Тази леко изменена народна мъдрост се отнася с пълна сила за Европейския съюз. В момента ЕС плаща за старите си грехове: сляпото доверие, че с Русия може да се партнира нормално, алчността за евтин природен газ на всяка цена, догматичната вяра, че икономиката е заместила напълно политиката в световните дела и отказът от силна и безапелационна подкрепа за Украйна през 2014 г. Трябваше да се случи тази война, която за помнещите и знаещите какво бяха СССР и Руската империя беше неизбежна, за да прогледнат всички за истинската същност на днешна Русия.

 

Сега ЕС тръгна спешно към търсене на решения, които трябваше да бъдат намерени и вкарани в действие в предишните 10-15-20 години. Шансовете не са малки, но периодът на трудности, който ни очаква, е неизбежен.

 

Има една държава в ЕС обаче, която може сравнително безпроблемно да премине през тази „газова вакханалия“, но вместо да търси и прилага решенията, които има, буквално се дави в безсмислен, разкъсващ обществото и разбиващ политическото ѝ развитие – а оттам и бъдещето ѝ, „дебат“ за това дали да се върже отново за тръбата на агресора, „Газпром“, или да не го прави. България.

 

До тази година България използваше между 3 и 3,3 милиарда кубически метра газ на година. Това количество ни поставя на 69-то място в класацията на държавите по абсолютна стойност на потреблението на газ и представлява между 0,1 и 0,2% от световното потребление. На глава от населението, потреблението у нас е между 435 – 450 куб. м. газ, което ни поставя на 62-ро място в световната класация. Трябва да се знае, че не цялото количество от газа отива за енергийни нужди. „По данни от Общия енергиен баланс на НСИ за 2020 г., природният газ има дял от 14,1% в първичното енергийно потребление и 13,7% в крайното потребление на горива и енергия.“ 

С други думи – България потребява нищожно количество природен газ на фона на глобалните газови пазари и задоволява под 15% от енергийните си нужди с него. От тези 15%, основната част (ок. 2/3) се използва от „Топлофикация – София“ ЕАД, а останалата – от икономиката (циментови заводи, други топлофикационни дружества, друга тежка индустрия, оранжерии и др.). Под 2% от битовите потребители използват директно природен газ в домовете си.

Защо, в такъв случай, се повишиха цените на електроенергията?

 

Повишаването на цените на електрическата енергия в България е пряко следствие от повишаването на цените ѝ в ЕС и останалите страни, в региона, които използват природен газ, за да я генерират. Дялът на природния газ за задоволяване на нуждите от енергия в 12 от общо 27-те страни-членки на ЕС е между 22% и 38%, a във Великобритания достига 40%.

 

Повишаването на цените на газа е резултат на няколко фактора. За периода, за който говорим (от края на 2020 г.) те са три:

- необявената енергийна война, която води Русия срещу ЕС, война която започна много преди войната срещу Украйна и която беше част от подготовката за последната. След февруари т.г., тази война стана сериозен елемент от стратегията на Русия да атакува и разединява страните от ЕС, с цел да намали и прекрати международната подкрепа за Украйна;

- повишеното търсене на газ след началото на започналото възстановяване на икономиките след вълната от КОВИД-19;

- начинът на формиране на цените на международните пазари, където 70% е обвързаността с нефтените цени за предходния 6 м. период. Цените на „Брент“ започнаха да растат от края на април 2020 г. (ок. 20 USD/барел), за да стигнат над 120 USD/барел през март т.г., като в момента са около 90 USD/барел.

- За да се усложни ситуацията, през миналата година започнаха планирани и непланирани спирания за ремонти и рехабилитации на френски АЕЦ, което намали производството на електроенергия в Западна Европа и допълнително оказа натиск за повишаване на цените.

 

Лятото на 2022 г. донесе още една лоша изненада – изключителните горещини предизвикаха в цяла Европа рядко виждани суши. Това създаде допълнителни проблеми за работата на АЕЦ във Франция и затрудни максимално доставките на въглища за ТЕЦ в Западна Европа. Безветрието свали продуктивността на вятърната енергия.

 

В целият този микс от проблеми тежестта на повишените цени на въглеродните квоти за година спадна от 20% на около 10%.

 

Защо е целият ажиотаж около природния газ?

 

Отговорът е прост – единствено и само заради две причини:

1. .Обслужване на руските интереси в България.

2. Гонене на политически дивиденти за партии и политици.

До 27 април тази година, България получаваше основното си количество природен газ от „Газпром“. На този ден доставките бяха спрени от стана на „Газпром“ заради отказа на българското правителство да се подчини на едностранно наложените промени в начина на заплащане на доставките. И до този момент българската информационна среда беше препълнена с темата за цената на природния газ, но след 24 февруари и особено след 27 април т.г. вече имаме информационно задръстване с тази тема, някаква газова какофония с елементи на истерия и шизофрения у говорещите.

 

Ако за борещите се за руската „похвала“ партии, политици, анализатори, експерти и медии подобна какофония е очаквана, то за тези, които пропагандират разум, умереност и адекватност, влизането в капана на темата „цена на природния газ“ е непростимо. Вместо да обясняват ясно и спокойно реалната ситуация в енергетиката, те се подвеждат по безсмислени теми и тези – за апокалиптичната зима, която уж предстои, за шистовия газ и т.н.

 

Реалността обаче е друга. Дори да остане без „молекула газ“, България би преживяла средно сурова зима с неголеми трудности. Но за да се стигне до подобно развитие (липса или сериозен дефицит на газ), би трябвало да има серия от саботажи на високо ниво в държавата – правителство, министерства, БЕХ, държавните газови компании... А както става ясно, дори служебното правителство е разбрало, че търсенето на решения няма да дойде по линия на „Газпром“ и е започнало да работи в правилната посока.

 

Какво да се прави?

 

На първо място трябва да се успокои информационната среда. В българското общество това е почти невъзможно, затова ще се наложи така или иначе да преживеем цялата истерия на глупаците и на руските агенти.

 

Към момента вече е ясно, че комбинацията от намалено потребление на газ (повишена ефективност), влизането в експлоатация на интерконектора с Гърция и доставките на втечнен газ, са на път да решат проблема с наличността на газ за зимата. Въпросът „на каква цена“ няма лесен отговор. В тази ситуация отговорността на КЕВР е голяма и слугинажът, който досега проявява към „Булгаргаз“, трябва да бъде прекратен. 

 

Възможно ли е в някои случаи природният газ да бъде заменен с други енергийни ресурси, така че да се гарантират енергийните доставки за населението и икономиката, да се намалят цените или и двете едновременно? Възможно е и е добре още сега резервните варианти за гориво да бъдат оценени и поставени в готовност. Такива например са отпадъчната биомаса от земеделието (най-вече сламата), а в най-лошия вариант на продължителни ниски температури през зимата – и мазутът. На първо място обаче си остават мерките за енергийна ефективност и сега е моментът всички, които не са предприели поне най-простите мерки – подмяна на дограма или изолацията й, ако не могат да я подменят и др. – да се подготвят. Що се отнася до дървата за огрев и пелетите, те също бяха вкарани в пропагандната война, и в момента има дефицит заради презапасяването.

 

Тук е моментът да отбележим, че при най-тежките сценарии, вероятно ще се наложи увеличено използване на замърсяващи енергоносители. За целта трябва да се проверят и наличностите в държавния резерв, защото вече сме били свидетели на случаи на липсващи запаси, оставени на отговорно пазене в различни фирми. В никой случай обаче не може да се твърди, че една зима ще обърне посоката на развитие на европейската или на българската енергетика!

 

Сега е точното време да се ускорят всички проекти, заложени по линия на енергийната трансформация и да се мобилизират всички ресурси. България отново изостава: междинните цели, от които зависи второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост са доникъде (само 3 от 66 са изпълнени); териториалните планове за справедлив преход се забавиха, а и Европейската комисия има над 30 бележки по тях; току-що преминалата едва 15-дневно обсъждане Дългосрочна стратегия за смекчаване изменението на климата до 2050 г. е за боклука; Интегрираният план „Енергетика – Климат“ ще бъде ревизиран едва догодина (ако не се случат други политически катаклизми). Добрата новина е, че заработи Комисията за енергиен преход и въпреки разнопосочните интереси, започва да се оформя някаква рамка до 2040 г.

 

На инвестиционно ниво нещата също не са добри: ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“ се бави, а както установи Сметната палата, заложените инвестиции в „Топлофикация – София“ ЕАД почти не са извършвани през последните години. Редица пречки на държавно и институционално ниво бавят развитието на нови ВЕИ проекти и на умните мрежи, необходими за тях.

 

Какво да се прави?

 

Както винаги има неща, които трябва да се направят спешно, за да се намалят негативните ефекти в близък план (предвидливост при лош сценарий през зимата), има и такива, които трябва да се правят също спешно, но ще дадат резултат след година-две и повече.

 

В първата група влизат мерките, свързани с повишаването на енергийната ефективност в дома, офиса, предприятието. Доколкото вече е есен, тези мерки трябва да са лесно и бързо изпълними и да са сравнително евтини. В бита и офиса: „прогонване“ на старата дограма, подмяна на осветлението (LED-крушките са 10-пъти по-ефективни от тези с нажежаема жичка и 5-6 пъти – от енергоспестяващите), подмяна на битовата техника с нисък клас ЕЕ с такава от по-висок, изолиране на подпокривното пространство и т.н. В икономиката мерките са разнообразни, според сектора, за който се отнасят.

 

В тази група са и мерките за налагане на таван върху цените на електроенергията, съответно и върху печалбите на производителите. Поради начина на ценообразуване на електроенергията, всички производители, без тези на газ получават, свръхпечалби, които не са резултат от обичайната им дейност и които – в голямата си част не влизат в инвестиционния цикъл. Смятаме, че след като през десетилетията назад въглищата, АЕЦ и ВЕИ в България получиха огромни субсидии и непреки помощи (най-много въгледобива и ТЕЦ, после – АЕЦ и най-малко – ВЕИ), сега е техен ред да проявят солидарност и да „върнат“ поне част от обществената подкрепа, получена през годините. Механизмът е наличен, отработен и трябва да се разшири върху всички производители, без инсталациите до 10kWp за собствено ползване.

 

Втората група е много разнообразна:

- серия законодателни промени за освобождаване от ненужните ограничения на инвестициите във ВЕИ за собствено потребление, вкл. „енергийните общности“, в бита, публичната сфера (образование, здравеопазване, социални дейности), администрацията;

- целенасочено и ефективно използване на финансовите ресурси за тези цели;

- засилване скоростта на процесите на целенасочено пренасочване на енергийната и суровинна база от класическите енергоизточници към възобновими такива;

- бърз старт и силен контрол върху заложените проекти за енергийна ефективност и ВЕИ в НПВУ и другите финансови инструменти на ЕС;

- общински енергийни стратегии до 2035 г. - на това ниво следва да се „свалят“ националните цели за климата, енергетиката, енергийната ефективност.

- ускорен старт на разработването на общински енергийни стратегии за енергиен преход.

 

​Това са само част от възможните действия. От „Зелени закони“ ще продължим да следим за работата на институциите и на Народното събрание и да предлагаме решения, които подобряват енергийната среда и облекчават гражданите и бизнеса.