Настоящото становище е изготвено за поканата за обществени консултации и приложените документи на следният Интернет адрес: https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9562 и изпратено до Министерство на енергетиката.

В Проекта за ЗИД на ЗЕВИ са включени голям брой промени с разнообразен характер. Авторите им смятат, че с тези промени ще отговорят на изискванията на разпоредби от Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.

Тук коментираме следните предложения за изменения и допълнения:

1. Определяне на индикативни национални цели за съответните периоди, както и някои изисквания за отчитане на напредъка за дела на енергията от възобновяеми енергийни източници за (§10, промени в чл. 12)

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България няма приета екологична оценка (ЕО), поради което е невалиден. Съответно невалидни са и всякакви записани в него цели – индикативни, задължителни, пожелателни и т.н. Оттук нататък всякакви записи в законопроекта на цели, дялове, проценти и т.н. за ВЕИ в енергетиката, транспорта, земеделието, индустрията, строителния сектор, домакинствата и др. са в риск да бъдат компрометирани поради посочения факт.

Фактът, че някои от предложените цели са уредени в европейското законодателство, не ги прави автоматично задължителни при наличие на формулировката в чл. 12, ал. 1 на ЗЕВИ. Това е процедурен проблем, защото самите стойности, макар и не във всички случаи достатъчно амбициозни, са някаква крачка напред за България.

Затова нашето предложение е МС да изиска МОСВ да завърши в разумни срокове продължаващата процедура за ЕО на ИНПЕК, спазвайки законовите изисквания за участие на обществеността.

Общ проблем, свързан с целите по чл. 12, е липсата на регионални и общински цели, което позволява създаването и отчитането на некоректни национални данни.

2. По отношение изискванията на Директивата във връзка с улесняване на оползотворяването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (§1 и §6), подкрепяме предложенията на вносителите.

3. По отношение на определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергията от биомаса (§2)

Относно промените в чл. 3а, смятаме, че предложението създава объркване. Не става ясно дали предложените три фактора, които трябва да се отчитат при определянето на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от биомаса, следва да се отчитат едновременно или последователно, т.е. дали имат еднаква тежест или не.

Ние смятаме, че те нямат еднаква тежест и трябва да има ясна йерархия като подредбата трябва да се промени в следния ред, като това бъде изрично указано:

1. необходимостта от намаляване на неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие, околната среда и климата;
2. приоритетният ред на отпадъците, включително изискванията относно жизнения цикъл и цялостното въздействие на образуването и управлението на специфичните потоци от отпадъци съгласно чл. 6 от Закона за управление на отпадъците;
3. нуждите на пазара на суровини за биомаса.

4. Зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (ЗУВЕВИ, придобили гражданственост и като „приоритетни зони за ВЕИ“) (§4, т. 2-7 и §17)

Настоящият Проект за ЗИД на ЗЕВИ внася допълнения и изменения към проблематиката, свързана с планирането и създаването на ЗУВЕВИ, която беше включена с ЗИД на ЗЕВИ от 2023 г. (ДВ, брой 86/2023 г.). По-специално се предлагат промени в чл. 5 и чл. 22 на ЗЕВИ. Още при промените в закона от 2023 г. тогава от „Зелени закони“ посочихме редица пропуски и слабости по темата. Виждаме, че сега се правят опити някои от тях да бъдат поправени.

1. На първо място е налице опит за отстъпление от ограничението, позволяващо единствено развитие на технологии за вятърна енергия. Предлага се нова точка 6 към ал. 3 на чл. 5, според която разработването на плана по ал. 2 се извършва при отчитане на „възможностите за многоцелево използване на съответната зона, включително съвместяване на проектите за енергия от възобновяеми източници.“ Според нас това е крайно недостатъчно и не решава проблема за отваряне на приоритетните зони за всички възможни ВЕИ-технологии, които не вредят на околната среда. За да се реши този проблем.

• Предлагаме да се променят следните текстове, с което да се постигне ясно и крайно решение:

1. В чл 5, ал. 2 думите „вятърна енергия“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници, като се дава приоритет на енергията от слънцето и вятъра“.
2. В чл. 5, ал. 3, т. 2 думите „от вятърна енергия“ се заменят с думите „от възобновяеми енергийни източници“

По този начин предлаганата нова т. 6 на ал. 3, чл. 5, ще стане излишна и следва да отпадне!

Предлаганите промени се отнасят към § 4, точка 2 на Проекта.

2. На второ място, се правят предложения за промени в сроковете за издаване на разрешенията за проектите в приоритетните зони. Предлага се това да стане чрез отпадане на алинеи 8 и 9 от чл. 5 и промени в чл. 22, ал. 10.

Трябва да отбележим ,че подходът, заложен в чл. 22, сам по себе си крие рискове в две посоки:

• От една страна да се развържат ръцете на общините за избирателно улесняване на проектите на „своите хора“ или на тези, които са склонни да направят „нерегламентирани дарения“ на „когото трябва“.
• От друга страна може да се очаква представителите на структурите на компетентните органи – част от които и сега действат или бездействат „отвъд ръба на закона“, не винаги да се съобразяват с исканията на „някакъв си там“ общински център за административно обслужване.

Като цяло могат да се очакват смесени практики, част от които не винаги към облекчаване на „административните тежести“ върху инвеститорите и не винаги за опазване на природата.

Предлаганите конкретни промени, свързани със сроковете, не са по-различни от досега съществуващите в чл. 5, ал. 8 и 9 и не решават проблемите, произтичащи от изискването процедурите по чл. 92 от ЗООС и чл. 31 от ЗБР да са включени в съкратените срокове за приключване на всички изискуеми административни процедури. Не ни остава нищо друго освен да повторим

• нашето предложение отпреди две години, но в подобрена версия: сроковете за приключване на административните процедури да бъдат намалени двойно спрямо сега предлаганите, а именно:

§ 17. В чл. 22, ал. 10 се правят следните допълнения:

1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и до три месеца, ако тези обекти, инсталации или съоръжения са в приоритетна зона;“

2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно до шест месеца, ако обектът е в приоритетна зона;“

като и в двата случая те да започват да текат след приключване на процедурите по ЗООС и ЗБР.

3. На трето място виждаме желанието да се гарантира участието на обществеността при провеждането на екологичната оценка в съответствие с чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на оценката за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие на Плана за приоритетните зони (ППЗ). Според МЕ, респективно МС, това ще стане като се добави изричен текст в ал. 7 на чл. 5: „като в процедурите по извършването им се гарантира участието на обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана“.

Това е един безполезен текст. ЗООС и ЗБР и сега на теория гарантират участието на всеки, които желае или има интерес в посочените процедури. Проблемът е в институциите, които ги организират – в случая МОСВ. Докато МОСВ винаги определя минималния законов срок за запознаване с документите от един месец и докато все по-рядко насрочва – а понякога и не насрочва – обществени обсъждания, а се задоволява само със събиране на писмени становища, никакви общи „гаранции“, дори записани в закон, не могат да гарантират смисленото участие на гражданите.

Нашето предложение е в конкретния случай МОСВ да бъде задължено да проведе процедурите за обсъждане на Екологична оценка на Плана за приоритетните зони (ЕО на ППЗ) в срокове, които биха позволили смислено обществено участие (поне три месеца) и да проведе обществени обсъждания на живо!

Смятаме, че подобно задължение се налага и от предлаганите промени в ал. 6 на чл. 5, където правилно е записано, че „В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Правилата по предходното изречение следва да бъдат насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда.“

С други думи, след като ППЗ ще определя правила за всяка отделна зона, то заинтересованите лица и организации трябва да получат достатъчно време да се запознаят с предложенията и да ги коментират!

• Предложението ни към § 4, точка 5 на Проекта е:

В чл. 5, ал. 7 да се добави следното изречение: „Поради изключителната важност на Плана по ал. 2 за бъдещото развитие на енергетиката, задължава Министерството на околната среда и водите да проведе най-малко седем обществени обсъждания на живо (по едно в София и във всеки един район за развитие) като определи минимален срок за запознаване с Плана и неговите Приложения от 3 месеца“, а предложението на МЕ да отпадне.

4. На четвърто място виждаме едно странно нововъведение. Предлага се нова алинея 12 в чл. 5, която гласи: „Размерът на приоритетните зони се определя с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони. При вземането на решения относно размера на приоритетните зони компетентните органи по ал. 2 се стремят да гарантират, че зоните допринасят за постигането на целите, определени в този закон.“

Да започнем с целите по чл. 12, ал. 1-3:

„Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 г. се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

(2) От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да е не по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия.

(3) За изпълнението на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия се определят цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.“

Данните на сайта на НСИ сочат, че от 2021 г., насам тази цел се преизпълнява: 2021 г. – 19,44%, 2022 г. – 19,04% и 2023 г. – 22,55%. Предварителни прогнозни данни за 2024 г. сочат преизпълнение, същите са очакванията и за 2025 г.[1] С други думи целта от 16% енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия не се нуждае от някакви допълнителни териториални „напасвания“, „закръгляния“ и „комасации“ на бъдещите приоритетни зони, за да се гарантира постигането на целта. Те просто ще добавят нови мегаватчасове зелена енергия към сегашното преизпълнение на националната цел.

Другояче би бил поставен въпросът, ако в ЗЕВИ имаше определена индивидуална годишна национална цел за енергия от ВИ – например до 2030 г., включително. Тогава подобни предварителни оценки вероятно биха показали необходимост от напасване размерите на (някои) приоритетни зони с тези цели. Сега такава необходимост няма!

Взаимовръзката между размера на приоритетните зони и особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони е крайно разтеглива. Например една зона, определена върху конкретен нарушен терен, може да се окаже достатъчна за проекти с едни параметри и недостатъчна за проекти с други, но пък потенциалните инвеститори да имат интерес само към втория тип. Според нас това не трябва да бъде водещ критерий – първоначално наличните нарушени терени следва да бъдат основните приоритетни зони, а разширяването им с други – ненарушени – терени, да става по индивидуален ред и след строги процедури, а не накуп с Плана за приоритетните зони.

Що се отнася до постигането на целите по чл. 2 от ЗЕВИ, те са достатъчно разнообразни и понякога могат да влязат в противоречие една с друга, за да се смята изобщо, че тяхното постигане зависи от един-единствен фактор какъвто е размерът на някои или всичките приоритетни зони за ВЕИ.

Ето защо смятаме, че така формулираната алинея 12 на чл. 5, е излишна, а приемането ѝ може да отвори вратата за нанасяне на щети върху природни видове и обекти, под маската на „постигане на целите на закона“.

• Предложение към § 4. т. 7 на Проекта. Предложението за нова алинея 12 се променя така:

(12) Размерът на приоритетните зони се определя до размера на нарушения терен или урбанизираната територия, която попада в съответната зона. По изключение е възможно да бъде определен размер на зона, който надвишава съответния нарушен терен или урбанизирана територия, при едновременно изпълнение на следните условия:

1. Необходимост от балансиране на системата на местно или регионално ниво, която може да бъде постигната само с въвеждането на мощности, изискващи по-голяма площ от определената в първото изречение на настоящата алинея.

2. Проведени процедури по чл. 92 от ЗООС и чл. 21 от ЗБР при нормална (несъкратена) продължителност.

3. Проведени обществени обсъждания, завършили с положителен резултат за предлаганото разширение на зоната.

Не се допуска увеличение на размера на приоритетните зони поради икономическа целесъобразност.

5. На пето място, установяваме още една неяснота, която изглежда във връзка с предходния проблем. Предлага се, в сега съществуващата алинея 5 на чл. 5, да се добавят думите: „които трябва да са достатъчно хомогенни и“, като тя придобие следният вид:

„В плана по ал. 2 се определят зоните, които трябва да са достатъчно хомогенни и в които производството на електрическа енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната, като се:

1. използват всички подходящи инструменти и бази данни, за да се определят зоните, включително картографиране на чувствителните области за дивата флора и фауна;

2. изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии, както и други зони, които се определят с помощта на карти на чувствителните области, с изключение на изкуствените и застроени площи, разположени в тези зони, като покриви на сгради, паркинги или транспортна инфраструктура;

3. изключват морските територии, в които производството на електрическа енергия от възобновяеми източници би оказало негативно въздействие върху стопанския риболов по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.“

Добавянето на този текст също крие някои рискове. Например трудно може да се нарече „хомогенна“ най-голямата нарушена територия в България – комплексът „Марица-изток“. А тя трябва да бъде водеща в списъка за приоритетни зони за ВЕИ. От друга страна изискването за „хомогенност“ крие риск от различни тълкувания, водещи до различни въздействия, ако бъдат приети в една или друга форма. Тук се налага уточняване на изискването за хомогенност или неговото премахване, ако такова уточнение не може да бъде постигнато. Във всеки случай смятаме, че изискванията, записани в т 1-3 на тази алинея допринасят недостатъчно нито за определяне, нито за постигане на хомогенност на зоните.

• Предложението ни към § 4. т. 3 на Проекта:

Да се даде определение на „хомогенност на зоната“ или текстът да отпадне ако такова определение не може да бъде дадено.

6. На шесто място приветстваме предложената алинея 13 на чл. 5, която предвижда ППЗ да бъде публикуван на сайтовете на МОСВ и МЕ. От други наши проучвания на енергийни теми и проекти обаче се установява, че е необходимо значително подобряване на качеството и достъпността на информацията на сайта на МЕ, проблем, който напомняме и сега.

5. Относно изискванията на Директивата за интегриране на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите (§5 – предложен чл. 5в):

• По-специално по отношение предлаганата алинея 2, нашето предложение е тя да приеме следния вид:

(2) Техническите правила и норми по ал. 1, т. 1 могат да включват мерки за значително увеличаване на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, развитието на общности за възобновяема енергия, въвеждането на системи за съхранението на енергия на място, интелигентно и двупосочно зареждане и оптимизация на потреблението. Мерките могат да задължително са в комбинация с мерки за повишаване на енергийната ефективност при комбинираното производство на енергия и с мерки, които при основни ремонти на сгради водят до увеличаване на сградите с близко до нулево потребление на енергия и на сградите, които надхвърлят изискванията за минималните енергийни характеристики, предвидени в наредбата по чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност.

6. Относно изменения във връзка със сградите за обществено обслужване, съответно – във връзка с изграждането на нови или реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради (§9 и §20)

• Предлагаме алинея 2 на чл. 11 да се промени така:

„(2) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление предприемат мерки, за да осигурят, че сградите за обществено обслужване изпълняват ролята на образец за постигане целите на този закон по отношение на дела на използваната енергия от възобновяеми източници в съответствие със Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане. Това задължение може да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване използването на покривите и фасадите на такива сгради или сгради със смесено предназначение, включително за обществено обслужване, от трети лица за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.“

Предложението ни е базирано на факта, че отдавна са в употреба технологии за използване на енергия от ВИ, които се разполагат по фасадите на сградите, а не само по покривите им.

Подкрепяме промените в чл. 20.

7. По отношение изпълнението на определеното увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор индустрия (§5 на законопроекта – нов член 5г)

Смятаме, че предложението трябва да бъде разширено, като в задълженията на министъра на икономиката и индустрията се включи и задължението да подпомага инициативи в областта на ВЕИ не само предложени от МЕ, а и такива, които са инициирани/предложени от представители на сектор „Индустрия“ и са в рамките на законовите ограничения по отношение опазването на околната среда.

8. По отношение изпълнението на определените цели за дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта и за дял на възобновяеми горива от небиологичен произход в крайното потребление на енергия в морския транспорт (§5 – чл. 5д)

• Като подкрепяме като цяло предложението, предлагаме следната корекция на предложената алинея 3:

„(3) Мерките по ал. 1 могат да включват при необходимост финансови стимули, осигурени по европейски, национални или регионални схеми и механизми за подпомагане.“

В случая под „регионални“ се разбират такива схеми и механизми, които са резултат от регионално сътрудничество между държавите (напр. държави от Дунавския регион, Черноморския регион, Средиземноморския регион и др.)

9. Относно мерките за насърчаване отоплението и охлаждането чрез възобновяеми енергийни източници, както и улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ (§ 14 – промени в чл. 18)

1. На първо място предлагаме в изменението на ал. 3, т. 3, числото 25 да бъде заменено с 5. Стратегически погледнато трябва да се предвиди възможността да се изградят районни отоплителни и охладителни системи с топлинна мощност над 5 MW, които в началото да не бъдат изцяло на енергия от ВИ, но именно с присъединяването на доставчици на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина и студ, които са трети страни, или присъединяване и закупуване на топлина и студ, произведени от възобновяеми източници, и отпадна топлина и студ от доставчици, които са трети страни, да достигнат 100% енергия от ВИ.
2. На второ място, смятаме, че предложението за промяна в ал. 3, т. 4 крие рискове и трябва да отпадне, доколкото сме свидетели на дебати относно определението за „ефективни районни отоплителни или охладителни централи“. Смятаме, че ако предложението на вносителите се запази, трябва да бъдат направени съответните изменения, така че ефективността на отоплителните и охладителните централи – включително и тези за когенерация – да бъде определяна прозрачно и контролирано от независим контрольор, какъвто в момента КЕВР не е!
3. На трето място подкрепяме предложението за промени в ал. 3, т. 5.
4. На четвърто място подкрепяме предложението за нови т. 7, 8 и 9 в ал. 3.
5. На пето място, по отношение предлаганите нови ал. 4 и 5 смятаме следното:

(А). В предложенията за нова ал. 4:

• текстът на буква а) създава възможности за нееднозначно тълкуване. Предлагаме следната редакция:

                                „а) системата не разполага с необходимия капацитет, поради наличието на действащи договори за закупуването на други доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ. В тези случаи операторите на районна отоплителна или охладителна система се задължават да:

                                                аа) проведат търгове за закупуване на на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници или на топлина или студ от други доставчици след изтичането или прекратяването на действащите договори;

                                                аб) проучат и публикуват резултатите за разширяване на мрежата за доставки на топлинна енергия или енергия за охлаждане.“

• текстът на буква в) създава възможности за нееднозначно тълкуване по отношение на термина „прекомерно увеличаване на цената“. Това ще породи проблеми и по отношение на въпроса дали е по-важно (по-приемливо) една районна отоплителна или охладителна система предлага относително по-евтина енергия за отопление/охлаждане, но от замърсяващ източник или източник на въглеродни емисии или относително по-скъпа енергия, но с по-малко или без замърсявания или въглеродни емисии. Предлагаме при спорове от подобен характер, да се намери друг начин на претегляне на ползите и загубите (за оператора и за клиентите), а не това да се решава от самия оператор.
• в светлината на казаното по-горе, текстът на буква г) крие рискове от спекулиране около „ефективността“ на дадена районна отоплителна или охладителна система при възникване на разглеждания казус. Затова предлагаме тя да отпадне, докато не се направят съответните изменения, предложени от нас за ал. 3, т. 4 на чл. 18.

10. Относно §16 - Подкрепяме разширяването обхвата на чл. 21, ал. 1.

11. По отношение гаранциите за произход и в частност промените в чл. 34 (§18)

• Предлагаме да отпаднат всякакви възможности за използване на гаранции за произход при използването на смесени горива – от газообразни възобновяеми горива от биологичен и небиологичен произход, както и на газообразни горива от небиологичен произход чрез мрежи за водород или природен газ.

Без значение от законовите записи, подобна възможност за изчисляване на процентно съдържание на база гаранциите за произход ще отвори вратата за корупционни схеми, подобни на схемите, установени от Европейската прокуратура относно измамите с отчитането на въглеродни емисии от някои български енергийни дружества.