаеми ивици на реките, което е довело до застрояване или разполагане на временни обекти върху тях, което на свой ред пък е довело до разрушения и отнасяне на каравани и леки коли в морето от наводнението.
16. Наводнението е засегнало застроени и урбанизирани територии. Това е следствие на факта, че водните обекти не са отразени като такива в ОУП, респективно не са определени заливаеми ивици, в които да не е допустимо строителството.
17. Зад всеки от строежите в заливаемите ивици на петте водни обекта е имало произнасяне на РИОСВ и Басейнова дирекция и Община Царево или не е оказан необходимият контрол по спазването на административните актове по закона за водите, Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията.
18. Човешките жертви и материални разрушения биха били много по-ограничени, ако в устройството и застрояването в землищата на Царево и Лозенец бяха отчетени реките с техните заливаеми ивици.
19. Площта на засегнатите от наводнение територии в някои от водните обекти се различава от моделите на заливане от ПУРН.
20. Ситуацията в землищата на Лозенец и Царево не е уникална за България, а е близка с тази при голям брой други водни обекти.

* * *

Ето и пълния текст на анализа, а от тук може да го прочетете в pdf формат. 

Реките, които не са „реки“ или как безхаберието убива

Снимка: Иван Камбуров

Увод

Настоящото проучване има за цел да провери доколко нормативните, устройствените, кадастралните и целеви документи, които Република България приема, са адекватни на условията на климатична катастрофа.

За целта ще се проверят устройствени и технически документи, касаещи защитата от наводнения на речните поречия, пострадали от наводненията в община Царево на 5 септември 2023 г.

За нуждите на проучването са избрани пет обектa:

1. Потурнашката река, вливаща се при плаж „Оазис”;
2. Арапското дере, вливащо се в морето при къмпинг „Арапя” (не можахме да открием името на този воден обект, заради това използваме тук условно това наименование въз основа на поясненията за името на носа и залива, дадени от кап. Тр. Трифонов в изданието „700 наименования от Българското Черноморие”. Справочник. Варна, 2003);
3. Попската река, вливаща се в Попския залив при Царево;
4. Река Черна/ „Мавро неро“, вливаща се в регулацията на град Царево;
5. Лисово (Изгревско) дере, вливащо се в залива на къмпинг „Нестинарка”.

Първите два обекта се намират в землището на село Лозенец, а останалите три – в землището на град Царево.

За установяване на причините за наводненията, материалните и човешки жертви, министър-председателят назначи комисия с представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Областна администрация Бургас и община Царево - назначена на 08.09.2023 г., комисията имаше срок за работа от 14 дни - https://bnr.bg/burgas/post/101875111

Изказваме предпазлива скептичност към нейната ефективност заради нарушения принцип „NEMO IUDEX IN SUA CAUSA!” – никой не е съдия на своите собствени  дела.

Тези институции са пряко отговорни за превенция на наводненията и вероятността точно те да си „само-открият" грешки, извършени при изпълнение на собствените си задължения, е минимална.

Опасяваме се, въз основа на някои предварителни изявления, че като причина за наводненията ще бъдат посочени единствено валежите (които са неоспорим факт), а като причина за жертвите и разрушенията ще бъдат посочени единствено строителството на мостове и съоръжения, неоразмерени за подобни валежи.

Нашата задача е да проверим дали има и други причини, които комисията на МС твърде вероятно… ще пропусне да анализира.

Информация за наводненията

На територията на община Царево са разположени едва две от общо 166 (синоптични, климатични, валежомерни) станции в страната. Тези две станции, предназначени за измерване на дъждовните валежи, се намират край гр. Ахтопол и в село Кости. Нито една от двете станции не попада в обхвата на петте водосбора, които разглеждаме в това проучване…

За периода от 7:30 ч. на 4 септември до 7:30 ч. на 5 септември в Ахтопол е отчетен 91,9 мм валеж, а в Кости – 207,2 мм валеж.

За периода от 7,30 ч. на 5 септември до 7,30 ч. на 6 септември в Ахтопол е отчетен 172 мм валеж, а в Кости – 126,1 мм валеж.

Според данни на НИМХ за 16 часа валеж между 23:30 ч. на 04.09 и 15:30 ч. на 05.09. 2023 г. в Ахтопол са паднали 253 мм валеж, а в Кости – 329,3 мм.

Близки физико-географски и пространствено са още три измервателни станции: Веселие (с отчетен валеж от 148,7 мм за 5 и 6 септември), Граматиково (291,2 мм) и Малко Търново (161,2 мм).

На територията на двете изследвани в това проучване землища не е разположена нито една от 196 хидрометрични станции на реки от системата за мониторинг на НИМХ на реките. Най-близките станции са две станции на река Велека (край Звездец и край Граматиково), две станции на Факийска река (при Факия и Зидарово) и станция на река Ропотамо (при Веселие). От тях всеки ден се отчитат само станциите на Зидарово и Веселие.

Валежите на 4 и 5 септември предизвикаха наводнения и в петте водосбора, с най-много разрушения при река Черна (вкл. с четири човешки жертви), Арапското дере и Лисово дере. Част от мостовите съоръжения, разрушени от наводненията, са действали като заприщващи реките бентове, доколкото светлият им отвор се е оказал недостатъчен.

Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при СУ "Св. Климент Охридски" е изготвил предварителен анализ, който е предоставен на Междуведомствената комисия, сформирана по заповед на Министър-председателя и МОСВ. Предварителният анализ обследва само два от засегнатите водосбори – Черна река и Лисово дере. Част от направените констатации в този предварителен анализ са:

• Приливната вълна в Черна река е имала характер на дебрисен поток, но без висок относителен дял на твърдите примеси, което личи от сравнително ограничения брой отломки и от формирания наносен конус с приблизителна площ от около 3000 кв. м непосредствено след вливането в морето. Анализът на данните показва, че максималното заливане е протекло в долния край на Черна река, където приливната вълна значително е увеличила и широчината на своя фронт – до около 300 метра. Непосредствено до разрушения мост (сграда на левия бряг на водното течение), е  установена котата, до която е достигнала височината на заливане – 7.865 метра. На базата на тази информация и според създадения вследствие на въздушно-лазерното сканиране цифров модел на терена, е създаден цифров модел на обхвата на заливането, чиято максимална дълбочина при разрушения мост е достигала 4.785 метра.

• В района на къмпинг „Нестинарка“ – приливната вълна е протекла с различен характер, под модифициращото влияние на характеристиките на релефа (южно от главния път). Тук приливната вълна е била с ширина на фронта над 520 метра, но със значително по-ниска скорост на течението вследствие широките заливни тераси в долното течение на Лисово дере. Данните от щетите дават основание на авторите да  твърдят, че основната причина за бедствието и тук са интензивните валежи. Така например, налице са значителни повреди на моста след с. Изгрев, който е в горната и най-тясна част на водосбора – вълната е имала значителна сила и в тази част, сериозно повреждайки съоръжението на около 3 м от основата.

• Данните от изследването показват, че човешкият фактор също има съществен принос в случилото се бедствие – в двата водосбора, обект на анализ, това се свързва с разположението и характера на мостовите съоръжения. В дерето, в централната част, при търговски обект „Лидъл“, основната „ударна вълна“ на оттичащите се води е поета от мостовото съоръжение. То е изиграло ролята на бент за дебрисните отломки, след който приливната вълна е разширила своя челен фронт до 300 метра ширина. Получените данни дават основание на авторите да допуснат, че вторият мост, в долния край на Черна река, който е разрушен вследствие на вълната, е неправилно оразмерен и разположен спрямо геометрията на речното легло и прилежащата му топографска повърхност. При къмпинг „Нестинарка“ основният удар на вълната е посрещнат от моста на главния път Царево-Ахтопол, чийто отвор е широк 30 метра, а непосредствено преди него, по посока на течението, напречният профил на речното легло със заливните тераси показва ширина от 170 метра, което е довело до натрупване на много големи водни количества, под чийто напор фатално е повредено мостовото съоръжение.

Данните на Националния център за геопространствени изследвания и технологии (НЦГИТ) при СУ "Св. Климент Охридски" са и единствените, които на този етап дават някаква комплексна представа за заливането. За съжаление предварителният анализ на НЦГИТ се фокусира само върху Черна река и Лисово дере.

За нивото на заливане на водосборите на Попска река, Арапското дере и Потурнашката река няма обществено достъпна информация за щетите и за ситуацията там може да се съди най-вече по видео и снимков материал.

Отново ли са „изненадващи“ валежите в община Царево?

На този въпрос бихме отговорили: не, не са „изненадващи“. Доколкото данните за валежите по станции не са публични, ще потърсим отговор в публични бази данни с неясна достоверност и изявления на климатолозите.

„Рекордът за валежи в България е регистриран през 1994 г. в Ахтопол и е от 463 литра на квадратен метър. Този валеж е бил за 23 часа и половина и е регистриран на 6 и 7 октомври 1994 г. Това е абсолютният рекорд – екстремум, на валежите в България, откакто имаме синоптични наблюдения…“, казва в интервю за БТА главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента „Прогнози и информационно обслужване“ в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

За този период по данни за различни периоди от архивна, обобщена информация за времето в България (1952 – 2022 г.), по данни от института на САЩ за администрация на данни за океаните и атмосферата (National Oceanic and Atmospheric Administration - NOAA) в https://www.stringmeteo.com/ е посочено, че на 6 октомври 1994 г. в станция Ахтопол е отчетен 329,9 мм валеж, а на 7 октомври 1994 г – 83,5 мм.

Данни за други наводнения в землищата на Лозенец и Царево откриваме за 10 юли 2006 - Лозенец, 18 ноември 2007, 15 юли 2014 - Лозенец, 26.09.2014 г за Арапя, 25 октомври 2014 - Царево, 23 юли 2018 - Арапя и т.н. По спомени на местни хора и през средата на седемдесетте и през осемдесетте години има наводнения на Арапя и Нестинарка, довели до евакуация на почиващите от къмпингите в училищата в Царево.

Тук трябва да посочим, че дигитализирането на архивните климатични и хидрологични данни на НИМХ и тяхната публичност бе част от голям проект за 113 милиона лева за мониторинг на количествата на водите в България, който беше включен в Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За съжаление този проект бе отказан от изпълнение през 2023 г. по късогледо решение на МОСВ и заличен от Плана.  Отделно трябва да посочим, че в Царево е съществувала метеорологична станция, която е закрита по неясни причини.

Посочените дотук  данни за станцията в Ахтопол ни дават основание да твърдим, че екстремно високи валежи, като този от 4-5 септември 2023 г., се случват с вероятност между 3 и 5%, което означава от един път на 33, до един път на 20 години! При наличие на публични редовни данни за валежите в станция Ахтопол и от закритата станция Царево вероятността би могла да се уточни.

Нормативна основа

Според Закона за водите (ЗВ):

• „Воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи;
• „Река“ е вода на сушата, която в по-голямата си част тече на повърхността на земята, като в част от своето течение може да преминава и под повърхността на земята;
• „Речен басейн“ е територията от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки и езера целият повърхностен отток се влива в морето в единствено речно устие, естуар или делта;
• „Повърхностно водно тяло“ е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води;
• „Крайбрежни заливаеми ивици на реките“ са земите, които се заливат:

а) в границите на корекциите на реките в населените места и между реката и дигите – при наличие на диги;

б) при протичане на средномногогодишните максимални водни количества с обезпеченост 5 на сто или повторяемост веднъж на 20 години – за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения;

• „Принадлежащи земи на реки“ са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води;
• „Речно легло“ е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици;
• „Заплаха от наводнение“ е вероятността от заливане на определени територии; под заплаха от наводнение са тези територии, които при настъпване на наводнение с определената вероятност остават под вода.

Според чл. 155 ал. 1 на ЗВ границите на водите и водните обекти, които са публична държавна собственост, се определят от директора на Басейновата дирекция, съвместно с техническите служби на общините и службите по геодезия, картография и кадастър.

Законът не посочва кой определя границите на водните обекти, които не са публична държавна собственост. Липсва задължение за определянето на водните обекти и техните граници. Специализираните карти, регистрите и информационните системи за водите не съхраняват данни за границите на водните обекти.

Съгласно чл. 11 на Закона за водите, публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи, водите, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води – публична държавна собственост и др. Вътрешните морски води и териториалното море са изключителна държавна собственост.

Забрани: В крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на водохранилищата е забранено складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци; строителство на животновъдни ферми; строителство на стопански и жилищни постройки; миенето и обслужването на транспортни средства и техника; засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система и изхвърлянето на отпадъци (чл. 134). Забранено е разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките. Басейновите дирекции уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките (чл.146).

Според Закона за устройство на територията (ЗУТ)

Водните обекти са един от седемте основни типа територии по основно предназначение и според определението на Закона за устройство на територията (ЗУТ), водните обекти следва да се причислят към „териториите, заети от води и водни обекти“. Диференцирането на територията по основно предназначение се извършва чрез общ устройствен план. Според закона конкретното предназначение се определя с подробен устройствен план, като за  територии, заети от води и водни обекти, то бива за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите. Проблемното в този закон е, че тези от деретата, които са временни водни обекти, не попадат в „територии, заети от води и водни обекти“, а попадат в „земеделските територии“, което е друг тип основно предназначение.

Кадастър

Според Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), ведомствата и общините са отговорни за набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за водните течения и водни площи.  

„Реки“ ли са реките?

Определенията на Закона за водите ни дават основание да твърдим, че петте обекта на проучването са „водни обекти“ и имат „речни басейни“. Определянето им като „реки“ и като „повърхностни водни тела“ е неясно и е въпрос на тълкуване, но наводнението показа, че петте водни обекта имат „крайбрежни заливаеми ивици“.

Планове за управление на речните басейни

В Плана за управление на речния басейн (ПУРБ) в Черноморски район за басейново управление за периода 2010  – 2015 като река е идентифицирано единствено Лисово дере – BG2IU800R015, като част от Южнобургаските реки, макар че е посочено като “Лисово дере/Черна река”, така обърквайки двата водни обекта. Този ПУРБ е изготвен по проект „Разработване на планове за управление на речните басейни”, приоритетна ос 1 на ОПОС 2007 – 2013 г., финансирана от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и национално съфинансиране.

В Плана за управление на речния басейн в Черноморски район за басейново управление за 2016 – 2021 като река е идентифицирано единствено Лисово дере – BG2IU800R1015, като този път е изправена грешката му с Черна река. Дължината му е посочена малко под 19 км, а площта на водосбора – 26,6 кв.км. Лисово дере е посочено като район със значителен потенциален риск от наводнения. Според ПУРБ е в добро екологично състояние и запазването му е цел на управление. Броят на Южнобургаските реки в сравнение с предишният ПУРБ се е увеличил от 11 на 15, но за съжаление не е включен нито един друг от останалите водни обекти, предмет на това проучване… Или от общо петте обекта с най-значимите щети и жертви при наводнението от 05 септ. 2023 в приморската част на община Царево, Планът разглежда едва един?!

Планът за управление на речните басейни за Черноморски район за периода 2022 – 2027 г.

Този ПУРБ все още не е готов, но за него е изготвен Доклад за междинен преглед на значимите проблеми при управлението на водите в Черноморски район за басейново управление. ПУРБ се изработва с  финансовата подкрепа на Кохезионния фонд на Европейския съюз по проект BG16M1OP002-1.017-0001-C01 „ПУРБ 2022-2027“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ с бенефициент дирекция „Управление на водите“ в МОСВ. В Доклада за междинния преглед Лисово дере продължава да е единственият воден обект, отчитан за „река“. Прави впечатление, че има и други рискови обекти, които при проливни валежи биха създали проблеми, но не са класифицирани като такива, независимо, че се вливат в Черно море в силно урбанизирани територии като Варна, Созопол, Свети Влас и т.н.

Общи устройствени планове

В Териториалноустройствения план на Община Царево, приет през 1998 г., всички водни обекти, които изследваме, са отразени, като единствено ситуацията с Черна река е неясна поради претоварване на хартиената карта с означения.

В Изменението на Общия устройствен план на община Царево, прието през 2008 г., но влязло в сила след съдебни спорове през 2014 г., но и веднага със спряно действие чрез заповеди на министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие – заради липсата на становище по Екологичната оценка, ситуацията е вече различна:

Река Черна е налична, но „изчезва“ в регулацията на гр. Царево…

Лисово дере е посочено почти изцяло, като „изчезва“ само на територията на морския плаж.

Потурнашка река „изчезва“ доста преди регулацията при Оазис...

При Попска река ситуацията е обратната – съществува само по границата на регулацията, като вероятното обяснение е свързано с вливащата се в него пречистена вода от ПСОВ Царево…

Арапско дере „съществува“, отразено е, но и то не се влива в морето…

В проекта за изменение на ОУП от 2020 г. ситуацията с отразяването на реките обаче става по-зле:

Потурнашка река „изчезва“ изцяло, а Арапско дере  – наполовина.

Трите водни обекта в землището на гр. Царево – Попска река, Черна река и Лисово дере – „изчезват“ изцяло...

Кадастрална карта

В кадастрални карти реките също не са „реки“.

Река Потурнашка съществува само в частта от регулацията, при което преди регулация имотите с речното течение са горски и земеделски земи, а след урбанизираната територия на плажа реката „изчезва“ и имотът се води с НТП „Крайбрежна плажна ивица„. Забележителното е, че в единствения имот 48619.2.807, в който Потурнашка река съществува като „територия, заета от води и водни обекти“ с НТП „Водно течение, река“,  всъщност тя е под повърхността на терена, покрита с паркинг към един от хотелите.

Арапското дере не е посочено в кадастралната карта като „воден обект“. Всички имоти, върху които е разположено, са с означение „земеделски земи“ или „морски плаж“. Удивителното (?!) при това дере е, че при неговото приближаване към морето, имотите се стесняват – при главния път широчината на дерето е 150 метра, между главния път и стария път широчината на дерето намалява между 18 и 15 метра, а след него дерето допълнително се стеснява до 9 метра и така продължава до морския плаж, където изчезва като графика.

Попската река също не съществува като „територия, заета от води и водни обекти“. Всъщност дерето „съществува“, но е отразено само по ръба на регулацията, под формата на земеделска територия – „дере“.

Река Черна също не съществува като „територия, заета от води и водни обекти“. Извън регулацията реката се води „обществен селищен парк, градина“ и „земеделска земя“. Вече в границите на регулацията –  реката започва като „дере“ (в имот 48619.504.23) и продължава като вид „водно течение“ в имот 48619.504.107 (единствено отразен като „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“) и завършва в имоти с НТП „улица“, „парк“ и за „ниско застрояване“.

Лисово дере също не е посочено като „територия, заета от води и водни обекти“. По основната си дължина то е отразено като „земеделска земя“ с начин на трайно ползване (НТП) „дере“, като при своето устие преминава в „нарушена територия“ (?!) с НТП „крайбрежна плажна ивица“ (?!) и завършва като „защитена територия“ (?) с НТП „крайбрежна плажна ивица“.

Независимо че съгласно ЗУТ основното предназначение на територията се определя от общите устройствени планове, кадастралните карти на землищата Царево и Лозенец не отразяват „водните обекти“, посочени в ТУП от 1998 г. и ОУП от 2008 г.

Съгласно закона за кадастъра (ЗКИР) искане за промяна на начина на трайно ползване може да се направи от собственика на територията, като в случая за петте водни обекта – от областния управител и от кмета на общината. Но данните от кадастралните карти не показват към момента успешни техни инициативи в това направление.

Оценен ли е рискът от наводнения?

В България рискът за наводнения и необходимите мерки за превенцията им се оценяват в Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН).

„План за управление на риска от наводнения в Черноморски район за басейново управление на водите 2016 – 2021 г.“

В първия документ от този вид за Черноморския район са идентифицирани два под-района със значителен потенциален риск от речни наводнения, които включват някои участъци от петте изследвани водни тела:

1. „Черно море – Царево” BG2_APSFR_BS_10

За този под-район е установен риск от наводнение от Черно море по брега и риск от речно наводнение от Лисово дере. Степента на риск е определена като средна. Потенциалната площ при заливане в Царево е определена като 0,7 ха за 20 г., 3,1 ха при 100 г. и 5,9 ха при 1000 г. Като мярка за района е определена „Почистване на участък от р. Лисово дере с дължина 550 m (100 m срещу течението и 450 m по течението на реката) при мост на пътя ІІ-99, северозападно от гр. Царево“, което да се изпълни от областния управител чрез предвидени 19 250 лева от държавния бюджет.

2. „Черно море – Приморско“ BG2_APSFR_BS_09

Този под-район е оценен със средна степен за риск от наводнение. Като мярка е посочена „Почистване на р. Потурнашка (200 m срещу течението от мост югоизточно от ваканционно селище „Оазис“, с. Лозенец)“ с изпълнител областният управител и източник на средства – държавният бюджет.

ПУРН за 2016-2021 е изготвен с помощта на проект DIR-51211229-1-171 „Разработване на планове за управление на риска от наводнения”, финансиран по Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”

Заплахи от наводнения са установени и за останалите от разглежданите от нас водни обекти, но те не са отчетени като значителни.

В ПУРН 2016-2021 са посочени една мярка за превенция на наводнения за землището на Царево и една мярка за землището на Лозенец:

1. Почистване на участък от р. Лисово дере с дължина 550 m (100 m срещу течението и 450 m по течението на реката) при мост на пътя ІІ-99, северозападно от гр. Царево;
2. Почистване и разширяване на тесните речни корита в Лозенец (Потурнашка река).

В проекта на Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) за периода 2022 – 2027 г. ситуацията с липсващите реки се подобрява.

Вторият цикъл на ПУРН потвърждава необходимостта от отбелязване на тези Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН), но с промяна на обхвата (удължен по поречието и на трите реки) и типа на изследваните наводнения: речно наводнение за р. Лисово дере и дъждовно внезапно (поройно) наводнение за Черна река и на Попска река. Това е направено на базата на обхвата на моделираната вълна, изчислена в резултат от проект „Карти на районите под заплаха и на районите с риск от наводнения“ от предходния цикъл на прилагане на Директивата за наводненията (ДН), минали наводнения, случили се в периода 2011 – 2019 г. и експертна оценка.

Независимо от това според анализите в проекта на ПУРН 2022-2027 г. „разглежданият РЗПРН не преминава прага за негативно влияние на климатичните промени по нито един от разгледаните показатели”, което предвиждане, както се видя на 5 септември т.г., се оказа грешно.

В проекта за Плана за 2022-2027 е посочено:

„Разгледаните типове наводнения за картиране на заплахата и риска от наводнения са:

• Речно наводнение – Лисово дере;
• Дъждовно-внезапно (поройно) наводнение – Попска река и Черна река.

Картирането на риска от наводнения сочи малък риск от речни наводнения. Дъждовните внезапни (поройни) наводнения са мащабни и рискът е разпространен в целия град, като някои райони са засегнати в по-голяма степен. Такъв е случаят със застроените зони по дългите леви склонове на Черна река и ниските части на града в близост до стадиона.”

Разпределение на икономическите щети при морско наводнение.  

Мерките, предвидени в двата рискови района РЗПРН, са ограничени спрямо предвижданията:

Списъкът с мерките в проекта на ПУРН включва:

• Съвременни методи за подобряване на устойчивостта на жилищна и нежилищна собственост: Царево
• Съвременни методи за подобряване на устойчивостта на жилищна и нежилищна собственост: Лозенец
• Отводнителни канали за отвеждане на повърхностни води
• Отстраняване на тиня, наноси и на запушвания на речните легла: Потурнашка река
• Подходи за възстановяване на речни легла: Потурнашка река
• Подхранване с пясъчен материал от местен източник плаж Оазис.

Други аспекти на наводнението

Почистването на реките

В обществото, а и в ПУРН, почистването на речните корита се възприема като „пенкилер“ – „чудодейното лекарство“, което трябва и може да се прилага навсякъде и навсякъде. Почистването „чудодейно“ предпазва от наводнение… Такава е и ситуацията с разглежданите обекти – ПУРН предвижда почистване на Лисово дере и Потурнашка река. В публичното достъпните източници на информация обаче липсват данни да са извършени такива почиствания.

Независимо от това, всеки, който е посещавал Царево и се е заглеждал в поречието на Черна река, поне в населеното място, би забелязал, че реката имаше достатъчно проводимост, макар че за нейни притоци/дерета в рамките на регулацията има изнесени данни, че са били засипвани с цел застрояване. Въпреки че нейната проводимост в населеното място бе висока, нейното прииждане, съчетано с неправилно проектираните и поддържани мостови съоръжения, бе основна причина за три от четирите човешки жертви.

Ежегодно от бюджета на държавата чрез областните управители, а през 2022 г. и чрез МОСВ, се отделят десетки милиони за почистване на речните корита с цел увеличаване на проводимостта.

Изключително интензивните валежи – като една все по-честа изява на климатичните промени – би следвало да насочат обществения и управленски размисъл към преценката: коя мярка е по-ефективна за намаляване на разрушенията – промяната на инфраструктурата в коритата или регулярното почистване от растителност?

Застрояването

Вече посочихме, че публично представените данни от предварителния анализ на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при СУ "Св. Климент Охридски" са към момента и единствените, които дават представа за заливането . За съжаление те са ограничени само за Черна река и Лисово дере. На автора на настоящия доклад не е известно дали комисията, създадена на 08.09.2023 г от Министирския съвет, с участници от Басейнова дирекция и Община Царево са успели да съберат данни и за останалите обекти.

За нивото на заливане на водосборите на Попска река, Арапско дере и Потурнашка река няма публична информация и за щетите и за ситуацията там може да се съди само по видео и снимков материал .

От публичните данни за застрояването (разрешения за строеж, решения за одобряване на ПУП, становища на РИОСВ) може да посочим, че строежите в района, залят от Лисово дере, са извършени в периода 2006 - 2022 г., а в района, залят от река Черна, има строежи, извършвани както до 1990, така и през периода 2005- 2020 г. За залятата от Арапско дере територия се откриват от документи на РИОСВ и общината, разрешаващи строителство, в периода 2015-2020г. За залятата от Потурнашка река територия документите са между 2007 - 2022г. , включително за корекция на реката, извършена от Оазис тур АД и съгласувано от РИОСВ през 2008г. За Попска река не е известна информация за заливане на други строежи, освен на пречиствателната станция на Царево. Прави впечатление, че до самата пречиствателна станция и до мястото на заустване воден обект не съществува, имотите са урбанизирана и горска територия.

От анализите на учените от СУ и от останалите свидетелства може да се направят следните  изводи:

1. Наводнението е засегнало застроени и урбанизирани територии. Това е следствие на факта, че водните обекти не са отразени като такива в ОУП и/или ПУРН, респективно – не са определени заливаеми ивици, в които да не е допустимо строителството.
2. Липсват публични данни, които да позволят да се установи дали засегнатите строежи са законни или не, по смисъла на ЗУТ, но категорично може да се каже, че част от тях са построени на заливаемите ивици на изследваните водни обекти в изрично нарушение на Закона за водите.
3. Зад всеки от строежите в заливаемите ивици е имало или произнасяне на РИОСВ, Басейнова дирекция и Община Царево, или не е оказан необходимият контрол по спазването на нормативните и административните актове по прилагане на Закона за водите, Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията.
4. Човешките жертви и материални разрушения биха били много по-ограничени, ако в устройството и застрояването в землищата на Царево и Лозенец бяха отчетени реките с техните заливаеми ивици.
5. Площта на засегнатите от наводнението територии в някои от водните обекти се различава твърде значително от моделите на заливане, представени в ПУРН.

Ролята на стопанисването на горите

В предварителния анализ на Националния център за геопространствени изледвания и технологии при СУ „Св. Климент Охридски“ е посочено „Друг съществен фактор (макар да не е основен в конкретния случай на бедствието от 04-05.09.2023) е обезлесяването в определени уязвими части на водосборите.“

Както става видно от сравнението между сателитни изображения (десетгодишен период, 2013-2023), във водосбора на дерето от централната част на Царево има значително разширяване на обезлесените територии. Според нас тук проблемът следва да се търси повече в законните, а не при незаконните сечи.

Тези данни се потвърждават и от информацията, предоставена от „Югоизточно държавно предприятие“, стопанисващо държавните гори в района (ЮИДП). От тази информация става ясно, че във водосбора на дерето, в чиято долна част е разположена централната част на град Царево, за последните 4 години общата площ на сечищата е 85.8 ха, което е повече от 12 % от площта на целия водосбор и 28.6% от площта на горските територии в него. Това очевидно е проблем, който в контекста на специфичните географски условия и морфологичните особености на водосборния басейн, е с подчертано рисков характер.

В доклада на ИАГ, свързан с наводнението, е посочен размерът на горските територии, в които е ползвана дървесина през последните пет години. Прилагаме данните:

Разпределение на площта във водосборите по вид територия [декари]

Забележка: Площта на горската територия, в която са извършени сечи, включва отчетената площ по протоколи за освидетелстване през периода 2019-2022 г., а за 2023 г. са отчетени площите по издадени позволителни за сеч, за които предстои да се издаде протокол за освидетелстване.

В доклада на ИАГ се посочва, че:

Основната причина за наводненията и създалата се бедствена ситуация в района на ТП „ДГС Царево“ и ТП „ДГС Кости“ или по-конкретно около населените места на гр. Царево и с. Кости е именно голямото количество валежи.

По време на проверката в горските територии, не се установи наличието на новопостроени сгради и инфраструктура в непосредствена близост до дерета и в разливните зони на реките, в които се вливат гореописаните водосбори. Именно в подобни точки и в ниските места в близост до такива, се наблюдават и резултатите от нанесените щети в резултат на наводнението. Прави впечатление, че водосборът над с. Кости, формиран от горската територия, е концентриран в долната си част, в началото на селото в недостатъчно голямо бетонно корито, с размери около 4м(ширина) на 3м(дълбочина), което минава през средата на селото. Изграденото корито е в невъзможност да поеме събиращата се водна маса от водосбора в случаите на значителни валежи, което води до наводнения в с. Кости.

Ползването на дървесина във водосборите не може да се отнесе към причините за наводнението. С писмо с изх. №РД-06-417/21.09.2023г. на ЮИДП е предоставена информация, според която във всички 7 водосбора горските територии са с обща площ 4146.3 ха, включваща 879 подотдела. Общият запас на насажденията попадащи във водосбора е 567 565 м³ стояща дървесина. Държавните горски територии са на площ от 3 835.3 ха с общ дървесен запас 532 345 м³ стояща дървесина. За периода 2019 г. – 2023 г. са издадени 97 бр. позволителни за сеч в ДГТ. Площта на сечищата във всички водосбори е 1274.7 ха, което е 33.2% от ДГТ попадащи в тях. Предвиденото ползване в тях по горскостопански планове (ГСП) е 42 985 м³ стояща дървесина, като е добита 37 498 м³ стояща дървесина / 87.2% спрямо ГСП/. Добитата дървесина представлява 6.6% от запаса на всички водосбори или средно по около 1% ползване на година от ГТ във водосборите (за 5 годишния период). Средният годишен прираст на горите в тези водосбори е 2.28 куб. м. на хектар, като за периода 2019-2023г., общият среден прираст е 43 720 куб. м. Добитата дървесина е 86% от прираста на гората, което показва, че през годините количеството дървесина във водосборите нараства.

Според „Зелени закони“ направеният 5-годишен преглед от страна на ИАГ и десетгодишните сравнения от страна на учените от СУ не са достатъчни, за да се оцени в пълнота ролята на сечите и другите горскостопански намеси като фактори, влияещи върху величината на вредното въздействие на поройните валежи и възникналите наводнения от септември 2023 г. Според нас за подобна оценка е необходима усреднена информация за състоянието на горите във водосборите и то най-малко за последните 30 години, като освен площ и склопеност, се включат данни и за пълнота, възраст, запас, бонитет...

Проучвания на горската наука от средата и края на миналия век показват, че процентът на задържаните валежни води от горите се увеличава с увеличаване на пълнотата и възрастта на дървостоите. При липсата на моделни данни поне за последните три десетилетия не би могло да се оцени потенциално как начинът на стопанисването на горите въздейства върху ефекта от наводненията.

Въпреки горното, оценката на „Зелени закони“ за ролята на стопанисване на горите през последните десетилетия, по отношение на причините и мащабите на катастрофалните последствия от наводнението, се приближават до оценките на учените от СУ и експертите от ИАГ. Ние го мотивираме с малкия размер на водосборите и с вида на горите (основно издънкови и горски иглолистни култури с влошено здравословно състояние).

Бележка относно отговорността

При катастрофи, довели до човешки жертви, обществото винаги започва болезнено и скоростно да търси справедливост и се надява причинителят да получи наказание. При големи природни бедствия или инциденти е практически невъзможно да се идентифицират един или пък няколко човека, които да носят индивидуална отговорност. Винаги се намират нормативни причини да се случи или да не се случи определено човешко действие или отговорността е на колективен орган и да е невъзможно да се идентифицират пряко виновните.

Вероятно така ще е и в случая с наводненията в Царево. Общите устройствени планове се приемат от Общински съвети. Плановете за управление на речните басейни и за управление на риска от наводнение – от Министерския съвет. В Закона за водите липсва задължението директорът на Басейнова дирекция да определя водни обекти и техните граници.

Строителството на мостове с малък светъл отвор не е престъпление, особено на дерета, които не са реки.

Законът за водите е оставил на НИМХ сам да утвърждава системата от пунктове за измерване на валежите и количествата на водите в реките. Никой закон не отразява увеличaване на риска от бедствия, свързани с климатичната катастрофа и не задължава органите на изпълнителната власт да предприемат превантивни действия.

Според „Зелени закони“ разрушенията от наводнението биха били много по-малки, ако отговорните длъжностни лица през последните две десетилетия бяха изпълнявали задълженията си отговорно. Непълните служебни характеристики и липсата на вменени от законите отговорности за ръководствата на институциите водят и до размита отговорност – и невъзможност за реална наказателна такава.

Може ли да се повтори подобно разрушително наводнение на друго място?

За съжаление трябва да отговорим положително на този въпрос. Катастрофалните поражения от наводненията в Царево, Карловско и Западна Стара планина през последната година показват, че зачестяват свръх интензивни валежи, които могат да предизвикат катастрофални последици даже в малки и много малки водосбори с висока лесистост, ако обществото не е подготвено за тях.

Настоящият Закон за водите е приет през 1999 година и съществено променен с влизането ни в ЕС. За четвърт век неговите цели не са постигнати, а разпоредбите му – не са приложени. Ситуацията, която наблюдаваме в Царево, всъщност не е характерна само за тази община, а за цялата държава – реките не са „реки“ и поради това мерки не се предприемат.

Показателни примери може да посочим в кадастралната карта на селата Богдан и Каравелово – миналогодишната септемврийска климатична трагедия. В картата ще видим отразени дори някои горски пътища, но няма да видим реки, независимо че същите „не-реки“ преляха през септември 2022 г. и потопиха селата.

Направихме справка за две реки и в други басейнови дирекции – река Лом и река Лебница. В кадастралните карти реките се появяват и губят по незнайно чия воля или безхаберие.

Река Лом

Река Лебница

Особено скандална е ситуацията с Драгоманското блато. То е влажна зона от международно значение, най-голямото карстово блато в Европа и една от 11 влажни зони в България, вписани в листата на Рамсарската конвенция за влажните зони. Драгоманското блато заема една четвърт от  площта на рамсарските места в България.  Но… нито Драгоманското, нито Алдомировското блато (съществуваща защитена местност от Закона за защитените територии и част от рамсарския обект по международната конвенция за влажните зони) са „водни обекти“, нямат граници, за тях не действа Закона за водите. По кадастрална карта те са "земеделски земи", разделени на стотици собственици. В Драгоманското блато се зауства градската канализация на град Драгоман, което не е ясно как законово се случва, доколкото заустването на отпадни води не може законно да се случи в… „земеделски земи“?!...

Изводи

Когато се търсят причините за една природна катастрофа, най-лесно е да се посочи: природата.

Да, и в случая можем да кажем, че причина за наводнението в Царево са валежи с неустановен точно размер, но със сигурност със значителни обеми и значителен дял от средногодишната норма. Но да се спре дотук, означава да се притаи и излъже – ако валежите са причина за наводнението, което само по себе си е един естествен процес, то човешките и материалните жертви са резултат от липсата на превантивни мерки, т.е. резултат на човешкото бездействие, а при построяването на мостовете и застрояването на заливните тераси – резултат на активните човешки действия.

От посочените в доклада факти можем да направим следните изводи:

1. На територията на землищата на петте водосбора не попада нито една от 166 станции в страната за измерване на валежите и нито една от 196 хидрометрични станции на речни течения от мониторинговата мрежа на НИМХ.
2. Валежите, отчетени на разстояние от двадесет километра около разглежданите водосбори, са с различна интензивност и оценката на валежите за землищата на Лозенец и Царево са само ориентировъчни.
3. Нито един от петте разглеждани водни обекта не е отразен като река едновременно в трите основни определящи източника на информация – План за управление на речния басейн, Кадастрална карта на землищата на Лозенец и Царево, Общ устройствен план.
4. Съгласно Плана за управление на речния басейн (ПУРБ) на Черноморския район – „река“ е единствено Лисово дере.
5. В кадастралните карти на Лозенец и Царево и петте водни обекта не са отразени в цялата си дължина като територии, заети от води.
6. Широчината на имотите, заети от водни обекти, намалява с приближаване до морето, което отразява покачването на цената на земята (?!)...
7. В последното изменение на ОУП на Царево значима част от всеки от разглежданите водни обекти не е посочена като такъв.
8. За нито един от петте разглеждани водни обекта не е издадена заповед от директора на Басейнова дирекция, определяща ги като „воден обект“, не са определени граници на водните тела, нито са определени граници на заливаемите територии.
9. В трите устройствени планове на община Царево – ТУП 1998, ОУП 2008 и проект на ОУП 2020 – отразяването на петте водни обекта се влошава. Неслучайно в проект на ПУРН 2022-2027 е посочено, че „Съгласно действащия общ устройствен план на община Царево в рамките на район BG2_APSFR_BS_10 са планирани нови жилищни и рекреационни зони.”?!...
10. В действащия План за управление на риска от наводнения за района (ПУРН), както и в проекта на нов ПУРН, не е идентифициран като рисков воден обект Арапското дере, независимо, че при него има отчетени наводнения.
11. Проектът на ПУРН 2022 – 2027 не идентифицира дали мерките от ПУРН 2016 – 2021 са изпълнени и дали това е намалило риска от наводнения.
12. В действащия ПУРН и в проекта на нов ПУРН не са идентифицирани като рискови мостовете върху водните обекти, които са разрушени и са причина за загубата на човешки животи.
13. Разрушените мостове са действали като баражи – заради недооценяване на потенциалните количества, които могат да преминат през светлите отвори.
14. Част от притоците на петте водни обекта в границите на регулациите – са „изчезнали“ и са се превърнали в имоти за застрояване.
15. За нито един от петте обекта не са определени заливаеми ивици на реките, което е довело до застрояване или разполагане на временни обекти върху тях, което на свой ред пък е довело до разрушения и отнасяне на каравани и леки коли в морето от наводнението.
16. Наводнението е засегнало застроени и урбанизирани територии. Това е следствие на факта, че водните обекти не са отразени като такива в ОУП, респективно не са определени заливаеми ивици, в които да не е допустимо строителството.
17. Зад всеки от строежите в заливаемите ивици на петте водни обекта е имало произнасяне на РИОСВ и Басейнова дирекция и Община Царево или не е оказан необходимият контрол по спазването на административните актове по закона за водите, Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията.
18. Човешките жертви и материални разрушения биха били много по-ограничени, ако в устройството и застрояването в землищата на Царево и Лозенец бяха отчетени реките с техните заливаеми ивици.
19. Площта на засегнатите от наводнение територии в някои от водните обекти се различава от моделите на заливане от ПУРН.
20. Ситуацията в землищата на Лозенец и Царево не е уникална за България, а е близка с тази при голям брой други водни обекти.

В заключение можем да обобщим, че в землищата на Лозенец и Царево на 4 и 5 септември 2023, вследствие на средиземноморския циклон „Даниел“ е имало екстремен валеж с неустановен размер, който обаче не е изключителен за общината – неговата вероятност е между 3 до 5 %, т.е. между веднъж на 33 до веднъж на 20 години. Независимо от тази висока вероятност, държавата и общината не са предприели мерки за последните 30 години, които да намалят потенциалните негативни последствия от наводнения. Прелели са водни обекти, които Басейнова дирекция и Община Царево не считат за реки, съответно за тях не са определени заливаеми ивици на реките и върху заливаемите ивици има строежи, които са пострадали от наводнението. Община Царево и АПИ не са предприели превантивни мерки за анализ на съществуващи мостови съоръжения върху водните обекти – те не са оразмерени за големи валежи, макар че такива наводнения са се случвали в общината достатъчно често.

Системите за управление на водите в България чрез ПУРБ и превенция от наводнения чрез ПУРН се оказват неефективни в случая с Царево, независимо че за тях се отделят огромни европейски и национални средства и действат повече от 10 години. Законодателството и практиката, свързани с управление на водите и превенция от наводненията позволяват да се случват наводнения и те да имат разрушителни и гибелни последствия. България може да очаква други наводнения с човешки жертви и материални щети, ако спешно не бъдат взети мерки, законите не бъдат подобрени и най-важното – да бъдат прилагани. Разрушенията и жертвите в Лозенец и Царево се дължат на промените в климата, но и на безхаберието при прилагането на ЗВ, ЗУТ, ЗУЧК и ЗООС. Виновни длъжностни лица за човешките жертви и разрушенията няма да бъдат открити.

Предложения:

1. Да се промени Законът за водите, като се:

• прецизират определенията за „река“ и „повърхностно водно тяло“ с цел включване на пресъхващите водни тела;
• се определи задължение на директора на басейнова дирекция да определя границите на всички водни обекти, независимо от собствеността им;
• да се създаде задължителен срок, в който всички водни обекти да бъдат определени с граници;
• системата за мониторинг на водите (дъждомерни и хидрологични станции) да се утвърждава от министъра на околната среда и водите.

2. Да се промени Законът за устройство на територията, като деретата бъдат включени в „територии, заети от води и водни обекти“.

3. С оглед климатичната катастрофа – водните обекти с водосбор над 1 кв. км., пряко вливащи се в Черно море в границите на населени места, да се определят като „реки“ и да се включат като самостоятелни обекти в ПУРБ и ПУРН.

4. Да се развие системата от валежомерни и хидрометрични станции от системата за мониторинг на НИМХ, като се постигне стандарт от една валежомерна станция на 200 кв. км (в момента е 669 кв. км) и една хидрометрична станция на всеки 200 км. реки (в момента на 668 км). За съжаление МОСВ и МС късогледо се отказаха от голям проект в тази насока от Националния план за възстановяване и устойчивост.

5. В ПУРН да се предвидят мерки за адаптация на инфраструктурата, разположена върху водните обекти, когато тази инфраструктура ограничава преминаването на големи водни количества.

6. Актуализиране на нормативните изисквания за осигуряване на хидравлична проводимост при проектиране на мостовите съоръжения.

7. Да се засили контролът от басейновите дирекции при съгласуване на ОУП на общини, във връзка с отразяване на водните обекти.

8. Да се промени законът за кадастъра (ЗКИР), като се въведе задължение за служебна промяна на кадастралните карти с оглед на отразяване на водните обекти в тях.

9. „Повече място за реките“ трябва да е цел при отразяване на водните обекти в кадастралните карти.

10. Да се променят проектите за ПУРБ и ПУРН с оглед отразяване на водните обекти, които минават през населените места.

11. Да се промени нормативната база с цел в ОУП да се включват задължително водните обекти и границите на заливаемите ивици на реките.

12. Да се промени методологията за изработка на ПУРН, като се преоцени частта ѝ за определяне на риска, както и да се постави задача да се определят заливаемите ивици на реките във всички населени места и селищни образувания.

13. Да се преоцени на национално ниво ефективността от мярката „почистване на речните корита“ спрямо други инженерни мерки за осигуряване на проводимостта.

Връзки

План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление на водите 2010 -2015 https://www.bsbd.org/bg/index_bg_7872391.html

План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление на водите 2016-2021г https://www.bsbd.org/bg/index_bg_5493788.html

Планът за управление на речните басейни за Черноморски район 2022-2027 г- Доклад за междинен преглед на значимите проблеми при управлението на водите в Черноморски район за басейново управление. https://www.bsbd.org/bg/index_bg_6139535.html

План за управление на риска от наводнения в черноморски район за басейново управление на водите 2016-2021 г. https://www.bsbd.org/bg/purn_2016-2021.html

Публикации за други наводнения в землищата на Лозенец и Царево

https://www.mediapool.bg/poroi-udavi-kurortnoto-selishte-lozenets-news119287.html

https://www.mediapool.bg/navodneniya-v-tetevensko-edin-chovek-zagina-news281853.html

https://www.mediapool.bg/shteti-za-13-mln-leva-sa-nanesli-poroite-v-oblast-burgas-news226928.htm

https://www.haskovo.net/news/167906/potop-udavi-kamping-arapya

https://www.flagman.bg/article/65658

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/20/399800_polojenieto_ostava_bedstveno_v_pet_oblasti

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/07/11/271568_buria_navodni_zavedeniia_i_hoteli_v_lozenec