Климатичните промени са тук и ще стават все по-осезаеми. Големи райони в България са заплашени от безводие, заради липсата на валежи реколтата тази година е съсипана на много места. Това ни кара да се запитаме има ли страната разработени мерки за реагиране на промените в климата?

Съществува изискване определена част от всички европейски средства да се използват за мерки, свързани с климата. Става дума за средствата по всички национални програмни документи - независимо дали става дума за земеделие или индустрия, няма област, която да не е засегната, затова и ЕС е отредил в настоящия програмен период 2014 - 2020 г. 20% от средствата да са точно за такива политики. В следващия период 2021 - 2027 процентът е още по-висок 30%.

От “Зелени закони” направихме кратък преглед за финансирането на климатичните политики в България от европейските фондове и програми от 2007 г. досега, така че да формулираме препоръки за подготовката на документите за предстоящия програмен период.

В резюме, от „Зелени закони“ смятаме, че:

•  основна цел на използването на средства от европейските фондове и програми/механизми следва да е не толкова или само осигуряване на икономически растеж и конкурентоспособност, а екологосъобразно развитие на страната с отчитане и намаляване на рисковете от кризи, включително поради промените в климата;
• подходът за действия „на парче“ – като например „политическото“ решение за студения резерв в енергетиката, внесено от министъра на енергетиката и много бързо гласувано от Народното събрание, е крайно неприемлив. Същото се отнася и до подхода „как да се усвоят/изхарчат“ средствата от европейските фондове и програми и при тяхното планиране, и при използването им. Настояваме за ясно определяне на цели в националните оперативни програми, включващи конкретни мерки за адаптация към климатичните промени и съответни индикатори за оценка на проектни предложения. В подобен смисъл са и препоръките на доклада на Сметната палата за ефективното прилагане на програмното бюджетиране през периода 2016-2018 г. - https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/dokladi-128 ;
• остават валидни изводите от доклада на Гражданска коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС за периода септември 2012-март 2016 г., като например: “най-неглижирано е спазването на принципите за устойчиво развитие и за опазване на околна среда. Устойчивото развитие все още е непознато на всички нива на управление и взимане на решения в държавата и е много далечно от мисленето на цели бизнес-сектори, вкл. такива, които имат пряко отношение към опазване на природата и/или социалната сфера (напр. транспорта, управлението на отпадъците и др.)”. И както посочихме в предишен анализ на „Зелени закони“, сега повече от всякога са необходими радикални промени в начина на управление на финансовите ресурси – европейски и национални, стъпвайки върху ясна приоритизация на необходимите дейности и разходи за осъществяването им, прилагане на адаптивно управление при планирането, постоянна оценка на ефективността на разходите и направените грешки, и пр.;
• е необходимо във възможно най-голяма степен прилагането на принципа на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящи мерки за превенция на отрицателни последствия от климатичните промени. Те трябва да се планират на базата на оценка на рисковете и прилагане методите за управление на кризи, както и преодолявайки досегашни лоши практики – например, липсата на средства за летателна техника за потушаване на горски пожари.

На сегашния етап от процеса на програмиране за периода 2021-2027 г. е важно тематичните работни групи за новите ОП в максимална степен да успеят да формулират специфични за страната конкретни мерки и индикатори за използването на финансиране от европейските фондове и програми, така че тези ОП в максимална степен да осигуряват осъществяване на политики в сферата на околната среда и изменението на климата. От „Зелени закони“ продължаваме да следим и анализираме протичането на този процес.

Пълният текст на анализа е в прикачения файл.