Днес внасяме в 48 Народно събрание становище срещу т.нар. "Закон за морските ВЕИ". То се отнася едновременно и за двата проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП), внесени с 1 час разлика съответно от народни представители на „Демократична България“ (Ивайло Мирчев и др.) и ГЕРБ (Делян Добрев и др.), защото двата проекта са идентични.

От „Зелени закони“ смятаме, че регулиране на конкретни специфични моменти при производството на енергия от вятъра в морските пространства е принципно необходимо, но то може да се случи без създаване на бутиков закон, обслужващ само инвеститори в този сектор. Тази материя трябва да се прецизира със  специализираните закони за енергетиката, възобновяемите енергийни източници и морското пространство - т.е. чрез промени в ЗЕ, ЗЕВИ и финалния Морски план по ЗМПВВППРБ, както и с текстове в самия ЗМПВВППРБ за териториалното устройство на морските зони, в които е допустимо разполагане на ВЕИ.

От „Зелени закони“ сме против закон, който монополизира цялостното развитие на този енергиен подсектор – „от люлката до гроба“ – в ръцете на един „междуведомствен съвет“ към Министерския съвет. Не подкрепяме закон, който предполага изкривяване на пазара на енергия, приема "ВЕИ" за равносилно на "вятърни мощности", прави високи рисковете за околната среда на Черно море и крайбрежните територии (например, липсва каквото и да е уреждане на използването на батерии за съхранение на електрическата енергия към офшорните ветропаркове) и отваря широко вратите за лична и институционална корупция.

Смятаме, че и двата предложени проекта за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (които са над 95% идентични) се базират на погрешна философия и концепция за уреждане развитието на офшорната вятърна енергетика. Смятаме, че те не могат да бъдат изчистени от пороците, които носят и затова следва да бъдат изцяло отхвърлени, а на Народното събрание да бъдат представени съвсем нови проекти, адекватни на институционалната и междуинституционална рамка в управлението на сектор „Енергетика“.

На ниво ЕС към момента се разработват изисквания за зоните, в които приоритетно да се разполагат ВЕИ мощности. Тези т.нар. "go-to" зони за България трябва да се съсредоточат в райони без богато разнообразие и приоритизирането на акваторията чрез специален закон противоречи на този процес. Към момента "go-to" зони за България не са определени, като освен нуждата те да не съвпадат с европейски обекти, защитени от мрежата "Натура 2000", тече и дебат дали те да не бъдат изключително идентифицирани в терени с увредена природа и бивши обекти на топлоенергийната индустрия, които са с големи площи.

Законопроектите на ГЕРБ и ДБ за ЗЕВИМП противоречат също на българското и европейско екологично законодателство. Не е допустимо предвиденото в чл. 12 ал.3 съобразяване на Морския пространствен план с плана за развитие на енергийните мощности в морето, доколкото за МПП има издадено становище по екологична оценка и всяко негово изменение минава през задължителна процедура за преценка необходимостта от екологична оценка (ЕО)  и оценка за съвместимост по реда на чл. 31 на ЗБР (ОС). На тези процедури подлежат и специализираните устройствени планове. Терминологията, използвана в чл. 25 ал. 1 т 3 и 4 и в чл. 27 ал. 5 т. 6 и 7, не отговаря на разпоредбите на ЗООС и ЗБР.

Някои от идеите на законопроекта противоречат на разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия . Трябва да обърнем внимание по-специално на това, че според Директивата възлагането на концесия за строителство включва прехвърлянето на концесионера на оперативен риск от експлоатирането на това строителство, включващ риск, свързан с търсенето, или риск, свързан с предлагането, или и двете. Счита се, че концесионерът е поел оперативен риск, когато при нормални условия на експлоатация не му е гарантирано, че ще си възвърне направените инвестиции или разходи по експлоатацията на строителството или услугите, които са предмет на концесията. Частта от риска, прехвърлена на концесионера, включва реално излагане на колебанията на пазара, при което евентуалната прогнозна загуба на концесионера не е само символична или пренебрежима. Тази основа на Директивата противоречи на предвидените в законопроекта  договори за разлика (чл. 47 и последващи). Определеният срок на концесиите от 25 години (посочена я чл. 20 ал. 2 „до 25“ но никъде в текста не е посочено как се определя и как участва срока в процедурата) противоречи на разпоредбата на директивата в чл. 18 параграф 2 а именно „ За концесии, надвишаващи пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора.“

Същностни пороци на проекта за ЗЕВИМП

1. Създава се институционален монопол върху развитието на офшорната вятърна енергетика.

2. Монополът се предоставя на една маргинална структура (МЕСРОВЕ), която обаче е натоварена с функции на институция от ранга най-малкото на Държавна агенция, за които няма капацитет.

3. Отнемат се законови правомощия на съществуващи органи и институции, без те да бъдат изрично освободени от тях, което създава правна несигурност.

4. Вменяват се нови – често конфликтни, функции на съществуващи институции. Специално Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е вкарана в тежък конфликт на интереси с предлаганото задължение да провежда търговете за концесии.

5. Излишно натоварен е държавният бюджет, създава се нова ненужна бюрокрация. Вносителите и на двата проекта удобно не казват допълнителните разходи за създаването на една нова и промяната в задълженията на няколко действащи институции.

6. Излишно натоварен е и министър-председателят с функции, които не би трябвало да надхвърлят компетентността на председател на изпълнителна агенция към Министерството на енергетиката (МЕ) или на държавна агенция. Доколкото става дума за конкретни знания и експертиза, които един министър-председател не е длъжен да притежава, тук съзираме и скрит корупционен елемент: зад неговия гръб, но под неговата егида, да се развихрят концесионни страсти.

7. Някои от предлаганите процедури са неясни, объркани или създават възможности за нееднозначно тълкуване.