С цел изготвяне на цялостен законодателен анализ на разпоредбите в Закона за горите (Обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011 г.), касаещи приватизацията на държавни горски имоти по реда на чл. 33-39, чл. 79, §5 и др. от закона, от народния представител Васил Тодев от „Зелено движение“ (ППДБ) е изискана информация от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за всички приватизационни сделки с държавни гори от приемането на Закона до края на 2023 г. Информацията включва справки за всички недвижими имоти - държавна собственост, които в периода 09.04.2011 г. – 31.12.2023 г. чрез продажби и/или замени по реда на Закона за горите са преминали от държавна собственост на МЗХ в собственост на частни и юридически лица (вкл. общини) (виж прил. 1 и 2).

1. Продажба на прилежаща площ към недвижим имот по реда на §5 от П3P на Закона за горите във връзка с §123 от П3P на ЗИД на Закона за горите (отм.).

Съгласно §123, ал. 1 от П3P на ЗИД на Закона за горите (отм.) лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в частни държавни горски имоти, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи без търг застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустим по ЗУТ.

По реда на §123 за последните 12 години са продадени общо 579 дка за общо 3,5 млн. лв. (прил. 1), като в повечето случаи става дума за единични имоти от по 1 дка, върху които в миналото са построени къщи и вили. По-интересни са продажбите на:

• 17 дка горски имоти, в които са разположени 15 бунгала и сграда с обща площ само 300 кв. м (т.е. 2%) на брега на яз. Искър, през 2011 г. за 20 лв./кв. м, което е нереалистично ниска цена за района;
• 16 дка горски имоти, съвпадащи с трасето на лифт в к.к. Пампорово през 2015 г. за 25 лв./кв. м, което е нереалистично ниска цена за района, като за сравнение цената за приватизацията на държавни горски имоти отново за лифт в комплекса, но чрез процедурата по чл. 79 от ЗГ, е била определена през 2023 г. на 79 лв./кв. м. или над тройно по-скъпо.
• 9 дка горски имот в курортна зона до с. Николаево, общ. Русе, в който е разположена почивна станция от само 250 кв. м (т.е. 3%), през 2015 г. за 2,50 лв./кв. м, което е нереалистично ниска цена за района;
• 330 дка горски имоти в общ. Разград, в които са разположени птицекомплекси с обща площ 50 дка (т.е. 15%), през 2015 г. за 2,20 лв./кв. м;
• 17 дка горски имоти, съвпадащи с трасето на лифт в к.к. Боровец през 2018 г. за 24 лв./кв. м, което е нереалистично ниска цена за района, като за сравнение цената за приватизацията на държавни горски имоти в комплекса, но чрез процедурата по чл. 79 от ЗГ, е била определена през 2017 г. на 97 лв./кв. м. или близо четворно по-скъпо.
• 4 дка горски имот, в който са разположени 20 бунгала на брега на морето в къмпинг Добруджа в гр. Шабла, през 2020 г. за 34 лв./кв. м, което е нереалистично ниска цена за района;
• 9 дка горски имот, в който е разположен хотел с площ 243 кв.м (т.е. 3%) в с. Индже войвода (общ. Созопол), през 2020 г. за 0,30 лв./кв.м, което е нереалистично ниска цена;

Съмнителното при тези процедури е, че 12 г. след отмяната на стария Закон за горите, по който би трябвало да са били внесени заявленията за всички продажби по §123, продажбите не спират и през 2023 г., като особено големи са продажбите в периода 2015-2017 г.

2. Продажба чрез търг на недвижими имоти – частна държавна собственост по реда на чл. 33 от Закона за горите.

По чл. 33 от ЗГ се извършват продажби с цел прекратяване на съсобственост и чрез търг при предвидена промяна на предназначението на гората по силата на приет Общ устройствен план (ОУП) по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По този ред е извършена една продажба на 0.230 дка чрез формален търг през 2016 г. в полза на църквата „Свети Иван Рилски Чудотворец“ на основание приет ОУП (прил. 1). Тези данни показват, че засега няма реален интерес за закупуване на държавни гори чрез търг в територии с приет ОУП.

3. Замяна по реда на чл. 35 от Закона за горите.

По реда на чл. 35 от ЗГ има извършени 2 замени с обща площ 2232 дка – 2224 дка през 2015 г. с Община Pyce и 7.6 дка през 2019 г. с юридическо лице с цел прекратяване на съсобственост (прил. 1). Тези данни показват, че с тази разпоредба за извършване на замени без търг вече не се злоупотребява, за разлика от периода 2002-2009 г. по реда на чл. 15б от отменения ЗГ.

4. Продажба на прилежаща площ по реда на §48 от П3P на Закона за горите.

Съгласно ал. 3 на §48 от П3P от ЗГ, лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на организации по §12 от П3P на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, намиращи се в горска територия - държавна собственост, могат в срок до три години от влизане в сила на този закон да подадат заявление за закупуване без търг на застроената и прилежащата към сградите незастроена част от земята.

По този ред е издадена една заповед за продажба за четири имота с площ 17 дка през 2018 г. в с. Левка, общ. Свиленград (прил. 1).

5. Продажби по реда на чл. 79, ал. 1 от Закона за горите.

Съгласно чл. 79 от ЗГ поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават без търг на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. На основание §5, ал. 3 от ПЗР на ЗГ процедури, започнали по реда на чл. 14г, ал. 2 от отменения ЗГ за изключване от горския фонд, се довършват по досегашния ред.

Този тип продажби се оказва най-атрактивният, като за последните 12 г. са приватизирани общо 18 245 дка държавни горски имоти на обща стойност 96 млн. лв (прил. 2). Това е горска територия с големината на столичния квартал Младост, която е изсечена (или скоро ще бъде изсечена) и превърната основно в кариери и хвостохранилища.

На практика тези данни показват, че схемата за приватизация на над 33 хил. дка държавни гори чрез спорните „заменки“ от периода 2002-2009 г., е просто заменена чрез нова схема – за приватизация на държавни гори чрез „процедурата за промяна на предназначението на гората“, като общото в двата случая е липсата на конкурентна тръжна процедура. С тази неконкурентна процедура се заобикаля реалната конкурентна тръжна процедура за приватизация на държавни гори, разписана в чл. 35 на ЗГ.

Освен липсата на конкурентна тръжна процедура, чл. 79 от ЗГ е особено проблемен, защото позволява субективната преценка на публичния орган като собственик на държавната гора дали даден частен проект за промяна на предназначението ѝ да бъде допуснат или не.

От една страна чл. 77, ал. 1, т.1 от ЗГ изисква при промяна на предназначението на държавни гори в полза на частен инвеститор да е налице „писмено съгласие на собственика“. Това съгласие представлява обаче на практика субективна оценка, която отваря широко вратата за корупция.

От друга страна, чл. 77, ал. 1, т.3 от ЗГ изисква и одобрен Подробен устройствен план (ПУП), който според 124а, ал. 5 от ЗУТ може да бъде възложен единствено от следните лица: „собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон.“ Следователно частните инвеститори няма как да се водят възложители на ПУП, освен ако не се получили концесионно право за добив на подземни богатства. Във всички други случаи – строителство на вилни селища, селскостопански сгради, фотоволтаици и т.н., даването на съгласие от страна на МЗХ за промяна предназначението на държавни гори се явява незаконно, тъй като в тези случаи инвеститорите нито имат законови права (няма такъв законов ред по ЗГ), нито са определени в закон! Видно от справката, такива се явяват обаче повече от половината частни инвеститори, закупили държавни гори по реда на чл. 79 от ЗГ.

Освен поради липсата на конкуренция и тръжно наддаване, процедура за приватизация по чл. 79 от ЗГ е по-изгодна за инвеститорите и поради факта, че чрез манипулиране на възлаганите от държавата експертни оценки продажните цени могат да бъдат изкуствено занижени (т.е. под пазарните), сходно като при „заменките“. Тази порочна практика бе доказана от експертите на инициатива „Зелени закони“ не само по отношение на оценките, които са ползвани по времето на заменките в периода 2002-2009 г. и които доведоха до решението на ЕК за обявяването им като незаконна схема, но и след това – при разследването на сделките на Община Самоков и МЗХ в периода 2006-2015 г., както и при анализа на оценките за определяне на незаконната държавна помощ при заменките, изготвени от държавната фирма „Агролеспроект“ ЕООД през 2017-2019 г.

Неслучайно, този тип процедура за приватизация по чл. 79 от ЗГ без търг става изключително популярна през последните 6-7 години, когато са продадени 95% от всички 18 245 дка държавни гори, докато официалната процедура за приватизация на държавни гори чрез търг по реда на чл. 33 от ЗГ е довела до една единствена продажба и то на 230 кв. м.

Над 90% от всички 18 245 дка са приватизирани от добивни компании, които са собственост на чуждестранни фирми и офшорки.

• 56% или над половината от продадените по чл. 79 от ЗГ 18 245 дка държавни гори са приватизирани от Елаците - Мед АД, притежавана от швейцарската фирма Ти.Ай.Ви Инвестмънт АГ (75% дял) и българския бизнесмен Цоло Вутов.
• 21% са приватизирани от Асарел - Медет АД, притежавана основно от малтийската офшорна фирма Вией Копър Инвест Лимитид (63% дял);
• 7% са приватизирани от Дънди Прешъс Металс Крумовград ЕАД, притежавана от люксембургската фирма Дънди Прешъс Крумовград С.А.Р.Л (100% дял);
• 2% са приватизирани от Южен Поток България АД, притежавана от руската фирма Газпром (50%) и БЕХ (50%);
• 1% от Агрополихим АД, притежавана от вирджинската офшорка Асид Енд Фъртилайзърс ЛТД (98% дял);
• 1% от ВЕЦ Своге ЕАД, притежавана от люксембургската фирма Акуо Енерджи Интернешънъл С.А.Р.Л (50% дял) и френската Инфрагрийн 4 Сигма (50% дял);
• 1% от Каолин АД, притежавана от германската фирма Кварцверке Интернешънъл ГМБХ (100% дял);
• 1% от Дионисомарбле ЕООД, притежавана от гръцката фирма Павлидис Акционерно Дружество за мрамор и гранит (100% дял);
• под 1 % от Петрургия ЕООД, притежавана от Румен Гайтански (100% дял);

С оглед преобладаващия дял на продадените държавни гори в полза на концесии за добив възниква въпросът защо е нужно държавата да продава горски имоти за рудодобив, хвостохранилища или кариери, ако по закон нарушените терени следва  да бъдат рекултивирани и гората възстановена в края на концесията. Едно обяснение е, че с продажбата на държавните горски имоти, концесионерът получава пълно право на собственост върху земята, което му гарантира сериозна защита срещу държавата и конкуренцията. Дори при сериозни нарушения на концесията, държавата няма да посмее да прекрати концесията и да я даде на друга фирма. Няма да е лесно държавата да накара концесионера да възстанови качествено гората, както и да премахне ненужните инсталации или допуснатото замърсяване или увреждане на околната среда.

Примери за манипулирани пазарни оценки

Имот №51500.204.145 (3 дка) е продаден от държавата през 2018 г. за 96 лв./кв.м, докато разположеният в близост имот №51500.204.152 (29 дка дюни) в гр. Несебър на метри от брега е продаден през 2012 г. за 24 лв./кв. м, т.е. близо 4 пъти по-евтино!

Имот №44063.6238.770 от 2 кв. м покрай река Искър до с. Долни Пасарел е продаден през 2015 г. за 62 лв./кв.м, докато имот №44063.6221.4839 (300 кв. м) в урбанизираната част на софийското село Лозен, където пазарните цени са около 100 лв./кв.м, е продаден през 2021 г. за 9 лв./кв.м, т.е. 6 пъти по-евтино! Друг имот в близост с №83291.9.164 от 1,3 дка, разположен до в.з. Мечката покрай яз. Искър (с пазарни цени от 50 лв./кв.м) е продаден през 2021 г. за 11 лв./кв.м, т.е. 5 пъти по-евтино.

Имот №69345.6.158 (500 кв.м) в к.к. Пампорово е продаден през 2015 г. за 78 лв./кв.м, а имот №67653.1.22 (2800 кв.м) в същия комплекс е продаден през 2016 г. за 47 лв./кв.м, т.е. близо двойно по-евтино.

Имот №63207.133.11 (129 кв.м) на 2 км от гр. Рудозем е продаден през 2022 г. за 26 лв./кв.м, докато имот №67653.744.4 (23 дка) на 3 км от гр. Смолян е продаден същата година за 13 лв./кв. м, т.е. близо двойно по-евтино.

Имот №04279.84.35 (1500 кв.м) над гр. Благоевград е продаден 2015 г. за 36 лв./кв.м, докато имот 04279.310.4 с ексклузивното разположение до Кръста над града е продаден същата година за 19 лв./кв.м, т.е. близо двойно по-евтино.

Продажба на държавни горски територии в Натура 2000

С процедурата по чл. 79 от ЗГ се заобикаля и още едно нормативно ограничение – забраната по чл. 33, ал. 3 от ЗГ за приватизация на държавни гори в зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. В чл. 79 от ЗГ няма такава забрана. Пример за това е продажбата на близо 100 дка държавни горски територии в землището на с. Гургулица, общ. Момчилград, в полза на Родопастрой ООД с цел изграждане на вилно селище в защитена зона „Родопи-Източни“, част от кариерите и хвостохранилищата на „Елаците мед“ АД и „Асарел медет“ АД в защитена зона „Средна гора“ и др.

Узаконяване или уреждане собствеността на прилежащите площи на съществуващи сгради чрез процедурата по чл.79 от ЗГ

Установени са и редица случаи, при които с процедурата по чл. 79 от ЗГ на практика са узаконени или е уредена собствеността на прилежащите площи на съществуващи строежи, като например вилни сгради в имоти 02837.13.220 в гр. Батак (заповед от 12.2023 г.), 22767.222.4480 в общ. Гурково (заповед от 06.2022 г.), 63207.133.11 в град Рудозем (заповед от 10.2022 г.), 10450.217.9 в гр. Велинград (заповед от 10.2020 г.), 65231.918.138 в к.к. Боровец (заповед от 2017 г., строеж от преди 2011 г.) и т.н. Според ортофото картите в кадастралната карта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК, http://kais.cadastre.bg) те са били построени преди 2020 г., докато съответните заповеди по чл. 79 от ЗГ са основно от периода 2020-2023 г. 

Неодържавени горски територии при липса на осъществено застрояване

В редица случаи е установено, че държавата не е проверила дали продадените имоти са застроени и съответно не е изискала разтрогване на продажбата, каквото задължение има в чл. 78, ал. 3, т.2 от ЗГ при нереализирано разрешително за строеж. Пример за незастроени до днес, но все още неодържавени имоти са имот №51500.204.152 (дюни) в гр. Несебър, 100 дка до с. Гургулица, общ. Момчилград, №04279.84.35 (1500 кв.м, продадени 2015 г.) и др.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Основният извод е, че от приемането на Закон за горите през 2011 г. до 2023 г. държавата е продала общо около 19 хил. дка, и е заменила малко над 2 хил. дка имоти в държавни горски територии. Най-същественият проблем е, че продажбите са извършени като цяло без тръжни процедури – 18,3 хил. дка при промяна на предназначението за инвестиционни проекти и останалите като прилежащи площи към стари съществуващи частни постройки. Това показва, че старата схема със „заменките на гори” е заменена с нова схема за „продажба на гори с цел промяна на предназначението за инвестиционни цели”. В почти всички случаи продажбата е последвана от обезлесяване с цел застрояване или добив на подземни богатства. Над 90% от приватизираните държавни гори са придобити от фирми с чуждестранна собственост, вкл. офшорни компании. Вторият проблем е, че продажбите се извършват въз основа на пазарни оценки, които в много случаи биват манипулирани с цел занижаване на продажната цена под пазарната. Третият проблем е, че при продажбата с цел промяна на предназначението държавата в лицето на МЗХ субективно (т.е. в условията на корупционен риск) и без правно основание (освен в случаите на концесии) предоставя съгласие на частните възложители за процедиране в общината на подробните устройствени планове за държавните имоти. В случаите на концесии, обаче, проблемът е, че на концесионерът се предоставя собственост върху терена на самата концесия, което лишава държавата от възможността за ефективен контрол на концесията, както и за прекратяването и отдаването й на нова фирма в случаи на допуснати сериозни нарушения.

Всичко това означава, че основният дял от продажбите на държавни горски имоти се извършват по искане на конкретни частни физически или юридически лица при условия, които са по-благоприятни от пазарните. Следователно тези лица имат интерес да закупят имот за инвестиционни цели от държавата, а не на свободния пазар, в резултат на което законът и държавата стимулират корупцията и изсичането на държавни гори за частни инвестиции.

Във връзка с горното, считаме, че са необходими законодателни мерки за ограничаване продажбата на държавни горски имоти до крайно необходимото, т.е. до случаите, при които продажбата и обезлесяването на държавната гора са категорично оправдани поради липсата на алтернативи и когато инвестиционната цел е с изключително голямо икономическо значение, като корупционният риск е сведен до нула. Тази цел може да бъде постигната най-ефективно, ако държавни горски имоти се продават на цена десет пъти по-висока от пазарната, вкл. от тази определена след търг, като получените от държавата приходи бъдат използвани за изкупуване на частни гори и нови залесявания на площи с размер, компенсиращ многократно площта на унищожената за инвестицията гора.

Приложения:

1. Справка на приватизираните държавни горски имоти по реда на пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) във вр. с пар. 5 ПЗР на ЗИД на ЗГ (2011 г.), пар. 48 от ПЗР на ЗИД, чл. 33 и чл. 35 от ЗГ (2011 г.).
2. Справка на приватизираните държавни горски имоти по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗГ