Тази статия е първата от поредицата ни анализ на тема опазване на биоразнообразието на пасищата и ливадите в България и селскостопанските политики и субсидии. Темата е много сложна и предизвиква от години спорове. От „Зелени закони“ твърдо смятаме, че „опазването на природата“ не се противопоставя на „икономическото развитие“. В много случаи пасищата и ливадите попадат в защитени територии и зони или имат специален защитен режим по земеделските закони. Специалният им статут има смисъл както за подпомагане на животновъдството, така и за опазване на здравословна околна среда и уникален туристически ресурс, които са важни за всички граждани. От друга страна е важно да има разработени адекватни икономически и социално добре обосновани компесаторни мерки за собствениците на тези земи, за да може да се постигне максимален баланс на интересите. С анализ на няколко проблеми случаи в опазването на тяхното биоразнообразие целим да покажем смисъла на опазването на ливадите и пасищата като местообитания и възможните икономически модели за съвместяване на природа и местно развитие.

Пасища и ливади

Пасищата и ливадите са естествени или полуестествени екосистеми. В повечето случаи те са исторически екстензивно ползвани земеделски земи. Само една много малка част от тях са в  обхвата на горския фонд. По принцип това са много бедни земеделски земи, от които икономически е изгодно да се ползват като пасища и ливади за нуждите на животновъдството и затова те са се запазили като такива. Тези открити територии често подслоняват уникално биоразнообразие, като световно застрашените лалугери, пъстър пор, сухоземни костенурки и много други редки видове, като ямболския мразовец, който ще е темата на първата ни статия. Затова много от тях са част и от европейската мрежа Натура 2000 или защитени територии. Някои от тези местообитания като понто-сарматските степи са уникални за България и бяха специално включени в европейската директива за местообитанията!

Проблемът със субсидиите за интензивно земеделие и създаването на слоя "Постоянно затревени площи"

През последните години много пасища и ливади, както и изоставени с десетилетия много неплодородни ниви, превърнали се в пасища и ливади, бяха разорани заради субсидиите за интензивно земеделие. Това доведе както до пълно унищожаване на тяхното биоразнообразие, така и до невъзможност да бъдат ползвани като пасища или ливади, което затруднява на места животновъдството. Жалкото е, че като цяло те не могат да дадат икономически изгодна продукция и на практика разораването им се дължи основно на субсидиите за площ орни земи.

С цел дългосрочното опазване на пасищата и ливадите основно за подпомагане на животновъдството, в Закона за подпомагане на земеделските производители бе създаден специален слой „Постоянно затревени площи”. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи. Забраняват се преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в него. Министърът  на земеделието може, по изключение да разреши разораване на постоянно затревени площи, включени в слой „Постоянно затревени площи” само ако собственикът й преобразува друга негова площ в постоянно затревена площ.

Кой и защо разора ямболските мразовци

Ямболският мразовец е ендемит за България, тоест това е вид, който се среща само у нас. Растението е критично застрашено, съгласно Червената книга на България[1]. Само няколко находища са известни в България (тоест в света). Само едно от тях, с няколкостотин растения е в границите на природната забележителност „Находище на мразовец – местност Ормана“.

Затова и с огромно притеснение прочетохме във фейсбук новината, че пътуващ фотограф е констатирал разораване на едно от добрите находища край Карнобат.

https://www.facebook.com/groups/118552245143787/permalink/1107093642956304/

Изпратихме екип на терена, който констатира, че неизвестен извършител беше разорал частни земеделски имоти с начин на трайно ползване „ливада“ с номера 32809.151.1, 32809.151.2, 32809.151.3, 32809.151.4 и 32809.151.5.

След проверка в уеб сайта на МЗХГ, констатирахме, че разораните ливади са включени в слоя „постоянно затревени площи“ и тяхното разораване е забранено. Разораното находище на ямболски мразовци попада и на територията на защитената зона „Река Мочурица“ от мрежата Натура 2000.

В съседните земеделски парцели 32809.151.6 и 32809.151.7 също имаше мразовци. Те също се водеха ливади и бяха включени в слоя „постоянно затревени площи“, но слава богу се стопанисваха като такива и мразовците процъфтяваха в тях.

От другата страна на пътя мразовци имаше и в неразораната част от частни масиви 32809.151 и 32809.151, които въпреки, че се водеха като ниви не бяха орани от много време, по всяка вероятност заради заблатяване. На практика те отговарят на дефиницията за „постоянно затревени площи“ и би трябвало да бъдат обявени от МЗХГ като такива.

Проверката - ще бъде ли запазен ямболският мразовец и неговите местообитания

Благодарение на предоставената ни информация от колеги ботаници можахме да проверим и останалите находища на територията на община Карнобат. Едното от тях се намира в един от парковете на града и е оцеляло там по чудо, но поне за момента няма никакви заплахи за него, с изключение на няколко възрастни жени, които всяка година си берат малки букетчета или взимат луковички за вкъщи. Други две находища се намираха в пасища, частна общинска собственост на изток от Карнобат в масиви 36525.0 и 66408.0.143. Тези две находища бяха включени в слоя „постоянно затревени площи“ на МЗХГ и се стопанисваха като такива.

След теренното ни посещение, екипът на „Зелени Закони“ изпрати писмо до РИОСВ Бургас с искане унищожените ливади с номера 32809.151.1, 32809.151.2, 32809.151.3, 32809.151.4 и 32809.151.5 и обитаващите ги мразовци да бъдат възстановени по реда на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, а на собствениците на съседни имоти 32809.151.6 и 32809.151.7 да бъде връчено предписание за неразораване на техните ливади в бъдеще.

Получихме и отговор от РИОСВ Бургас, с който ни уведомяваха, че ще бъдат взети мерки за уведомяване на собствениците и ще бъдат предприети мерки за санкциониране на разораните ливади по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Принципно всичко изглежда добре. Забелязано нарушение, органите са се намесили и нарушителите ще бъдат наказани. Би трябвало всички да сме доволни и щастливи?

За съжаление имаме много сериозни основания да смятаме, че настоящият случай е само върха на айсберга и имаше адекватна реакция единствено заради това, че засяга български ендемит и случая бе отразен в социалните мрежи. Може би много повече такива случаи остават незабелязани…

Бъдещите ни анализи

В следващите две години ние ще се опитаме да проследим развитието на това разораване и още няколко подобни, като обърнем внимание на това как:

- слоя „постоянно затревени площи“ осигурява дългосрочна и устойчива защита на пасищата и ливадите в него и какво може да се подобри в неговото управление;

- доколко тези разоравания са свързани със субсидиите за интензивно орно стопанисване и управлението на пасищата като орни земи и как може да се реши този проблем;

- какви са възможните решения за опазването на биоразнообразието на частните ливади и пасища;

- може ли Натура 2000 да допринесе за опазване на ендемични за България видове, които се срещат в нея, но не са в нейните списъци.