На 10 август инициатива "Зелени закони" подаде становище към МЗХГ относно "Списъка на земеделските практики от полза за климата и околната среда". 

В становището си (прикачен документ) предлагаме да бъде включени базирани на природата решения при управление на водите в земеделието и селските райони в предвид бъдещите прогнози за промени в климата. В България основната характеристика на агрометерологичните условия е недостигът на вода, която пък е жизненоважна за земеделието. Базираните на природата решения са такива практики, които имитират природните процеси и надграждат напълно действащи концепции за управление на водни зони, които имат за цел едновременно да подобрят наличието и качеството на водата и да повишат земеделската производителност^[1]. Базираните на природата решения (БПР) целят подобряване на управлението на водите, както на микро ниво (ниво земеделско стопанство), така и на макро ниво (цяла водосборна зона).

Така също категоричното възразяваме срещу представянето на „Почистване от храсти, дървета, камъни, подравняване, подсяване на тревостоя, торене на постоянно затревените площи“ като подобрително мероприятие в постоянно затревени площи (ПЗП). Тези дейности водят до радикално унищожаване и намаляване на биоразнообразието на постоянно затревените площи и би трябвало да се извършват само след положителна оценка за съвместимост или ОВОС. Такива не са извършвани досега в България, което е пряко нарушение на изискванията на природозащитните директиви на ЕС. Финансираното от ПРСР „чистене“ на постоянно затревените площи е една от най-големите движещи сили за унищожение на биоразнообразието в България и пример за порочна субсидия.

^[1] Sonneveld, B.G.J.S. Merbis, M.D. Alfarra, A. & Ünver, O. and Arnal, M.A. 2018. Nature-Based Solutions for agricultural water management and food security. FAO Land and Water Discussion Paper no. 12. Rome, FAO. 66 pp.