Беззащитен ли е ландшафтът на България?

снимка на Тома Белев

Покрай случая с поставянето на голям пилон на Роженските поляни, както и при непреставащите строежи по Черноморието, отново се повдигна въпросът за опазването на ландшафта. От Министерство на околната среда и водите (МОСВ) артикулираха, че няма законово основание да се предприемат мерки за опазване ландшафта на поляните и трябва специален закон, който да се приеме. Нека да проверим дали е толкова беззащитен българският ландшафт?

Всъщност редица закони, особено закони, по които МОСВ е компетентен орган, изискват мерки за опазване на ландшафта:

Закона за опазване на околната среда

Според Закона за опазване на околната среда (ЗООС) ландшафт е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори. Ландшафтът е един от факторите на околната среда, а целта на закона е управлението им. В чл. 51 от ЗООС е посочено, че опазването и ползването на естествения ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.

Законът е предвидил и инструменти, чрез които ландшафтът се опазва. Това са типичните процедури за екологична оценка на плановете и програмите и процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения. 

При екологична оценка на планове и програми:

Съгласно раздел шести на ЗООС министърът на околната среда и водите и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите преценяват необходимостта от извършване на екологична оценка на всеки план или програма, по които се произнасят, спрямо множество фактори, един от които е въздействието върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита. Законът не предоставя определение кои райони или ландшафти имат такъв национален или общностен статут на защита, но изхождайки от разпоредбите на други закони със сигурност може да се твърди, че тази разпоредба трябва да се прилага за планове или програми, които включват целите или части от защитените територии обявени по реда на Закона за защитените територии, защитените зони обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, специалните горски територии и горските територии публична държавна собственост, определени по ред на Закона за горите, общините от Черноморското крайбрежие, недвижимите културни ценности  от типовете културен ландшафт и културен маршрут, определени по реда на Закона за културното наследство, както и водните обекти, водопадите, островите, морското дъно и заливаемата ивица на река Дунав, обявени като публична държавна собственост по реда на Закона за водите – тези ландшафти ще споменем и по-нататък.

 След фазата на преценка, когато се изготвя същинската екологична оценка, ЗООС задължава във всяка екологична оценка да се оценява вероятното значително въздействие на оценяваните  планове или програми върху ландшафта. 

При оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения:

За разлика от процедурите по екологична оценка, във всяка процедура по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения се преценява и оценява въздействието им върху ландшафта. (чл. 93 ал.2 и чл. 95 ал.4 от ЗООС)

Законът за биологичното разнообразие

ЗБР също цели опазване на ландшафта в рамките на териториите, включени в Националната екологична мрежа на защитени зони от европейската мрежа „Натура 2000“. Според него ландшафт е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори. Инструментът на превантивна защита в ЗБР  – оценката за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона – е насочен към защитата на ландшафта.

В Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони се посочва, че елементи на защитената зона са характерни елементи на ландшафта, които са от съществено значение за миграцията, географското разпространение на видовете и генетичния обмен между популациите им. Въздействието върху тези елементи се извършва както в рамките на процедурата по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, така и в рамките на процедурите по преценка необходимостта от оценка за съвместимост, както и на същинската оценка за съвместимост. 

ЗБР изисква всички устройствени планове, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, националните и регионалните програми да включват  мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта извън защитените зони, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове. Според закона такива елементи на ландшафта са реките, техните брегове и оводнени стари речни корита; естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони; пещери, скални венци и стени и дюни; седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;  полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища; заливни речни тераси и крайречна растителност;  гори, разположени до 500 м надморска височина и морския бряг.

Проверката дори само на два от пряко свързаните с опазването на природата закони показва, че министърът на околната среда и водите и директорите на РИОСВ във всяко свое решение по трите ключови процедури от превантивната защита на околната среда – екологичната оценка, ОВОС и оценката за съвместимост – имат задължението да се произнасят дали  разглежданите от тях планове, програми, проекти и инвестиционни предложения увреждат ландшафта или не.

Нека разгледаме и другите нормативни актове, уреждащи устройството, управлението и опазването на ландшафта.

Закон за водите

Съгласно член 116 от Закона за водите всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел запазване на ландшафта. Това се постига чрез политиките за управление водоползването и ползването на водите и водните обекти и се планира чрез Плановете за управление на речните басейни. 

Отново е в правомощията и задълженията на структури към Министерството на околната среда и водите – Басейновите дирекции за отделните райони на водосбори в България.

Закон за културното наследство

Законът за културното наследство цели опазването и закрилата на културното наследство на Република България, което обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Според закона в чл. 47 като недвижими културни ценности се опазват културният ландшафт (съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия) и културният маршрут (съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти). По него се  обявяват за културно наследство и  образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура. 

Според чл. 72 от ЗКН при заплаха за недвижима културна ценност действия се предприемат от кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство – т.е. има споделена отговорност между местната власт и регионални звена на Министерството на културата.

Закон за горите

Една от деветте цели на Закона за горите (ЗГ) е поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие. Според него горските територии оказват ландшафтни ползи за обществото. ЗГ разделя горските територии в съответствие с преобладаващите им функции на три категории:  защитни, специални и стопански.

В категорията на „специалните“ гори по чл. 5 на ЗГ има 3 вида, един от които са горите за поддържане на ландшафта. Категоризирането на горите се извършва с областните планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове и програми.

Поддържането на традиционния ландшафт е една от обществените екосистемни ползи от горските територии. В първата реална оценка на екосистемните ползи – „Оценка на екосистемните услуги, предлагани от горите на Национален Парк „Централен Балкан“", може да се види, че оценката на естетическата стойност на горите в парка съставлява 20% от общата им икономическа стойност. 

Наредбата за сечите в горите към ЗГ:

Предвижда при определяне на лесовъдските системи, които ще се прилагат в горските територии, попадащи в обявените по ЗБР защитените зони, да се запазва целостта на ландшафта при планиране на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура. Наредбата определя при провеждане на сечите да се опазват биотопната дървесина и биотопните дървета. При определянето на двата термина се включва ландшафтното значение на единични или групи дървета, живи, умиращи или мъртви, включително  лежащи на земната повърхност. 

Наредбата за залесяване към ЗГ:

В още една наредба към ЗГ – Наредбата за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране  – се посочва, че една от целите на залесяванията е „озеленяване и подобряване на ландшафта“. 

Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)

В член 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие е посочено, че една от основните му цели е възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство. Той задължава при изработването и приемането на общите устройствени планове за териториите на черноморските общини, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане, да се определят мерки за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и необходимите мероприятия за  опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите им. 

Закона за устройство на територията

Подобна функция на общите устройствени планове (ОУП) откриваме и в общия устройствен закон – Закона за устройство на територията. Той, в член 106, възлага на ОУП да определят териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне.  Според закона, в територии и части от тях, определени с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове, може да се установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.

Територии с режим на превантивна устройствена защита са територии, които притежават висока природно-ландшафтна, екологическа и културна стойност, но не са обявени за защитени със специален закон. Строителството в тях е незаконно. В България има вече примери с обособяване на защитен ландшафт „Звездец“ в Общия устройствен план на община Горна Малина. 

Наредба за устройство на видове територии:

В Наредбата за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена в приложение на ЗУТ, се предвижда в нарушени територии да се провеждат мероприятия за ландшафтно възстановяване и рекултивация на средата въз основа на подробни ландшафтноустройствени планове.  

Наредба за устройствените планове:

Наредбата за обема и съдържанието на устройствените планове към ЗУТ задължава в обяснителната записка на ОУП да се описва съществуващото положение на ландшафта –  ландшафтни области, райони и подрайони, вид и тип природни ландшафти, антропогенни ландшафти – урбанизирани, селскостопански, промишлени и рекреационни. 

Наредба за обхват на инвестиционните проекти по ЗУТ:

Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена по реда на ЗУТ, изисква част „архитектурна“ на идейния проект на сградите и съоръженията да представя решения за вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда.

Същата наредба изисква генералните планове за големи промишлени, селскостопански, транспортни, здравни, спортни и други комплексни обекти да определят ландшафтните условия и ограничения. 

Закон за опазване на земеделските земи

В земеделските територии опазването на ландшафта е ограничено в рамките на подпомагането на земеделските производители и рекултивацията на нарушените земеделски земи, уредени в Закона за опазване на земеделските земи. В Наредбата за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт се посочва, че рекултивацията на нарушени терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и до подобряване на ландшафта. С рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване. При невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт.

Закон за защитените територии

Законът за защитените територии (ЗЗТ) цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние, и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото.

В три от шестте категории защитени територии, които определя законът, се поставя цел за опазване на характерните и забележителни ландшафти – националните и природни паркове и защитените местности. Интересно е, че при единствената категория, която се основава почти изцяло на естетическите качества на природата – природните забележителности– в нейните цели не е посочено опазването на ландшафта. Описанието на ландшафта с неговата структура и естетически качества е задължителна част от плановете за управление на защитените територии.

Закон за пътищата

В Наредбата за проектиране на пътища, издадена по реда на Закона за пътищата, се изисква обвързване на пътищата с ландшафта. 

Всичко горепосочено ни дава основание да твърдим, че:

  •  планирането, устройството и управлението на ландшафта не е „terra incognita“ в България. Ландшафтът на различни нива се отчита при изработването на концепции и схеми за пространствено развитие, устройствените планове по реда на ЗУТ, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, националните и регионалните програми и планове, плановете за управление на защитените територии и плановете за управление на речните басейни.
  • Изпълнителната власт в лицето на МОСВ има инструменти, които са подходящи за да се оказва превантивна защита на ценните ландшафти. Това са процедурите по екологична оценка, ОВОС, оценка за съвместимост, както и процедурите по ползване на водите и водните обекти.
  • Въпросът е дали съответните власти имат желание да изпълняват законовите си правомощия и задължения за опазването на ландшафта и какво е качеството на това изпълнение. Както и дали засегната общественост е запозната с правните норми за защита на ландшафта, за да изисква прилагането им от компетентните институции.
Визия: Автор Ани Манова, за кампанията ни за Синеморец. Опитите ни да защитим странджанския бряг около Синеморец от застрояване – в зона от Натура 2000, в природен парк по ЗЗТ, в зона А по ЗУЧК – продължават. Засега неуспешно.

 

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари