Инициативата “Зелени закони” и коалиция от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България” изпратиха сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов относно наблюдението на състоянията на видовете и местообитанията.

В последните дни в медиите се появиха различни публикации за оценки, докладвани от България на Европейската комисия, които не са основани на полеви проучвания. Природозащитниците отдавна предупреждаваме за този проблем, но до момента държавата не се вслушва.

Проблемите се дължат на грешния подход, Министерството на околната среда да сключва договори с едни и същи фирми, вместо да използва капацитета на българската академична общност и експертите в областта.

В писмото призовахме:

• Да бъдат прекратени двата договора за докладване поради неспазване на заданието и представяне на доклади без теренни проучвания ;  държавата да възложи повторно извършването на проучвания от БАН, като се представи ново докладване в рамките на година - година и половина; 

• Проучванията са задължително изискване, за да може да се докладва. МОСВ да започне да си изпълнява задълженията си по закон и да възлага на академични и университетски структури извършване на редовни проучвания на разпространението и заплахите на видовете и местообитанията, като гражданската наука трябва да се инкорпорира в тази дейности;

• Резултатите от докладванията и да бъдат подложени на обществени обсъждания на национално ниво, в които да се включват експерти и граждани.

Какви са задълженията на България и как би следвало да се изпълнят?

България е задължена да  наблюдава природозащитното състояние на видовете и местообитанията, защитени от двете природозащитни директиви на ЕС и да го докладва  на всеки шест години към Европейската Агенция по Околна среда. България вече има извършени две докладвания – едно през 2013 г., а другото през 2019 г.

Резултатите от докладването са важни, тъй като те служат за определяне на нужните мерки за постигане на благоприятно природозащитно състояние за видовете и местообитанията, които имат проблеми. На база на тези резултати се определя и как да се разпредели съответното финансиране, така че да бъдат защитени съответните видове и местата, които обитават.

Кой би трябвало да извършва наблюденията?

Най-логично би било тези наблюдения да се възложат на съответните научни институти към БАН, както и на екипи от учени и експерти от висшите учебни заведения.

Вместо това, Министерството на околната среда реши да сключи договори за общо над 18 млн. лева с два консорциума от фирми. Заради забавяне в процедурите, вместо теренни проучвания, докладването бе извършено на база на литературни данни, повечето от които са твърде стари и частично на нецелеви проекти.

Какви са проблемите?

За да се постигнат истинските цели на опазването на природата и целите на Директивата за местообитанията е нужна обективна информация за състоянието на видовете и местообитанията, на която да стъпят съответните мерки за опазване. Проблемът на първото докладване на България, от 2013 г. бе, че въпреки че бяха проведени мащабни полеви проучвания, самите оценки след това бяха изготвени на тъмно и не бяха обективни, тъй като не стъпваха на реалните резултати от полевите проучвания, а бяха завишени под политическо въздействие. Резултатът е изкуствено завишени оценки сериозно разминаващи се с научните данни. Например видове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени видове според Червената книга на България, бяха оценени в „благоприятно“ природозащитно състояние. При второто докладване през 2019 г. пък полеви изследвания липсваха изобщо. 

Резултатът 

Европа отпуска средства за опазването на българската природа, но вместо да се възползва от тези възможности - Министерството на околната среда сключва договори с едни и същи фирми, абонирани за поръчки към МОСВ, и напълно пренебрегва научния потенциал. Поради липсата на теренни проучвания оценките отново няма никакви гаранции за обективността на оценките.

Анализ на “Зелени закони” относно новите оценки и тяхната реалистичност