Когато екологичните закони се пишат на коляно, губи природата

снимка на Тома Белев

На 9 февруари 2024 г. Народното събрание прие изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), внесен от Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски на 26.09.2023 г. Оказва се, че законът, който се прие, няма много общо с внесения законопроект. Още след първите критики към внесения законопроект, от вносителите се лансира тезата, че два от десетте параграфа били „техническа грешка” и те отпаднаха от разглеждане преди второ четене на закона. Принос за това развитие имаха основно Инициатива „Зелени закони”, които първи коментираха тяхното анти-екологично значение (https://www.zelenizakoni.com/novini/zakont-za-chernomorieto-edna-krachka-napred-i-dve-nazad). Останалите осем параграфа пък бяха променени въз основата на внесени между първо и второ четене предложения от народните представители Мирослава Петрова (ПП), Николай Нанков (ГЕРБ) и Станислав Анастасов (ДПС), редактирани от комисия на второ четене и след множество промени в зала приети. Сходно на оригиналния законопроект, и тези предложения не бяха обсъждани публично.

Ще се опитаме да представим резултатът  от изменението на ЗУЧК. На първо място са определените ползи - те бяха комуникирани по-широко и за това само ще ги маркираме:

  • Опазване на ландшафта около трите плажа за природосъобразен туризъм - Иракли, Корал и Бяла-Карадере;
  • Опазване на три от петте типа дюнни природни местообитания;
  • Възможност за ремонта на буните на плаж Болата.

Отбелязваме, че настоящият анализ се основава на предложенията на комисията за второ четене и разчитането на множеството редакционни изменения направени в зала, преди публикуване на станограмата от заседанието на 9 февруари. При тези условия можем да посочим, че законът предвижда шест групи промени:

1. Най-опасно от приетите предложения е промяната в обхвата на зона „Б”, което мина в комисия и в зала без всякакви дискусии. Обхватът на зона „Б” не бе променян от датата на влизане на ЗУЧК в сила през 2008 г. до 9 февруари 2024 г. Още през 2007 г. беше ясно, че с определяне на обхвата на зоната се амнистират всички приети до тогава подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване на морския бряг в зона „Б” - те бяха изключени от зоната и от наложените от закона ограничения за застрояване, приемайки че в зоната не се включват урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. Съгласно чл. 18 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището, т.е. всички урбанизирани територии, даже и незастроените. С включването в закона на разширение на зона „А” за плажовете за природосъобразен туризъм, между първо и второ четене народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов предложиха, изменение и на обхвата на зона „Б”, което беше прието след лека редакция от комисията: „чл. 11 (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове и 1,6 км в частта след ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм - „Иракли“, „Бяла-Карадере“ и „Корал“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към влизането в сила на закона.“ С приемането на актуализация на този текст в зала, с което се актуализира и срокът на определяне на урбанизираните територии (т.е. 2024 г., вместо 2008 г.) , от зона „Б” собственици ще могат да претендират да бъдат изключени всички територии, за които има приети подробни устройствени планове между 2008 г. и 2024 г. Сега те ще могат да бъдат дозастроявани и преуплътнявани по волята на собствениците им.

2. Областните управители ще трябва да организират природозащитните дейности, дейностите по охрана, санитарно-хигиенно поддържане и възстановяване на плажовете Иракли, Корал и Бяла-Карадере, но и на плажовете в резерват Ропотамо - Аркутино-лилии и Ропотамо. Това противоречи на разпоредбата на чл. 46 от Закона за защитените територии (Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи осъществяват управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в защитените територии - изключителна държавна собственост).  Парламентарният секретар на МОСВ или не взе участие в обсъждането на законопроект в комисия, или не му е обърнал внимание. Не е ясно как областните управители ще предпочетат да организират охрана, но има два законни начина - или да назначат нови служители в областната администрация или да наемат фирми лицензирани за охранителна дейност. Как това на практика ще се случи ще установим през 2025 г. Определено ще е проблемно бургаският областен управител да планира и реализира природозащитни дейности в резерват Ропотамо, през главата на екоминистъра, и се надяваме по-скоро да не го прави. 

3. Прието бе министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на туризма и министърът на околната среда и водите да разработят наредба, определяща специфични правила и норми за устройването и ползването на преместваеми обекти и съоръжения и на техническа инфраструктура, включително и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването, разположени на плажовете и за разполагане на преместваемите обекти на територията на националните курорти. Тази нова разпоредбата противоречи, обаче, на общата разпоредба на чл. 13 на Закона за устройство на територията („Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.”), който дава компетенция по устройството на територията само на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От това не се очаква особенни проблеми пред крайбрежието, освен ако участието на туристическия министър при изготвянето на наредбата не доведе до някакво разхлабване на политиките по поставяне на преместваемите обекти  

4. С нова разпоредба се забранява нарушаването на целостта, увреждането и заравняването на подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Тази разпоредба, обаче, създадена с идеята за опазване на дюните, изпуска от ограничението си зараждащите се дюни и влажните понижения между дюните - два типа местообитания, които трябва да се опазват в зоните от Натура 2000 и които ще продължат да бъдат унищожавани и застроявани от концесионерите на плажове. Така приетата нова разпоредба ще остане практически без значими ползи, не само защото границите между различните видове дюни се променят с времето вследствие на природните процеси, но и защото в много дюнни комплекси и плажове различните типове дюни все още не са картирани от Агенцията по кадастър. Доказателство за илюзорната грижа на депутатите за дюните по морето е и фактът, че предложението на народния представител Даниела Божинова чрез ЗУЧК да се опазват всички видове дюни бе отхвърлено още в комисията по устройство на територията.

5. С изменението на ЗУЧК се увеличават и наказанията за унищожаването на трите типа дюни от предходната точка, като практически за едно и също действие, например като изравняване на бели дюни от трактор, се създават две паралелни задължения едновременно - едно за кмета на общината да санкционира извършителя за използването на трактор върху дюни, и второ - за директора на РИОСВ за санкциониране изравняването на същите дюни. Тази практика за дублиране на отговорност в административните органи често води до ситуацията на „прехвърляне на горещия картоф” и последваща  безнаказаност на административния нарушител. 

6. Решено е и как ще се процедира с имотите, включени в новоразширената зона „А” зад плажовете за природсъобразен туризъм:

  • заварените подробни устройствени планове се обезсилват и се възстановява предназначението на имотите от преди урегулирането;
  • издадените разрешения за строеж се обезсилват;
  • административните производства по изработване и одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения и по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се прекратяват.

На собствениците и носителите на ограничени вещни права на горепосочените поземлени имоти се предвижда да се заплати еднократно обезщетение от държавата в срок от три години от влизането в сила на закона. Така приета разпоредбата, обаче, води до два сериозни риска.  

  1. Първо, така разписана разпоредбата означава, че всички останали собственици на земеделски и горски имоти в новоразширената зона „А”, за които ще важат новоналожените ограничения за в бъдеще, няма да подлежат на обезщетение. От Зелени закони се опасяваме, че това може да се отчете като нарушаване на конституционно защитеното право на собственост, доколкото мотивировката на закона не се основава на други конституционни ценности, които могат да бъдат противопоставени на правото на собственост. Дали са прави нашите опасение ще се разбере, ако законът стигне по някаква причина до Конституционния съд.
  2. Второ, ако държавата не обезщети собствениците на имоти с процедирани устройствени планове и разрешения за строеж, частните собственици ще имат правото по съдебен ред да си съберат дължимото. Според наши изчисления подлежащата за обезщетение площ зад трите плажа за природосъобразен туризъм е най-малко 2500 декара, от които 250 декара общинска собственост. Нашата оценка, основана на сегашните пазарни цени на имотите, показва, че държавата ще трябва да заплати най-малко 250 млн. лева, за да приложи закона. Оценките за стойността на това обезщетение са само ориентировъчни и вероятно занижени, защото след внасянето на законопроекта се активизираха амбициите за инвестиции точно в 500 метровата зона около трите плажа, с цел облагодетелстване от новите финансови разпоредби на закона. Например на страницата на РИОСВ Бургас откриваме нови инвестиционни предложения за 11 хотела, едно ваканционно селище и две вили в тази зона:

ПД-3125/25.01.2024 „Изграждане на 9 нови хотелски единици в ПИ с идентификатори 44094.2.932 по КККР на с. Лозенец, м. „Караагач“, община Царево“, с възложител: „АутоБохемия“ АД

ПД-3156/25.01.2024 „Изграждане на самостоятелна хотелска единица за сезонно обитаване в ПИ с идентификатор 44094.2.931 по КККР на с. Лозенец, м. „Караагач“, община Царево“, с възложител: Иван Тодоров

ПД-3155/25.01.2024„Изграждане на самостоятелна хотелска единица за сезонно обитаване в ПИ с идентификатор 44094.2.930 по КККР на с. Лозенец, м. „Караагач“, община Царево“, с възложител: „Лозенец Караагач“ ООД

ПД-2160/22.01.2024 „Изграждане на ваканционно селище в поземлен имот с идентификатор 644094.23.38 по КККР на с. Лозенец, местност „Смайлов чаир”, община Царево“, с възложител „Адакта Корал” ООД

ПД-3098/17.11.2023 „Изграждане на две вилни сгради в ПИ № 44094.21.56 по КККР на с. Лозенец, местност „Рибарницата“, община Царево“, с възложители: Константин Димитров и Юлиян Георгиев

Извън посочените примери, има голяма вероятност докато започне процесът на обезщетение, всички частни собственици да последват примера с цел  имотите им да имат най-висока стойност. Например Прайм пропърти БГ и Витатур инвест, държащи имот от 40 декара на първа линия на Корал, вклюващ и 660 кв.м. дюни, в края на август миналата година са го разделили, като са изключили частта с дюните.  Така през следващите месеци минималната ни оценка от 250 милиона за прилагането на закона може да се удвои или утрои. 

Тук е мястото да отбележим, че законопроектът предвижда да бъдат обезщетени и собственици, чиито имоти имат приети подробни устройствени планове, утвърдени в нарушение на екологичното законодателство. Например:

  • за приетия от община Бяла ПУП „Бяла север”, предвиждащ застрояване зад плажа Карадере, няма екологична оценка, това е и причината сега там все още да не е застроено.
  • Малкото урбанизирани територии зад плажа Иракли са приети от общината в нарушение на действащия Териториално устройствен план, който не предвижда застрояване.
  • Зад плажа Корал има урбанизирани имоти с площ от 519 декара, от които 124 декара са вече застроени. Това се е случило, независимо че част от имотите попадат в границите на морския плаж и това е незаконосъобразно, а други са урбанизирани въз основа на ОУП, приет без екологична оценка, но влязъл незаконно в сила през 2014 г. От Зелени закони оценяваме избраната схема за опазване на трите плажа като  нереалистична и облагодетелстваща нарушителите на законите.

За съжаление и този 29-и ремонт на ЗУЧК не реши ключови въпроси като частната собственост на плажовете, опазването на плажовете в защитените зони от „Натура 2000”, опазване на всички видове дюни, закрилата на защитените територии от концесионерите, защитата на ландшафта на целия бряг, спиране действието на общи и подробни устройствени планове приети без екологични процедури, премахването на изоставени и рушащи се строежи, премахването на „вечните” преместваеми обекти от плажовете, спиране на застрояването в района на Алепу и подпорният хотел,  спирането на АТВ-етата по плажовете и много други. От Зелени закони продължаваме да сме на мнение, че рисковете за Черноморското крайбрежие от това последно изменение на ЗУЧК са повече от ползите  му. 

Коментари

Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш

 


Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари