От „Зелени закони“ ще опитаме да разкажем един случай, който показва нуждата от точни карти, отбелязващи пълната площ на защитените територии с ясни граници – случая с Каваците. Въпросът, на който търсим отговор, е: Можем ли да опазим нашите защитени територии, ако те не са отразени в кадастъра и обществото и държавните институции не знаят къде са те?

1980-те. Първата защитена територия и карта на хартия

Преди 40 години, със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда (КОПС) при МС, е създадена природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“. Защитената територия обхваща 24 хектара в южния край на едноименния плаж. Защитената територия е обявена по процедурите на тогавашния закон за защита на природата. Има и карта в мащаб 1:10 000 на паус, който копира очертанието на горска карта в същия мащаб от тогавашното Държавно горско стопанство Бургас. Имайки предвид дебелината на писеца и мащаба, то максималната точност на тези карти е 1 м, което за времето си е било голяма точност. Цялата собственост в природната забележителност е била държавна. Режимите в природната забележителност са били доста строги. Те забраняват всякакво увреждане на дървета, късане на растения, движение на МПС, безпокойство на диви животни, всякакви дейности, които променят естествения облик и естествено всякакво строителство.

Отляво – снимка на оригиналната скица на новосъздадената защитена територия. Скицата е на паус, в мащаб 1:10 000. Предполагаме, че е копирана от актуалната за 1984 год. горскостопанска карта на ДЛ Бургас, в която освен горските площи са отразени и граничещите и намиращите се в тях земеделски земи.
Отдясно – сателитна снимка на същата територия, на която се виждат застрояванията в северната и южната част.

2000-те. Закони и врати в ... дюните

Времето си тече и през 1999 год. е приет новия Закон за защитените територии (ЗЗТ), който детайлизира тяхното обявяване и управление. Законът също препоръчва дотогавашните природни забележителности, чиято цел е опазване на редки видове животни и растения да се прекатегоризират до 2003 в защитени местности. По неизвестни причини това не е било направено.

Няколко години преди това са приети законите за възстановяване на собствеността върху земите и горите и започва да се изгражда цифровата карта на възстановената собственост. Появяват се и супер точни GPS и максималната точност на цифровите карти достига до няколко сантиметра.

През 2001 г. е приет и Законът за кадастъра и имотния регистър и започва да се изгражда цифровият кадастър на България. Той интегрира картата на възстановената собственост и съдържа данни за собственост, начин на трайно ползване и много други.

През 2002 г. с промяна в ЗЗТ Народното събрание възлага на екоминистерството (МОСВ) създаването на специализирана карта и информационна система за защитените територии, която би трябвало да включва и тяхното интегриране в кадастъра, което е свързано със съвместяване на границите им по поземлени имоти от кадастъра и точно измерване на техните площи. През 2007 год. е приет и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), за който и досега се дискутират промени, защото не успява да изпълни целите си.

През 2015 г. голяма част от природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“ е била картирана като дюни - но не цялата.

2020-те. Съвременно електронно управление

Междувременно годината става 2024 и след сигнали за проблеми в опазването на природната забележителност се опитахме да анализираме какво е ставало в нея през последните 30 години.

Първоначално с изненада, констатирахме, че 22 години след изискването за създаване на специализирана цифрова карта природната забележителност [1]няма такава и тя не е отразена в кадастъра. В информационната система на Изпълнителната Агенция за околна среда имаше следната забележка в червен цвят – „Цифровите граници са в процес на актуализация. За повече информация се обърнете към МОСВ и РИОСВ.“

Към момента: защитените дюни са частни и частично урбанизирани

Същевременно в кадастъра констатираме, че след падането на тоталитарния режим част от дюните на природната забележителност са били приватизирани/реституирани като земеделска земя. Но тъй като природната забележителност не е цифровизирана и отразена в кадастъра, в него липсва запис, че тези имоти са в защитена територия. Именно пропускът в картата позволява държавната собственост по закон да се превърне в частна!

И може би в следствие на това в голяма част от частните имоти са разположени стотици временни и постоянни бунгала и други строителни обекти, както и паркинзи за леки автомобили в нарушение на режимите на природната забележителност. От анализа ни на ортофото снимки може да констатираме, че повечето незаконни обекти са се появили преди 2007 год., но процеса на застрояване продължава и до днес. Повечето от тези обекти са в северната част на природната забележителност, но в най- южната част на плажа има изграден огромен многоетажен туристически комплекс, за който не е съвсем ясно дали поне частично не навлиза в територията на природната забележителност.

Този паркинг на частен имот в природната забележителност изглежда се е появил през 2023.

Не можем да разберем защо 22 години след започване на процеса на отразяване на защитените територии в цифровите карти на България, природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“ не е отразена в кадастъра. Подобно отразяване не би трябвало да представлява техническа трудност. Практическите резултати днес са:

• Има ясни трайни граници на изток и запад – на изток е морето, на запад е крайбрежния асфалтов път. Остава да се уточнят северната и южната граница. Това също не представлява проблем след сравняване на пауса с оригиналната карта на този район от ДГС Бургас от лесоустройството за 1984. Както казахме, тези карти са с точност до 1 метър, линиите са прави и отразяването в кадастъра не би трябвало да представлява техническа трудност. Липсата на граница задава правна неяснота и възможност за „завладяване на територия“ от инфраструктура и автомобили в защитените на теория дюни.
• Липсата на специализирана карта на природната забележителност позволява нейното концесиониране в нарушение на нейните засконови режими за защита. На територията на природната забележителност са разположени изцяло три плажа - „Смокините север”, „Смокините юг” и „Къмпинг Веселие”. Първите два плажа са отдадени под концесия през 2007 и 2015 г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за срок от 15 години, а къмпинг Веселие - през 2021 г. от министъра на туризма, също за срок от 15 години.
• В договора за концесия от 2021 г. природната забележителност е спомената на едно единствено място, с което се възлага на концесионера „да спазва изискванията на Природна забележителност „Пясъчните дюни в местност „Каваците“" без да е уточнено нито къде е тя, нито какви са режимите. Съгласно заповедта за обявяване в природната забележителност се забранява всякакво строителство и други дейности, с които се поврежда или изменя както естественият облик на местността, така и водният и режим.  Ако се спазва заповедта, концесионерите нито могат да поставят преместваеми обекти, нито да изграждат временни връзки за ток и вода към тях.
• Към момента наличието на преместваеми обекти и постоянна инфраструктура в тези показва, че Министерството на туризма е отдало горните три концесии във формално нарушение на режимите на природната забележителност. Вероятното оправдание за това ще е непознаване на нейните граници.

Ако защитените територии не са отбелязани ясно в кадастъра по кадастрални имоти, на практика все едно не съществуват и малко по малко биват унищожавани