Българските гори отново са в опасност

Българските гори се намират пред най-голямата опасност, изправила се пред тях за последния четвърт век. Държавата, под натиска на дърводобивните компании, се готви да облекчи правилата за сечта, като облекчи използването на големи машини (харвестъри и форвардери). Те са механизирана техника, предназначена за сечи в тайгата и северните гори, при които се сече изключително на голо - т.е. премахва се изцяло гората - и се залесява наново след сечта на голата площ. Това влиза в противоречие с традиционното за България лесовъдство и не е съобразено с климата и релефа, при които растат българските гори.

В средата на ноември Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция за горите обявиха обществени консултации на Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите [1] и Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им [2].

Основната цел на двата проекта е „създаване на условия за въвеждането и използването на механизирана горска техника - харвестъри и форвардери“. Тези машини са предназначени предимно за северните държави, където се практикува съвсем различен тип лесовъдство от българското и се използват основно при равни терени, където се водят основно голи сечи. Основното предимство на прилаганата технология е производителността - повече дървесина. Подобни машини бяха закупени от някои големи дърводобивни фирми и държавни предприятия в опит да решат проблема с недостига на работна ръка, без да се отчита, че те не могат да се използват при действащата нормативна база. Проблем, който е свързан с липсата на обучения и адекватно заплащане в сектора, а не с нуждата от повече машини за гола сеч.

За да могат да се използват закупените машини и с цел да се позволи с правителствена наредба тяхното използване в България, се предлагат и цитираните промени, които да позволят по-широки и повече просеки, както и да се премахнат ограниченията за размера на площите, върху които може да се премахне изцяло гората. Новите просеки ще се водят като част от горските насаждения.

Какво предвиждат промените?

• Регламентира се, че до 17 % от площта на горските насаждения могат да бъдат просеки;
• Предлага се намаляване на разстоянието между просеките за временни горски пътища от сегашните 40 м. разстояние между тях, до  20 м до 30 метра, като се допуска това разстояние да се намалява допълнително при използване на харвестъри и форвардери;
• Премахва се максималният размер на котлите при постепенно-котловинните сечи, което ще позволи просто да се отнемат 30% наведнъж под формата на един котел.
• Предложените изменения позволяват да се отсекат при определени условия до 90 % от насаждението наведнъж - при склопеност на зрелия дървостой между котлите под 0,6 (досега 0,3) и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст;
• Увеличава се наклонът на терена, при който може да се прилагат схематични сечи от 25 на 30 градуса;
• Регламентира се при сеч обемът на маркираната дървесина от просеки за изграждане на временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина, да не се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението.
• Отпада изискването за по-дълъг възобновителен период за горите в европейската мрежа „Натура 2000“, като се променя от 30 г. на 20 г., а периодът между отделните лесовъдски намеси става 5 години.
• Създава се възможност в случаите на гола сеч с последващо залесяване да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове.
• Създава се възможност за ограждане на възобновени участъци до склопяване на насажденията и ограничаване достъпа на хора в тях
• Създава се възможност маркирането на дърветата, които се отсичат, да отпадне и да остане само маркиране на дърветата, които не се секат. Тази възможност е при санитарни и принудителни сечи.
• Променя се процентът, при който не се допускат сечи в горите във фаза на старост, като изключение се прави за случаите на повреди над 30 % от площта на насаждението, за разлика от досегашните 50%
• Облекчава се сечта в лесозащитните пояси.

Какво може да очакваме, ако се приемат тези промени?

На първо място това означава фрагментиране на българските гори от изключително близки просеки и пътища. Увеличаването на фрагментацията е свързано с увеличаване на ерозията, затлачване на реки и язовири, облекчаване на бракониерството, разрушаване на ландшафта, облекчаване навлизането на агресивни интродуценти, влошаване на здравословното състояние.

За да добиете представа какво би се случило, ако се комбинират 17% просеки и 20% сеч, можете да видите от това изображение от Гугъл мапс

На това генерирано изображение можете да видите една гора с 17% просеки. 

България има около 3,7 млн. хектара гори и 300 хиляди хектари незалесени горски територии. Ако 17 % от горите бъдат превърнати в просеки и пътища, това означава загуба на 600 хиляди хектара гора или колкото пет парка Странджа или две планини като Рила.

Най-големите заплахи:

• За дъбовите и боровите гори: При тях измененията ще позволят с две сечи в рамките на 5 години да бъде изсечени до 90% от гората. Това е практически завръщане към политиката за едновъзрастни насаждения и отказ от създаването на гори с многообразие по възраст и структура.
• Изключенията: Обемът на дървесината, добита от просеки за изграждане на горски пътища, въжени линии и складове за дървесина, няма нужда да се включва при определяне интензивността на сечта и в допустимия размер на ползването за насаждението, означава, че ще се добиват количества дървесина, които не са обсъждани при одобряване на горскостопанските планове и програми, не са оценявани в процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000“. Допълнителният добив на дървесина само от просеки може да достигне до 1 милиона кубически метра на година.
• Не гора, а нива за дървесина: Регламентирането, че при сечи в тополови, върбови и акациеви гори  с последващо залесяване може да се изсече цялостно дървостоят, като не се запазват ценни дървесни видове, ще облекчи дърводобива и залесяването, но ще доведе до загуба на биологично разнообразие и ще създаде „зелени пустини“, премахвайки възможността някога тези терени да се заселят от местни дървесни видове.
• За лесозащитните пояси: Облекчаването на сечите в лесозащитните пояси в Добруджа ще подпомогне дърводобива, но ще доведе до загуба на техните полезни функции за намаляване на ветровата ерозия и запазване на влагата в почвите. Това ще се случва на фона на все по-намаляващите валежи във вегетационния период на земеделските култури и засиления процес на опустиняване на причерноморска Добруджа.
• Без защита остават зоните от „Натура 2000“: Предложенията целят облекчаване на сечите в горите от защитените зони на „Натура 2000“, като те се приравняват на стопанските гори. Те ще доведат до намаляване на ползата от техните екосистемни функции, вкл. влагозадържащи и водорегулиращи, както и до загуба на биологично разнообразие. От над десетилетие българските граждани се намират във водна криза. За 2024 година над 650 населени места бяха в режим на водите. Вместо да се насочи горското стопанство към управление, благоприятстващо задържането на водите от горите, то с тези предложения се прави точно обратното - намаляване на техните полезни функции за водите.

Отново без екологични процедури

И в тези си предложения продължава практиката на Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите да не подлагат на екологична оценка и на оценка за съвместимост с целите на  „Натура 2000“ проектите си за изменение на нормативни актове. Това е нарушение на Директивата за стратегическа екологична оценка, Директивата за природните местообитания и законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие.

Приемането на тези изменения ще направи невъзможно и постигането на целите, поставени от Регламента за възстановяване на природата [3], а именно увеличаване на дела на горите с неравномерна възрастова структура, на свързаността на горите, на запаси от органичен въглерод, на  горите, в които преобладават местните дървесни видове и на разнообразието от дървесни видове.

Какво можете да направите, за да спрете тази заплаха за българските гори?

От Зелени закони се обръщаме с апел към всеки, на който са му мили българските гори и българската природа - сега е време за дела. Можете да помогнете да спрем заедно тази огромна заплаха, като направите едно или повече от следните действия:

1. Напишете становище до 18 декември и го изпратете до Изпълнителна агенция по горите на адрес iag@iag.bg  -  като посочите, че не сте съгласни с предложените изменения на  Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Можете да го мотивирате, ако желаете, със заплахите от фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, затлачване на язовири и водни обекти, нарушаване на ландшафта, откриване на големи голи площи, облекчаване на бракониерството, затрудняване на контрола върху дърводобива, улесняване навлизането на агресивни интродуценти, намаляване на биологичното разнообразие.
2. Напишете искане до министъра на околната среда и водите да разпореди да се извършат процедурите по екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и по оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 на проектите за изменение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите и на Наредба № 5 от 2014 г. за строителството в горски територии без промяна на предназначението им. Писмото си можете да изпратите по електронна поща на имейл: edno_gishe@moew.government.bg.
3. Изпратете протестно писмо до Министър председателя на Република България (ms_register@government.bg)  и Министъра на земеделието и храните (mail@mzh.government.bg)
4. Напишете отрицателно становище срещу промените в Портала за обществени консултации на Министерски съвет в двете страници, където се обсъждат промените на наредбите:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8699

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8706

5. Свържете се с Вашия народен представител и му обяснете  заплахата за горите на България
6. Говорете с роднини и близки и ги запознайте с това какво готви Министерството на земеделието
7. Пишете по темата в социалните мрежи и изразете несъгласието си с предложените промени като отбележите с „таг“ Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите.