На 19 февруари в с. Орешник, Тополовград се състоя първата от двете срещи-дебати с местната общност на тема „Общите чешми на с. Орешник – управление и ползване” по проект „Мрежа от малки земеделски стопанства за наблюдение на местното управление на водите и сушата в България”. Избрахме с. Орешник, защото селото има уникално богатство от общи чешми, там е разположен декоративен разсадник „Цветята на Камен”, а проблемите с ползването на водата от тях се случват все по-често. Срещата бе съ-организирана с кмета на с. Орешник (Тодорка Аранаудова) и Камен Бакърджиев. В срещата участваха ползвателите на водата – жители, напояващи личните си бахчи и дворове, земеделски производители (лозари, зеленчукопроизводители, цветя) и други заинтересовани лица.

В рамките на землището на с. Орешник съществуват 7 основни селски (общи) чешми, които се ползват за напояване, водопой и пране на килими. Твърди се, че селото е възникнало там, именно заради тези естествени извори. Две от чешмите (Гробищната и Хорищенска) преди години са захранвали микро-блата, които са служели за местообитания на водолюбива флора и фауна. Към момента поради занемаряване на текущата поддръжка тези микро-блата са изчезнали. Върбовата чешма, която в момента е спряла, е захранвала микро-язовир, който към днешна дата не съществува. Според местните жители микро-язовира е бил последно пълен преди 4-5 години. Около микро-язовира е наблюдавано двойка черни щъркели, вид уязвим според Червената книга на България, защитен от Закона за биологичното разнообразие и тритони. Върбовата чешма е била и основно място за водопой на животни, които в момента са се преместили към Гробищната чешма и се случва да навлизат в Гробищния парк, където правят поразии. Дялковата чешма също е спряла да работи.

Срещата премина ползотворно и в добър дух, като се обсъдиха:

• проблемите във водоползването на всяка от чешмите – липсата на график на ползването и съответно възникването на конфликти между ползвателите, липсата на текуща поддръжка на коритата за водопой и за временно съхраняване на вода, липса на ремонт и поддръжка на тръбите от водоизточника – почистване от корени, наноси, пробойни;
• възможностите за решаване на проблемите – съставяне на график на ползване съвместно с най-честите ползвателите, дни за текуща поддръжка на чешмите преди поливния сезон, изготвяне от специалисти на количествено-стойностни сметки за ремонт на чешмите, издирване на архивна информация от община Тополовград за микро-язовира (източник на захранване на водоема, геоложка основа) и чешмите (източник на захранване, качество на водите), изграждане на резервоари за съхраняване на неизползваната вода до чешмите, ако има възможност или до стари или нови места за резревоар, регулярни срещи на селото (поне 2 пъти годишно) на тема управление и ползване на чешмите.

Местната общност даде конкретни краткосрочни и дългосрочни предложения за решаване на проблемите, като:

• да се изготви техническо задание за ремонт на Гробищната чешма с цел съставяне на количествено-стойностна сметка и представянето й пред община Тополовград и Общинския съвет за финансирането от  годишния бюджет за 2022 г.;
• да се направи текуща поддръжка (почистване на наноси) на главната вада на Голямата чешма с доброволци от селото;
• да се определят на дати за събиране на доброволци веднъж годишно за текуща поддръжка на чешмите;
• да се търсят причините за изчезването на водата в микро-язовира (да се покани хидро-геолог, да се разгледат архиви на общината и друго) и намиране на решение за възстановяването му;
• да се говори със собственика на резревоара към Голямата чешма (в момента празен, поради неизвестни на събралите се хора прични) дали е съгласен да се ползва от селото и да се провери за общински имот публична собственост за изграждане на нов резревоар към Голямата чешма.

Приложено ще намерите презентацията, която направихме по време на срещата-дебат. 

Снимки: Росен Василев