Инициатива „Зелени закони” е подавала многократно становища в процеса на разработка на Стратегическия план за  развитие на земеделието и селските райони (РЗСР). Становищата са приложени в приложенията към публикувания на strategy.bg проект на Стратегическият план.
 

Нито едно от становищата на инициатива „Зелени закони” не беше прието, нито пък беше отхвърлено с мотивиран отказ. За нас остава загадка защо инициирате обществени обсъждания, в които събирате становища, които нито отразявате, нито отхвърляте, казвайки защо правите това. Това на практика напълно обезсмисля процесите на публични обсъждания.

Настоящото становище бе подадено вчера във връзка с Обществена консултация на Стратегически план за РЗСР за програмен период 2023 – 2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет

За нас е загадка защо се организира обществено обсъждане на един вече приет с решение на Министерски съвет акт, чието одобряване се очаква от Европейската комисия, а страните членки трябва да започнат да го прилагат от 01.01.2023 г.

За нас е загадка и защо Министерски съвет е приел този Стратегически план, въпреки липсата на съгласуване от страна на МОСВ заради липсващата екологична оценка и оценка за съвместимост, както и въпреки забележките от страна на МРРБ.

Всичко това прави общественото обсъждане на този етап напълно безсмислено даже и от формална гледна точка.
 

Ако МЗХГ и МС желаят Стратегическия план да бъде приет законосъобразно, то след прегледа му от Европейската комисия и след извършването на екологична оценка и оценка за съвместимост, той трябва да бъде подложен на обществено обсъждане и едва след това приет от Министерски съвет.

В тази връзка ние обжалваме приемането на Стратегическия план.

И междувременно с  поредното становище посочваме някои конкретни слабости на Стратегически план

1. По отношение на поставените целеви стойностни към специфична цел 5 „Насърчаване на устойчиво развитие и ефикасно управление на природните ресурси, като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химически вещества” (стр. 200) считаме, че покриването на площ от 0.62% от използваната земеделска площ (31 232 ха, равняващо се на едва 2/3 от площта на гр. София) съгласно подпомогнатите ангажименти за подобряване на адаптирането към изменението на климата е твърде ниска и реално неоказваща никакъв благотворен бъдещ ефект. Аналогично е с целевата стойност от 0.65% от използваната земеделска площ (32 743 ха) съгласно подпомогнатите ангажименти за подобряване на водния баланс. Предвид климатичните прогнозите за 2030 г. за трайно засушаване на територията на страната посочената целева стойност звучи нереално и напълно неадекватно. Посочените целеви стойности трябва да бъдат увеличени на поне 10% от използваната земеделска площ (503 747 ха), за да имат реален ефект върху ефикасното управление на природните ресурси в земеделските земи.
2. По отношение на SWOT анализа по специфична цел 6 „Допринасяне за забавянето и възстановяването на намаляването на биоразнообразието, подобряване на екосистемните услуги и съхраняване на местообитанията и ландшафтите” в СИЛНИ страни т. 6 „общо подобряване на природозащитното състояние на местообитанията - намалява делът на местообитанията в неблагоприятно-незадоволително (U1) от 88% до 79%, а се увеличава дела на тези в благоприятно състояние от 11% до 12%.” - информацията се интерпретира превратно – единственото положително е увеличаване на местообитания в благоприятно състояние 3 броя, всичко останало показва влошаване . https://www.eea.europa.eu/themes/biodiversity/state-of-nature-in-the-eu/article-17-national-summary-dashboards/conservation-status-and-trends. Същевременно националния доклад по чл. 17 е сериозно критикуван като разработен без теренни проучвания и по тази причина е недостоверен източник на информация.

Отново в СИЛНИ страни т. 9 е посочено, че Природозащитният статус на земеделските местообитания (пасища), свързани със селското стопанство е със стабилна тенденция към подобрение – няма изведен такъв извод в научната литература. По-скоро изводите са противоположни на посочените.

В СИЛНИ страни т. 10.Защитените територии в България се увеличават, както по отношение на общата площ (SEBI 007), така и като брой защитените територии. - Увеличението е около 0,001% годишно и не би трябвало да бъде въобще коментирано.

3. Определението за поддръжка на Постоянно затревени площи (стр. 300, Permanent grassland) е твърде общо и неточно. В определението не става ясно какво означава предотвратяване на навлизането и разпространението на нежелана растителност. И по-надолу на земеделска площ означена като постоянно затревена площ е възможно само единично/мозаечно разположени дървета или линейно разположени, а храсти единствено в ивици. Посоченото изискване не е адекватно към българската действителност. Разположението на самозасадилите се шипки и други подходящи включително за пчелна паша растения е абсурдно да са позволени само на ивици.
4. От интервенция II.А.7 - Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) от териториалния обхват да отпаднат Националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан. За следното сме изразявали многократно становища, като включително сме завели дело към МЗХГ за удължаването без Екологична оценка на аналогичната мярка за 2021 и 2022 г. от ПРСР 2014-2020 г.
5. В интервенция ІІ.А.14 - Подпомагане по Натура 2000 за гори – при съпоставяне на площите предвидени за финансиране по Националната приоритетна рамка за действия в зоните на НАТУРА 2000 в България и заложените в Стратегическия план площи покриват едва 60% от предвидените в Приоритената рамка. Тоест няма съответствие между националните стратегически документи.
6. Интервенция „Създаване и възстановяване на екологична инфраструктура" е предвидено да покрива площ от 12 672 ха, което е едва 31% от заложените площи по мярка 43 “Поддържане на мозаечния ландшафт в земеделските земи със смесено земеползване запазване на смесеното земеползване на ниво физически блок (за физическите блокове със смесено земеползване) чрез допълнително плащане към основното подпомагане на доходите за устойчивост на земеделските стопани” в Националната приоритетна рамка (40 000 ха).
7.  В интервенция II.Г.1 - Инвестиции в земеделските стопанства – не са посочени важните стойности с колко трябва да се намали използването на вода при финансиране на инвестиция в земеделското стопанство „инвестиции, които осигуряват най-малко ХХ% потенциална икономия на вода и ХХ% ефективно намаляване на потреблението на вода” (стр.791). Липсата на информация не дава възможност съответните стойности да бъдат обществено и секторно обсъдени.
8. В интервенция II.Г.1.1. - Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда - Да се увеличи размера на допустимото финансово подпомагане на "Малките земеделски стопанство" на 80%, което е допустимо по Регламент (ЕС) №2021/2115 от 02 декември 2021 година. Така реално малките земеделски стопанства ще се възползват от възможността да финансират дейността си в съответните инвестиции. Посочените 50% съфинансиране са твърде високи за едно „малко земеделско стопанство”. 
9. По отношение на т. 7.2 Описание на структурата на мониторинг и докладване – тук е нужно системата за мониторинг да бъде отворена за преглед и от браншови организации, както и от НПО, включително и граждани, а не както е описано само за „институциите и партньорите, ангажирани в управлението на СПРЗСР”. Към момента информационната система на ДФЗ-РА не е “user-friendly”, както и няма достъп до над 90% от информацията. По този начин ДФЗ-РА работи непрозрачно и без възможност за упражняване на граждански контрол.
10. Заключението на Оценката на включването на заинтересованите страни (стр. 1108) е неточно. От самото начало МЗХГ не дава пълна информация за процеса на разработване на Стратегическия план и по-конкретно – методи на разработване, срокове за разработване, начин на гласуване на включване или изключване на предложенията от заинтересованите страни. Публикуването на информацията за заседанията на Тематичната работна група не означава, че има някаква промяна в Стратегическия план в следствие от представянето и обсъждането му в Тематичната работна група, както и от представените становища на заинтересованите страни.