Вчера в Стара Загора се проведе третата и последна информационна среща, организирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) относно напредъка на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП)¹. Предишните две срещи бяха в Перник и Кюстендил.

Всъщност за ТПСП на Старозагорския регион напредък няма. А това е пречка да бъдат приети и трите български плана. И ако до юни тази година – след само още два месеца! – те не бъдат вкарани в Европейската комисия (ЕК) с приемливо качество, то рисковете от загубата на 1,2 милиарда евро се увеличават стремително към 100%.

На самата среща стана ясно, че почти няма напредък и в мисленето и желанията на основните групи от населението, представяни от синдикати, учени, бизнес и граждански природозащитни организации. Докато зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Бонева, и представителите на Европейската комисия в залата и по Интернет ясно поставяха необходимостта да бъдат предлагани конкретни идеи и проекти, които могат да получат подкрепа, нито синдикатите, нито бизнесът и учените от региона предложиха нещо различно от досегашната съпротива срещу енергийната трансформация и промоции на неприемливи в същността си идеи за продължаване живота на мините и ТЕЦ-овете, маскирани с пилотни проекти за улавяне и „преработка“ на СО2. Впрочем представителите на бизнеса се брояха на пръсти, а ТПСП засяга именно тях в голяма степен. По неведоми причини се оказва, че Стара Загора и регионът живеят в някакъв период на „климатично Средновековие“: тотален скептицизъм по отношение на данните и доказателствата за промените на климата и на моделите за предстоящите ефекти от тях, отказ да приемат неизбежните и необходими трансформации и да се опитат да намалят негативните ефекти, увеличавайки ползите за местните хора. Да, доверието в институциите липсва, но когато твърдиш, че „преходът трябва да се извършва плавно“, удобно забравяйки как си пречил да започне такъв плавен преход през последните 10-на години, това показва и известна доза двуличие.

Важен проблем поставиха присъстващите заместник-кметове на общините Гълъбово и Раднево – тези, на чиято територия е комплексът „Марица Изток“ и които ще бъдат най-засегнати от процеса на трансформация. Те смятат, че институциите отказват да разгледат тяхното единствено засега предложение за включване в ТПСП: създаването на обща за двете общини индустриална зона. Крайно минималистична визия за трансформация на най-засегнатите общини. В същото време други местни „визионери“ от региона се опитват да се доберат до 15 милиарда евро, предлагайки изграждането на „водородна долина“ с малки ядрени реактори и улавяне на СО2 от ТЕЦ-овете.

От „Зелени закони“ поставихме няколко въпроса, на повечето от които не беше отговорено.

1. Рисковете за успешно провеждане на справедливия преход и изпълнението на ТПСП са значителни. И тук говорим за обективни проблеми, различни от липсата на идеи и проекти. Става дума за:

• липса на местно сътрудничество между засегнатите общини, вкл. извън тесните рамки на действащото законодателство (напр. иновативни местни инициативи за пряко участие в разпределянето, контрола и мониторинга на средствата и др.);

• проблеми, свързани със сложните и объркани процедури по ЗУТ, относно приемането на ОУП и свързаните с тях планове и трудностите за участие на обществеността при тях;

• хаосът в целите и начините на тяхното постигане в наличните стратегически документи за енергетиката и климата (Интегрираният план за енергетиката и климата, Дългосрочната стратегия за справяне с промените в климата до 2050 г., все незавършената стратегия за енергетиката до 2030 г. и след това и др.);

• корупцията – както свързана с присвояването на обществени (европейски и национални) фондове, така и с прокарването на лобистки закони, и с политическото насилие, прилагано от министри, заместници, политически лидери и активисти и т.н. при избора и изпълнението на проекти.

2. Анализът на Световната банка². Крайно време е правителството да каже ясно, че с предложението на правителството на Борисов от 2021 г. да се пренасочат пари от Фонда за справедлив преход към управлявани от тях общини, нбямащи никаква връзка с въглищната енергетика (Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и др.) за сметка на трите въглищни региона, е приключено. А ние някак си ще преглътнем поредното безполезно наливане на някой и друг милион лева европейски и бюджетни пари в преливащия от всякаква експертиза офис на Световната банка в София.

3. Прилагането на принципа DNSH (Do not significantly harm). Доколкото в ЕС няма достатъчна конкретизация при прилагането този принцип (на български – „Да не се нанасят значителни вреди“), смятаме, че е редно ЕК да се заеме спешно с този проблем. В противен случай ще станем свидетели на поредната профанизация на идеята, че трябва да се инвестира по начин, по който да се постига не само икономическа полза, но и опазване на природата. Вече станахме свидетели на формализъм и липса на доказателства за прилагането на DNSH-принципа при някои от предлаганите проекти в Националния план за възстановяване и развитие, и смятаме, че ще бъде лош знак, ако този подход продължи и при проектите за въглищните региони.

Дали България ще се провали за пореден път или ще се случи някакво чудо? От „Зелени закони“ продължаваме да следим процеса и да предлагаме решения, които смятаме, че ще са в подкрепа на един истински справедлив преход.

---

1Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) са инструментът, който е необходим, за да се отключи финансирането за всяка страна-членка от Фонда за справедлив преход За България финансирането е в рамките на 1,2 милиарда евро. Фондът, заедно със схемата за справедлив преход по линия на InvestEU и схемата за отпускане на заеми от Европейската инвестиционна банка са финансовата част на Механизма за справедлив преход: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal/finance-and-green-deal/just-transition-mechanism_bg