Днес, 11.09.2023 г. от „Зелени закони“ внесохме становище във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на Министерски съвет, публикуван за обществени консултации на 27.07.2023 г. на адрес https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7739. 
Публикуваме тук пълния текст на становището: 

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

През август Министерството на енергетиката пусна за обсъждане (преди внасяне в Народното събрание) проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за енергетиката (ЗЕ). Както вече стана традиция, лошата практика на обществени обсъждания през лятото (а и в периода на коледно-новогодишните празници) събра малък интерес. Основната битка отново ще се проведе в Народното събрание. Към него е насочено и това наше становище¹.

Основни възражения:

I. Проектът на ЗИД на ЗЕ идва с голямо закъснение след вече намиращия се в напреднала фаза ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), чието обсъждане бе отложено от 49-о Народно събрание през юли 2023 г. ЗИД на ЗЕ, предложен от Министерския съвет, претендира да третира материя, която е идентична на или от по-висок ред спрямо материя, третирана в ЗЕВИ.

II. Става дума за изключително важните за развитието на „зелената енергетика“ фигури на „произвеждащия потребител“ (prosumer) и „енергийната общност, основана на ВЕИ-технологии. Тяхното масово навлизане е правно заложено в Директива 2018/2001 (известна като ВЕИ-директивата). В същото време в рамките на Директива 2019/944 (известна като Директивата за вътрешния енергиен пазар) тези две фигури също се третират, включително и с други термини („активни клиенти“, „общностна енергетика“, „граждански енергийни общности“). Специално е подчертана и ролята на енергийните общности като начин за намаляване на енергийната бедност, която се превръща във все по-голям проблем в периоди на глобална политическа нестабилност и кризи на енергийните пазари.

Това, което установяваме е, че чрез предлаганите от Министерския съвет чрез ЗИД на ЗЕ промени - §18 за създаване на чл. чл. 92б и 92в – се установява някаква форма на йерархия между предложените тук „активни клиенти“ и „граждански енергийни общности“ от една страна, и предложените в ЗИД на ЗЕВИ „произвеждащи потребители“ и „енергийни общности“ от друга, като изглежда, че предлаганите тук фигури по някаква неизвестна и неописана в мотивите към настоящия ЗИД логика, включват в себе си като някаква форма на подмножество фигурите, предлагани в ЗИД на ЗЕВИ. Тази логика прозира обаче от текстовете в двете директиви:

•  В Директива 2019/944 активните клиенти и гражданските общности не са ограничени спрямо вида на енергоносителите, които използват.
•  В Директива 2018/2001 произвеждащите потребители и гражданските общности се свързват с производството и съхранението изключително на „зелена“ енергия (ВЕИ-технологии).

От друга страна, предлаганите конкретни текстове от Министерския съвет чрез ЗИД на ЗЕ в §18 са недостатъчни и по-малко конкретни спрямо предложените текстове за „произвеждащи потребители“ и „енергийни общности“ в ЗИД на ЗЕВИ. Т.е. множеството е по-слабо уредено от подмножеството. Това не би било голям проблем, ако не бяха налице предложения на различни депутати от Комисията по енергетика в НС предложените конкретни текстове за „произвеждащите потребители“ и „енергийните общности“ да отпаднат от ЗИД на ЗЕВИ с мотива, че ще бъдат уредени именно в ЗИД на ЗЕ. Виждаме, че това не е сторено. При положение, че текстовете, които описват в подробности правилата за „произвеждащите потребители“ и „енергийните общности“ в ЗИД на ЗЕВИ отпаднат, но не са пренесени в ЗИД на ЗЕ, България рискува да създаде поредните неработещи текстове, а наказателната процедура по линия на Директива 2018/2001 да не бъде прекратена. Поради така очертаната необходимост от изясняване и приемане на обща концепция кои текстове да останат в ЗЕВИ и кои да бъдат отнесени в ЗЕ и последващото напасване на тези текстове, от „Зелени закони“ предлагаме процедура на едновременно разглеждане на двата ЗИД-а – на ЗЕВИ и ЗЕ – в Комисията по енергетика след приемане на ЗИД на ЗЕ на първо четене.

III. Друга цел на проекта на ЗИД на ЗЕ е да допринесе за изпълнение на Реформа „Либерализация на пазара на електроенергия“ (C4.R8) и изпълнение на Реформа „Разработване на дефиниция и критерии за "енергийна бедност“ (C4.R3) от Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ). От „Зелени закони“ смятаме, че предложенията по линия на реформа C4.R8 (либерализацията) теоретично са добри, но прилагането им по наблюдавания в момента начин – в късо време, в средата на регулаторния период и без подготовка на защитни схеми – би довело до кризисни ситуации, сочени от различни експерти и заинтересовани страни² . Рискът ЗИД на ЗЕ да не бъде приет достатъчно бързо и съответно заложеният 2-3 месечен преходен период да се окаже по-къс, е напълно реален. В случая ЗИД на ЗЕ е заключен от между необходимостта от по-дълъг период за напасване на текстовете за произвеждащите потребители/активните клиенти и енергийните общности/гражданските енергийни общности по ЗИД на ЗЕВИ и ЗИД на ЗЕ съответно от една страна, и от друга страна – необходимостта от по-кратък период за приемане на ЗИД на ЗЕ заради необходимостта от по-дълъг преходен период преди пълната либерализация на пазара за небитови клиенти.

IV. Що се отнася до другата реформа, за енергийната бедност (C4.R3), смятаме, че текстовете в предложения от Министерския съвет ЗИД на ЗЕ са твърде общи и притежават три основни слабости:

• Дефиницията, предложена в § 33, т. 5: 5. Създават се точки 13а, 13б, 13в и 13г: 13г. 13 г: „Домакинство в положение на енергийна бедност“ е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“, не отразява причинно-следствената връзка между енергийната бедност (причина) и общата бедност (следствие).
• Отговорността за „определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, включително и оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност“ (§13, за промяна на чл. 38д, нова ал. 2) се прехвърля към наредба, „приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика“. Смятаме, че без посочен срок за подготовката и приемането на тази наредба (напр. 3 месеца от влизането на закона в сила), нейното разработване ще продължи в необосновано дълги срокове и де факто реформата няма да бъде направена докрай.
• Смятаме, че текстът в предложената ал. 3 (§ 13) допуска и възможността да няма финансиране за „мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на домакинство в положение на енергийна бедност и уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия“, което е неприемливо! Държавата не може да остане без такива средства, освен в случаи на извънредни ситуации (форсмажор) и при обичайното функциониране на държавата подобни възможности за липса на средства за цитираните мерки не трябва да бъдат допускани в законодателството.

Налице са и други слабости в проекта на ЗИД за ЗЕ, предложения за изчистване на които ще внесем в съответния времеви период на разглеждане на законопроекта в Народното събрание.

¹ Инициативата „Зелени закони“ на Сдружение за изследователски практики си запазва правото да внесе и конкретно разработени текстове между първо и второ четене на ЗИД на ЗЕ.
² Например в становището на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР): https://dker.bg/news/1013/65