Становище срещу приватизацията на 700 хил. дка държавни земи в Закона за бюджета 2024 г.
Днес от Инициатива "Зелени закони" изпратихме до Народното събрание Становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (49-302-01-76), с което изразяваме критичната си позиция срещу предложението в законопроекта да е включена продажбата на700 хил. дка държавни земеделски земи, чрез която да се генерират бюджетни приходи в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в размер на близо 100 млн. лева като пари и още 240 млн. лева, заплатени чрез поименни компесационни бонове. Въпреки изказванията на финансовия министър (МФ), че продажбата на тези земеделски земи не е включена в законопроекта за 2024 г., ние установихме, че тази продажба е заложена като прогнозен приход от 340 млн. лева за 2025 г. в актуализираната бюджетна прогноза за 2025-2026 г. на МЗХ (виж документ "2200-МЗХ.pdf" в архивния файл https://www.parliament.bg/bills/49/49-302-01-76.zip към законопроекта, както и в Становището на МЗХ по писмо с изх. № 91-00-675/10.11.2023 г. на МФ. Освен това от документа "Справка по чл. 32 от УПМСНА.docx" в същия архивен файл към законопроекта разбираме, че отказът на Министъра на земеделието и храните Кирил Вътев в Становището му по писмо с изх. № 91-00-675/10.11.2023 г. на МФ да продава държавните земи е отхвърлено с текста „Не се приема“, като е посочено, че предложението ще бъде разгледано на по-късен етап.
С нашето становище изразяваме и пълна покрепа към позицията на земеделският министър, че продажбата на държавни земеделски земи е неприемлива, както поради факта, че очакваните приходи от продажбата са многократно по-ниски от приходите от аренда (дори за 4 годишени период), и че държавните земи са необходими за обезщетяване. В допълнение, считаме, че тези 700 000 дка, представляващи близо 0,7% от държавната територия и 1/5 от държавния поземлен фонд, са изключително важен буфер и стратегически ресурс за изпълнение на ангажиментите на държавата към ЕС, обществото и природозащитата, когато се налагат икономически нерентабилни мерки като:
- защита на климата, включващи например залесяване и съхраняване на въглерод в почвата и биомасата;
- защита срещу спекулативни действия на едри участници в производството и пазара на селскостопанска продукция;
- защита на продоволствени нужди на население по време на икономически, воени, климатични или други кризи;
- поощряване на природосъобраните практики в земеделието по примера на природосъобразното горско стопанство в държавните гори;
- защита на биоразнообразието, като например за постигане целта на ЕС по Зелената сделка за строга защита на 10% от територията на всяка страна;
- защита от обезлесяване на самозалесилите се близо 100 000 дка държавни земи, които биват изсичани на голо в частните земи;
- равнопоставен достъп на всички животновъди до публични пасища, извън общинските.
С оглед на обществените опасения за спекулативни интереси при продажбата на тези 700 хил. дка държавни земи предлагаме на депутатите да изискат информация от съответните органи дали и кои лица притежават основния дял от поименните компенсаторни бонове, и как ще бъде защитен държавния и обществен интерес тези земи да не попаднат в ръцете на земеделски монополисти или в търговци с инвестиционни интереси от ВЕИ сектора и строителството на "курортни" апартаменти по морето и планините, както се случи при заменките на гори и земеделски земи в периода 1999-2009 г., които имаха за цел единствено "комасация", а не "урбанизация".
Въз основа на изложените мотиви с нашето становище до НС настояваме при приемането на законопроекта за бюджета да се гарантира, че предложението за продажба на държавни земи ще бъде не просто отложено, а изцяло отменено в документацията към законопроекта, както и ще бъде отменен прогнозния приход от 340 млн. лева за 2025 г. в актуализираната бюджетна прогноза за 2025-2026 г. на МЗХ.
Коментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара